Решение № 4263 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1175/2012 г.

Решение № 4263 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1175/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решение № 122 от 22.11.2011 г. по адм. дело № 161/2011 г. по описа на Административния съд - Сливен, с което е бил отменен акт № 01-6400/577 от 10 април 2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 22 917.83 лева по отношение на Земеделска кооперация за производство и услуги "Злати Войвода - 93" със седалище и адрес на управление село Злати Войвода, община Сливен, във връзка с подаденото от кооперацията общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 20/010709/41278. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Поискана е и отмяната на решението в частта за разноските поради прекомерност на адвокатското възнаграждение и присъждане на разноски в полза на административния орган. Ответната страна, Земеделска кооперация за производство и услуги "Злати Войвода - 93" със седалище и адрес на управление село Злати Войвода, община Сливен, е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че Земеделска кооперация за производство и услуги "Злати Войвода - 93" със седалище и адрес на управление село Злати Войвода, община Сливен, подала до Държавен фонд "Земеделие" заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 20/010709/41278 за площ в размер на 604,72 хектара - по Национално доплащане на площ и в размер на 604,72 хектара - по Схемата за единно плащане на площ. След разглеждане на заявлението, на земеделския производител били отпуснати 45 527,34 лева - по Национално доплащане на площ и 97 871,98 лева - по Схемата за единно плащане на площ. Впоследствие, след извършване на допълнителни специализирани анализи на коректността на данните, била получена нова информация, с оглед на която част от площите, заявени от земеделската кооперация, се оказали недопустими за подпомагане. С акт № 01-6400/577 от 10 април 2011 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по отношение на Земеделска кооперация за производство и услуги "Злати Войвода - 93" било установено наличието на публични държавни вземания общо в размер на 22 917,83 лева, от които 7276,1 лева, недължимо платени на производителя за подпомагане по Национално доплащане на площ и 15 641,73 лева - по Схемата за единно плащане на площ. От правна страна съдът приел, че издаденият индивидуален административен акт не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В акта не било отразено кои конкретно са площите, недопустими за подпомагане, и по какви причини са били счетени за такива. Макар в преписката да съдържала извадка от информационната система, наименована "Разлика в площи след кръстосани проверки от ноември 2009 г. и декември 2010 г. за кампания 2009 г.", административният орган не се позовал на нея, а изложил само общи съображения за резултата от извършените кръстосани проверки. Органът не спазил и задълженията, произтичащи от процесуалните норми на чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от Административнопроцесуалния кодекс, което ограничило правото на защита на засегнатата страна. Съдът констатирал и нарушение на материалния закон, допуснато от административния орган. При издаването на административния акт не била съобразена разпоредбата на чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, според която задължението за възстановяване на недължимо плащане не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин. В обстоятелствената част на административния акт не се посочвали данни, според които земеделският производител умишлено въвел в заблуждение органите на разплащателната агенция или декларирал неверни данни относно вида и размера на площите, а и по делото нямало такива доказателства. През 2009 г. били извършени проверки, които са констатирали, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане, а кръстосаната проверка, на която се позовавал административният орган, била извършена в противоречие с чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., тъй като не била последвана от други подходящи административни процедури, включително от проверки на място, посредством които да се изяснят обстоятелствата, свързани с разликата между заявената площ и площта, допустима за подпомагане. Поради допуснатите нарушения на закона съдът отменил оспорения административен акт и осъдил Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Земеделска кооперация за производство и услуги "Злати Войвода - 93" разноски в размер на 950 лева. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Доводът на административния съд за нарушение на административнопроизводствените правила поради отсъствието на съществени мотиви на акта за установяване на публично държавно вземане следва да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК урежда необходимото съдържание на административния акт, между които и фактически, и правни основания за издаването му. Неизлагането на фактите, които са от значение за случая, препятства упражняването на контрол за законосъобразност на оспорения акт, поради което се възприема като порок, водещ до отмяната на административния акт. Издателят на акта за установяване на публично държавно вземане не е отразил резултатите от извършените проверки конкретно по отношение на земеделските земи, одобрени за подпомагане по заявлението на земеделската кооперация, нито е посочил причините, поради които впоследствие част от площта е характеризирана като недопустима за подпомагане и по двете схеми за плащане. За да приобщи данните от Таблицата с разликите в допустимите за подпомагане площи спрямо кръстосаните проверки, извършени към ноември 2009 г. и декември 2010 г., към мотивите на оспорения акт, административният орган е следвало да ги отрази в административния акт. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г. в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г. обаче не е било интерпретирано в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращите случая факти. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта не е резултат на погрешна преценка от страна на административния орган, а на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. При касационната проверка не се констатира и необоснованост на съдебното решение, тъй като при формиране на изводите на съда не са били допуснати логически грешки. С оглед отсъствието на поддържаните касационни основания решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за присъдените разноски. Оплакването на касационния жалбоподател, че е било присъдено прекомерно високо адвокатско възнаграждение е неоснователно. Намалението на размера на възнаграждението за адвокат би могло да се извърши от съда само при наличието на възражение от противната страна, направено пред съответната съдебна инстанция. Тъй като в случая липсва възражение от страна на административния орган, съдът законосъобразно е присъдил пълния размер на направените разноски. Що се отнася до разноските в касационната инстанция, следва да се приеме, че разноски на жалбоподателя не се дължат, при положение, че жалбата му не е уважена. Разноските на ответника, които се дължат на основание чл. 143, ал. 3 АПК, представляват възнаграждение за адвокат, общо в размер на 3000 лева. От страна на касационния жалбоподател своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно. Предвид характера на правния спор, който не се отличава с фактическа и правна сложност, както и с оглед непротиворечивата съдебна практика по този вид дела, посоченият размер на претендираните съдебни разноски е прекомерно завишен. Поради това и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 36 ЗА и чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2 отДопълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за адвокат, заплатено от ответника по касационната жалба, следва да бъде намалено на 450 лева, като му се присъдят разноски в този размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд