Решение № 12345 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4762/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, подадена чрез упълномощен главен юрисконсулт Д. Марчева, против решение 356 от 28.02.2025 г., постановено от Административен съд Добрич, VI състав, по адм.д. 427/2024 г. С жалбата и с писмена молба от 24.09.2025 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Касационният жалбоподател счита, че съдът не е съобразил отговора на запитване 71 от 13.10.2023 г. относно възможността за приемане на историята на земеделски производител на починало лице, който Държавен фонд Земеделие няма правомощията да не вземе предвид при издаване на оспорения административен акт. Поддържа, че първостепенният съд не е изследвал причините за даване на това разяснение и по отношение на него е извършил недопустим косвен съдебен контрол, в пряко нарушение с основни принципи на административното право. Касаторът твърди, че съдът е стигнал до извода, че жалбоподателката не е новорегистриран земеделски стопанин, а универсален правоприемник на земеделския стопанин, но без да анализира дали действително стопанството управлявано от нейния съпруг съвпада или е в същия обем, в който тя към момента оперира. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като претендира и присъждане на разноски. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът Ж. И. Г. не изразява становище по касационната жалба и в съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е установил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата поотделно и в съвкупност, обсъдил е възраженията на страните и е достигнал до законосъобразни изводи. Участващият по делото прокурор споделя извода на административния съд, че Ж. И. Г. се явява универсален правоприемник на починалото физическо лице и е придобила всички негови права и задължения, включително правото му да кандидатства и да получава помощи като регистриран земеделски стопанин, съгласно чл. 6 от Наредба 3 от 29.01.1999 г. Счита, че дадените от административния орган разяснения противоречат на Условията за кандидатстване и на приложимите нормативни актове по процедурата. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 356 от 28.02.2025 г. е отменено по жалба на Ж. И. Г. решение 03-РД/2588 от 30.05.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие; преписката е изпратена на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне по предложение за изпълнение на инвестиция с референтен BG-RRP-6.004-3329 по процедура чрез подбор на предложения BG-RRP-6.004 Инвестиции в технологична и екологична модернизация за предоставяне на средства за изпълнение на инвестиции от крайни потребители по Механизма за възстановяване и устойчивост, подадено от Ж. И. Г., в едномесечен срок от получаване на преписката, при спазване на дадените в решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона; Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати на Ж. И. Г. сумата от 10,00 /десет/ лева, представляваща сторени разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Добрич е приел, че процесното решение е издадено от материално компетентен орган, отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като в него са изложени фактическите и правните основания за издаването му, и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При извършената служебна проверка съдът обаче е счел, че оспореното решение не съответства на материалния закон, като в мотивите на съдебния акт е отразено, че Ж. И. Г. се явява универсален правоприемник на починалото физическо лице и е придобила всички негови права и задължения, включително правото му да кандидатства и да получава помощи като регистриран земеделски стопанин съгласно чл. 6 от Наредба 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани /Наредба 3 от 29.01.1999 г./. Според първостепенния съд, при регистрацията си в регистъра по чл. 5 от посочената наредба, Ж. Г. е получила регистрационен номер по ЕГН, но това не означава, че е налице новорегистриран земеделски стопанин, тъй като в случая се касае за промяна в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 от подзаконовия нормативен акт, подлежаща на вписване по реда на чл. 11, във вр. чл. 12 от него, а не за заличаване на вписан, съответно регистрация на нов земеделски стопанин. Преценено е, че друг извод не се налага включително от даденото разяснение относно Условията за кандидатстване, защото възможността за придобиване на земеделското стопанство по наследяване, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, не е изключена от европейския законодател /чл. 34 от Регламент (ЕС) 1307/2013, чл. 8 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014, чл. 27 от Регламент (ЕС) 2021/2015/. При това съдът е приел, че след вписване на промените в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба 3 от 29.01.1999 г. физическото лице - универсален правоприемник е встъпило в правата на своя праводател и не е изгубило качеството на