Решение № 354 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6493/2007 г.

Решение № 354 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6493/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.).

Образувано е по касационна жалба от адв. Р процесуален представител на ответниците по исковата молба И. Б. В. и О. В. П., и двамата от град С., против въззивно решение от 29.5.2007 г. по гр. д. № 2306/2003 г. по описа на Софийския градски съд, г.к., IV-А в.о.

Обстоятелствата по делото са следните:

П. В. В. от град С. е предявил против И. Б. В., О. В. П., М. Р. Г. и М. С. П., иск за делба на имоти подробно описани в исковата молба. В исковата молба ищецът твърди, че с ответниците И, О. П. и М. Г. са съсобственици на основание наследяване по закон на вилно място подробно описано в исковата молба и постройка в него. Твърди се също така, че той и ответниците, включително и конституираната допълнително М. П., са съсобственици на основание наследяване по закон от наследодателя П баща на наследодателя В, починал на ..**** г., а за ответницата М на основание прекратена със смъртта на съпруга й съпружеска имуществена общност, възникнала по силата на правна сделка, на апартамент в град С., подробно описан в исковата молба. Моли се за допускане на делба на посочените имоти при законни квоти.

Ответниците И. В. и О. В. оспорват иска за делба като се позовават на саморъчно завещание от **.*.**** г. от наследодателя В в полза на съпругата му - ответницата И.

С решение от 05.11.2002 г. по гр. д. № 1219/1999 г. Софийският районен съд, г.к., Трето отделение, 57 състав, допуснал съдебна делба на основание чл. 69 ЗН и чл. 34 ЗС, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 27 СК, между страните по спора, както следва:

• относно апартамента при квоти - 12/16 ид.части за М. С. П., и по 1/16 ид. част за П. В. В., И. Б. В., О. В. П. и М. Р. Г.;

• относно вилното място и вилната сграда в него при квоти - 5/8 ид.части за И. Б. В., и по 1/8 ид.част за П. В. В., И. Б. В., О. В. П. и М. Р. Г.

Със същото решение е признато за установено в отношенията между П. В. В., И. Б. В., О. В. П. и М. Р. Г., на основание чл. 156, ал. 2 ГПК, че саморъчното завещание от **.*.** г., с което В. П. В., починал на ..** г., завещана на И. Б. В. цялото си имущество е неистински частен документ.

С решение от 29.5.2007 г. по гр. д. № 2306/2003 г., по въззивна жалба от ответниците от исковата молба И. В. и О. П., Софийският градски съд е оставил в сила решението на първата инстанция.

Въззивната инстанция е приела, че по делото не е доказано по безспорен начин, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 3 ГПК, че оспореното саморъчно завещание от **.*.**** г. е подписано с категоричност от наследодателя В. Съдът е обосновал този свой извод с особеното мнение на вещото лице И. И., както и че не се доказало по реда на пълното и главно доказване, че завещанието е подписано собственоръчно от наследодателя. Прието е също така, че при събирането на доказателствата във въззивното производство не се е изяснило обстоятелството дали завещанието е подписано собственоръчно от завещателя, а от друга страна даденото заключение на вещото лице В. /прието от СРС/ по този въпрос не кореспондира с останалите по делото доказателства. Поради това е прието, че завещанието е нищожно и като такова следва да бъде изключено от доказателствения материал по делото.

Относно квотите на съделителите съдът е приел, че същите са такива, каквито са приети и от първата инстанция.

Срещу въззивното решение на Софийския градски съд е подадена касационна жалба от адвокат Р. Е. - процесуален представител на ответниците по исковата молба И. Б. В. и О. В. П., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218 б, б. "в" ГПК (отм.). Твърди се, че Градският съд е възприел погрешно фактическата обстановка, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. Излага се, че изводът на съда за нищожност на саморъчното завещание е неправилен, като е налице позоваване на факта, че завещанието е написано от наследодателя, както и че подписът, поставен под него, е от положен от В. В. Навежда се довод, че изложеното от вещото лице по едночленната експертиза пред СРС, че същият не е положен от него, още повече, че две експертизи след него установяват факта на полагането му от наследодателя. Акцентира се на факта, че наличие на отдалеченост във времето на сравнителни материал вещото лице е посочило възможност за различия в подписа.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция касационната жалба на ответниците по исковата молба се поддържа от процесуалният им представител - адв. Е.

Ответникът по касация - П. В., посредством процесуалния си представител адв- Р., е депозирал писмено възражение по смисъла на чл. 218 г ГПК /отм./, с което оспорва касационната жалба.

В съдебно заседание становището на ищеца П. В. се поддържа от процесуалния му представител - адв- Р.

Останалите ответници по касация - М. Г. и М. П., не заявяват становища.

Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писменото възражение на ответника по касация П. В., становищата на процесуалните представители на страните и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното:

Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218 а, б. "а" и чл. 218 в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Решението на Софийския градски съд е неправилно.

Необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила въззивната инстанция е стигнала до извод, че не е доказано подписването на процесното завещание от страна наследодателя на страните по спора. Този извод не съответства на нормите на чл. 144 и чл. 154, ал. 3, изречение второ ГПК (отм.). Неправилни са изводите, че не е доказано, че подписът върху процесното завещание не е положен от наследодателя на страните само предвид особеното мнение на вещото лице по тричленната съдебно-графологична експертиза - И. И. Това особено мнение се явява изолирано спрямо мненията на останалите две вещи лица по същата експертиза. Последните установяват по категоричен начин, че подписът върху завещанието принадлежи на наследодателя. В подкрепа на това е и заключението на единичната съдебно-графологична експертиза, приета от въззивната инстанция, както и единичната такава, приета от районния съд. По отношение на последната следва да се посочи, че известните колебания на вещото лице са само относно сравнителния материал за един по-отдалечен период спрямо момента на изготвяне на завещанието, докато относно сравнителния материал близък по време към момента на подписване на завещанието това вещо лице няма колебания.

Въз основа на изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че подписът, положен върху завещанието принадлежи на наследодателя, поради което следва да се приеме неговата истинност.

Изложеното сочи на основателност на касационната жалба, поради което тя следва да се уважи, обжалваното решение - да се отмени, а делото върне на въззивната инстанция за постановяване на решение съобразно мотивите на настоящото решение.

Водим от изложените съображения и на основание § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218ж, ал. 1, изр. второ, хипотези трета ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,