Решение № 1451 от 9.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Българска народна банка, представлявана от управителя, чрез адвокат М. Войнова, против решение 2494/14.04.2022 г., постановено по адм. дело 6748/2019 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която съдът е осъдил БНБ да заплати на П. Харизанов обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4119,14 лв., представляващи разликата между договорната и законната лихва върху сумата от 196 000 лева гарантираното вземане по депозит в Кооперативна търговска банка в несъстоятелност, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и разноски в размер на 419 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за частична основателност на иска и се иска решението в оспорената му част да бъде отменено. Претендира се заплащането на направените разноски. В съдебно заседание БНБ се представлява от адв. Войнова, която прави възражение за прекомерност на заплатения и претендиран от ищеца адвокатски хонорар. Подадена е и допълнителна касационна жалба от Българска народна банка, представлявана от управителя, чрез адв. М. Войнова, против допълнително решение 3512/26.05.2022 г., постановено по адм. дело 6748/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена молбата на БНБ за допълнение на основното решение в частта за разноските. Ответната страна П. Харизанов, чрез адв. М. Стоянова, с писмен отговор оспорва касационните жалби и моли за тяхното отхвърляне. В съдебно заседание страната не се представлява. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Не са налице касационни отменителни основания. Решенията са правилни и обосновани, поради което следва да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството пред АССГ е образувано по иск, предявен от П. Харизанов против Българска народна банка /БНБ/ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 9064 лв. за периода от 25.06.2014 г. до 07.12.2014 г., за забавено изплащане на гарантираните вземания от 196 000 лева, представляващи гарантирания размер на депозит в Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението й да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Съдът е осъдил Българска народна банка да заплати на П. Харизанов обезщетение за имуществени вреди в размер на 4119,14 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД /в несъстоятелност/ в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва от 07.11.2019 г. до окончателното плащане. В останалата част над уважения до пълния предявен размер от 9064 лв. и в частта извън периода 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., искът е отхвърлен. В тази си част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Административният съд приел, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че КТБ е неспособна за момента да изплати депозитите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т.е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директивата задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС. Посочил е, че съгласно т. 117 от Решението по дело С-571/16 на СЕС разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Според съда, в случай че БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3, подточка i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищецът е можел да получи достъп до депозита си на 26.07.2014 г. и именно това е датата, от която реално е започнала да търпи вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ. От своя страна решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, след тази дата БНБ вече не е в нарушение/забава и следователно за този период до датата на изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва 05.12.2014 г. също липсва причинно-следствена връзка. За изясняване на обстоятелствата по делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на която са посочени лихвените проценти, начислявани по влоговете на ищеца в КТБ АД, в периода от 25.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Експертизата е изчислила размер на лихва, начислявана върху сума от 196 000 лв. по влоговете на П. Харизанов в КТБ АД, за определени периоди, както следва: за периода 25.06.2014 г -06.11.2014 г. - 2104,48 лв., за периода 30.06.2014 г. - 06.11.2014 г. - 1903,16 лв.; за периода 25.07.2014 г. -06.11.2014 г. - 1505,24 лв. Според експертизата размерът на законната лихва за забава върху сумата от 196 000 лв. по периоди е: за периода 25.06.2014 г. - 06.11.2014 г. - 7371,72 лв.; за периода 30.06.2014 г. - 06.11.2014 г. - 7098,95 лв.; за периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г. - 5733,82 лв.; за периода 25.07.2014 г. - 04.12.2014 г. - 7262,83 лв. Административният съд приел, че реално претърпяната от П. Харизанов вреда е разликата между законната лихва за периода 26.07.2014 г - 05.11.2014 г. и изплатената за същия период договорна лихва по депозита му. Така, позовавайки се на горепосоченото заключение от съдебно-счетоводната експертиза, съдът определил размер на обезщетението от 4119,14 лв. размерът на законната лихва върху сумата от гарантирания размер на влога от 196 000 лв., за периода 26.07.2014 г. - 05.11.2014 г. вкл. е в размер на 5624,38 лв., а начислената договорна лихва за посочения период 1505,24 лв. Основното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от административния съд мотиви, като счита, че касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че на 20.04.2010 г. между КТБ АД и П. Харизанов е сключен Рамков договор за платежни услуги и Анекс към него 81702/14.06.2012 г. Банката се е задължила да открие сметка на депозанта в евро за съхранение на пари при условията на преференциален безсрочен депозит, като депозираната сума се олихвява по текущ годишен лихвен процент в зависимост от размера на депозираната сума. На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. С Решение 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Всичко изложено до тук довело до издаване на Решение 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, с което бил отнет лиценза на КТБ АД. След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на КТБ АД Управителният съвет на Фонда с Решение 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. Видно от постъпилите по делото доказателства от КТБ АД в несъстоятелност, на 06.01.2014 г. на П. Харизанов е изпратена информация за подлежащата на изплащане сума в размер на 196 000 лв. към ФГВБ. Тази сума представлява част от сумата по влоговите му сметки, поради и което остатъкът е включен в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност на вземанията, приети от синдика КТБ АД - в несъстоятелност. С Решение 1443/03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. Обосновани са изложените доводи относно процесуалния ред на защита на правата на ищеца. Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 26.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 26.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г., от тогава Харизанов започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, поради и което от 05.11.2014 г. БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. Възложеното ѝ в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките. Подробни съображения е изложил съдът и относно наличието на имуществени вреди от бездействието на БНБ. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Предвид изложените съображения, подадената касационна жалба е неоснователна. Решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и допълнителната касационна жалба, имаща характер на частна жалба. Правилно административният съд в допълнителното решение е посочил, че съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ разноските се заплащат от ищеца, ако искът бъде отхвърлен изцяло. Нормата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (Нова ДВ, бр. 94 от 2019 г.) е неприложима в настоящето производство съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), който предвижда приложение на закона за искови молби, подадени след влизането на закона в сила, а разгледаният в настоящото производство иск е предявен на 17.06.2019 г. Поради това, и допълнителното решение следва да бъде оставено в сила. Поради изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски, за който е представен и списък по чл. 80 ГПК. Същите се претендират в размер на 2000 лева, съгласно представен по делото Договор 044744 за правна защита и съдействие 29/11.10.2022 г., където е посочено че договорената сума е в размер на 2000 лева, заплатена в брой. Настоящият състав намира за основателно възражението за прекомерност на касационния жалбоподател относно заплатения от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, поради и което счита, че следва да намали същия до размер от 800 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,