регистриран земеделски стопанин за стопанските години преди настъпване на правоприемството. Обосновал е извод, че в това си качество Ж. Г. отговаря на критерия за допустимост по раздел 11, т. 11.1, подточка 2, б. а от Условията за кандидатстване, с оглед на което неправилно и незаконосъобразно ръководителят на структурата за наблюдение и докладване /СНД/ е отказал да ѝ предостави финансови средства по Механизма поради несъответствието ѝ с този критерий. На следващо място, според решаващия съдебен състав, обжалваното решение не е съобразено и с целта на закона, защото жалбоподателката е продължила земеделската дейност на съпруга си, пряко свързана с дейностите по първично селскостопанско производство, видно от заявените за отглеждане култури, и като негов универсален наследник попада в кръга на правоимащите лица за подпомагане съобразно целите на предвидената финансова помощ. От тук е изведено заключение за незаконосъобразност на оспорения административен акт и предвид неговото естество, първостепенният съд е счел, че на основание чл. 173, ал. 2 АПК, след отмяната му, преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по предложението за изпълнение на инвестицията, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в него точно е констатирано, че със заповед РД09-1030 от 27.09.2023 г. на министъра на земеделието и храните е открита процедура чрез подбор на предложения BG-RRP-6.004 Инвестиции в технологична и екологична модернизация за получаване на средства за изпълнение на инвестиции от крайни получатели по Механизма за възстановяване и устойчивост /МВУ/, финансирана по Компонент Устойчиво селско стопанство, инвестиция C6.I1 Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство, компонент Устойчиво селско стопанство от Националния план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/ и са утвърдени насоки за провеждане на процедурата, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение, ведно с приложенията към тях. На 19.12.2023 г. Ж. И. Г. е подала чрез ИСУН проектно предложение за изпълнение на инвестиция с референтен BG-RRP-6.004-3329 по посочената процедура, като в процеса на проверка на проектното предложение председателят на назначената оценителната комисия, е изпратил уведомително писмо за констатирани липси и нередовности в подадените документи. Съгласно писмото, в т. 5 Кандидат с история като земеделски стопанин от критериите за оценка към формуляра за кандидатстване са заявени 20 точки Кандидатът има регистрация като земеделски стопанин за следните четири стопански години 2019/2020, 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023, а при извършена справка в регистъра на земеделските стопани чрез ЕГН и УИН е установено, че лицето няма регистрация за посочените стопански години. Според констатациите на оценителната комисия, съгласно т. 2, б. а, т.11.1 Критерии за допустимост на кандидатите от Условията за кандидатстване, към датата на подаване на предложението за изпълнение на инвестицията /ПИИ/ кандидатите трябва да са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба 3 от 29.11.1999 г. за стопанските години 2021/2022 и 2022/2023, поради което заявителката не може да получи точки по този критерий. В отговор на изисканата обяснителна записка, Ж. Г. е уведомила органа, че е поела земеделското стопанство на съпруга си Г. М. Г. след смъртта му на 29.03.2023 г., като за целта на 04.04.2023 г. е подала заявление до ДФЗ за настъпили форсмажорни обстоятелства и документи за регистрация по Наредба 3 от 29.01.1999 г. Според изготвения от комисията оценителен доклад, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ, неразделна част от който е Списъкът на отхвърлените и предложените за отхвърляне предложения за изпълнение /т. ІІІ, 55/, за ПИИ с BG-RRP-6.004-3329 не са спазени условията за допустимост по т. 10 и т. 11.1 от Условията за кандидатстване /л. 149 от първоинстанционното дело/. При така извършената оценка по критериите за административно съответствие и допустимост, е издадено решение 03-РД/2588 от 30.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с правно основание чл. 20 и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 21, т. 1 от Постановление 114 на Министерския съвет от 8.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост /ПМС 114/2022 г./. С него e отказано да ѝ бъдат предоставени средства от МВУ, поради несъответствие с критериите за допустимост на кандидата. Според фактическите основания за постановяване на акта, заявителката е регистрирана като земеделски производител през 2023 г., не поддържа регистрация като земеделски стопанин за стопанските години 2021/2022 и 2022/2023 и поради това не отговаря на условията за допустимост по раздел 11, т. 11.1 Критерии за допустимост на кандидатите, т. 2, б. а от Условията за кандидатстване. Както основателно е отбелязал първостепенният съд, не са били оспорени обстоятелствата относно подаденото заявление за настъпили форсмажорни обстоятелства и документи за