Решение № 5613 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2794/2013 г.

Решение № 5613 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2794/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на д-р Дарина Георгиева Иванова като управител на ЕТ "ИППМП д-р Дарина Иванова", с. Равда, община Несебър срещу решение № 2156 от 12.12.2012 г., постановено по адм. дело № 1562 по описа за 2012 г. на Административен съд Бургас, 6 състав. С него е отхвърлена жалбата на ЕТ "ИППМП д-р Дарина Иванова" против писмена покана № 29-05634 от 8.06.2012 г. на директора на РЗОК Бургас, с която на основани чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване е била поканена да заплати сумата 402,58 лв. поради превишен регулативен стандарт за четвърто тримесечие на 2011 г. Поддържа доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Твърди, че не е получавала сума в посочения размер от РЗОК, видно от представените по делото справка от "Юробанк и ЕФ Джи България" АД и копия от фактури за четвъртото тримесечие на 2011 г. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на РЗОК Бургас я оспорва в представен по делото писмен отговор от 31.1.2013 г. като неоснователна и счита решението на административния съд за правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е била писмена покана № 29-05634 от 8.06.2012 г. на директора на РЗОК Бургас, с която на основание чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване касаторката е била поканена да заплати сумата 402,58 лв. за превишен регулативен стандарт за четвърто тримесечие на 2011 г. Възраженията са били за незаконосъобразност, тъй като не била нанесена щета от нея, защото не била получила сумата, която била поканена да възстанови. Съдът е разгледал по същество жалбата и от доказателствата по делото е установил превишение на стойностите на назначените медико-диагностични дейности /МДД/, определени в протокол № 4 в договор № 020293 от 7.02.2011 г. Безспорни са били фактите относно размера на сумата на назначените в повече МДД, а спорен е останал въпроса относно субекта, чиято отговорност следва да бъде ангажирана за нанесената щета. Съдът като взел предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от договора между страните е извел извод, че превишението на регулативните стандарти подлежи на възстановяване от жалбоподателката, поради което жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. В касационната жалба отново се поддържат доводите, че жалбоподателката не е в причинна връзка с щета, подлежаща на възстановяване с обжалваната писмена покана, тъй като не е получила средствата. Съдът е извършил преценка на доказателствата по делото и е извел обоснован извод относно приетото за установено от фактическа страна. Не се и оспорва установеното превишение на стойностите на назначените МДД за четвърто тримесечие на 2013 г. Спорният въпрос за причинната връзка за поведението на жалбоподателката и причинената щета е разрешен правилно от съда в обжалваното решение. Видно от сключения договор № 020293/7.2.2011 г. между НЗОК, представлявана от директора на НЗОК Бургас в качеството на възложител и ЕТ "ИППМП д-р Дарина Иванова" изпълнителя се задължава да оказва първична медицинска помощ в полза на задължително здравно осигурени лица, а възложителя се задължава да я изплаща в обхвата, съгласно чл. 1 точки от 1 до 5. Съгласно чл. 37, ал. 3 от Договора за всяко тримесечие изпълнителят и възложителят подписват към договора протокол за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД като съгласно чл. 38, ал. 3 от Договора изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя, извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Цитираните разпоредби от договора задължават изпълнителя на медицински дейности да възстанови сумите, представляващи стойността над превишението на регулативните стандарти на назначаваните от него МДД. Това задължение не се свързва с реално получаване на средствата, а е достатъчно МДД да са назначени от него. В този смисъл и основното възражение на касатора, че не е получила реално сумите е неоснователно. Назначените от него дейности в превишение на регулативните стандарти по стойност, изплащана от НЗОК е в причинна връзка с превишение на разходите по бюджета на здравната каса за съответната година. При изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касатора дължи разноските в полза на ответника в размер на 150 лв., представляващи юристконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,