регистрация по Наредба 3 от 29.01.1999 г., но административният орган е приел, че в случая намира приложение даденият отговор /разяснение/ по запитване 71 от 13.10.2023 г., което по силата на чл. 5, ал. 7 и ал. 8 от ПМС 114/2022 г. е задължително за всички кандидати. Според това разяснение, изискванията в раздел 11 Допустими кандидати от Условията за кандидатстване /УК/ се отнасят до конкретните кандидати, подали ПП за процедурата, като в УК не са предвидени изключения и специфични случаи по отношение на допустимостта на кандидатите. В разяснението е посочено още, че в контекста на поставения въпрос следва да се има предвид, че лице, регистрирано като земеделски производител от март месец 2023 г. не би отговорило на изискването на т. 2, б. а от УК, ако няма регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба 3/1999 г. за стопанската 2021/2022 г. Поради това изпълнителният директор на ДФЗ е счел, че за ПИИ с реф. BG-RRP-6.004-3329 не са спазени условията за допустимост по Раздел 11, т. 11.1 от Условията за кандидатстване. При тези вярно установени факти, първоинстанционният съд е извел обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Съдът правилно е преценил, че в случая е налице промяна в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба 3 от 29.01.1999 г., която подлежи на вписване по реда на чл. 11, във вр. чл. 12 от нея, и не се касае за регистрация на нов земеделски стопанин, независимо че Ж. И. Г. е получила регистрационен номер по ЕГН. Безспорно настоящата ответница се явява универсален правоприемник на починалия си съпруг. При универсалното правоприемство има нов правен субект, който обаче поема предприятието на предходния субект под формата на съвкупност от права, задължения и фактически отношения, т. е. след вписването на това прехвърляне върху правоприемника преминават изцяло правата, задълженията и фактическите отношения, разглеждани като неделима съвкупност. Едно от правата получени като част от тази съвкупност е и правото на подпомагане, при условие че кандидатът отговаря на останалите законови изисквания, което в настоящия случай означава, че дейността на праводателя следва да се счита продължена от правоприемника, след като не се констатира несъответствие с други условия за кандидатстване. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, съдът е съобразил отговора на запитване 71 от 13.10.2023 г. относно възможността за приемане на историята като земеделски производител на починало лице, но обосновано е преценил, че макар съгласно чл. 5, ал. 7 от ПМС 114/2022 г разясненията да са задължителни за всички кандидати, те не следва да се вземат предвид когато противоречат на самите Условия за кандидатстване и на приложимите нормативни актове по процедурата. Цитираните от административния съд разпоредби от Регламент (ЕС) 1307/2013, Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 и Регламент (ЕС) 2021/2015/ свидетелстват, че европейският законодател изрично урежда прехвърлянето на земеделско стопанство чрез наследство като допустимо, без да го изключва от схемите за директни плащания. Това означава, че европейската регулаторна рамка косвено признава и регулира универсалното правоприемство на стопанството като форма на продължаване на земеделската дейност под друг правен субект. Не намират правна опора доводите на касатора, че по отношение на спорното разяснение /отговора на запитване 71 от 13.10.2023 г./ първостепенният съд е извършил недопустим косвен съдебен контрол, в пряко нарушение с основни принципи на административното право. Действително възможността за осъществяване на инцидентен съдебен контрол е предвидена в чл. 17, ал. 2 ГПК и тя е относима само за общият съд в рамките на общото гражданско производство. В случая обаче решаващият съдебен състав е извършил контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, като е счел, че разясненията нямат задължителна сила ако противоречат на закона и нормите на общностното право. Следователно съдът правилно е приел, че подобно разяснение не може да дерогира нито изискванията на ПМС 114/2022, нито правилата за приемане на заявления и разпоредбите относно регистрацията на земеделските стопани. Касационният жалбоподател релевира твърдение, че първата съдебна инстанция е следвало да анализира дали действително стопанството управлявано от съпруга на Ж. И. Г. съвпада или е в същия обем, в който тя към момента оперира. В случая фактическите данни, които съдът следва да отчете са, че ответницата е наследник, че е поела съществуващо стопанство и че има приемственост в структурата на дейността. Анализ на евентуално съществуваща по обем разлика не се дължи, защото основанието за незаконосъобразност на оспорения административен акт е наличието на правоприемство, което не е било отчетено от изпълнителния директор на ДФЗ, а не изследване на въпроса за сходство на площите на заявените за отглеждане култури. По изложените съображения решаващият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,