Решение № 10737 от 2.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11191/2013 г.

Решение № 10737 от 2.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11191/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Христиан Пламенов Георгиев, в качеството му на процесуален представител на Ваня Николова, управител на "Ви Ви Ем 2005" ЕООД срещу решение № 4039 от 17.06.2013 г. по адм. дело № 6110 по описа за 2012 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2001108223 от 31.10.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 1060 от 7.05.2012 г. в частта относно отказано право на данъчен кредит в общ размер от 18 499.00 лв. по фактури, издадени от "Интерсаунд" ООД и "Кропс къмпани" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност, поради нарушаване на процесуалния закон, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Ирина Кирова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна по наведения довод за неправилност на съдебния акт. Касационният довод за недопустимост на съдебното решение, за който порок съдът следи и служебно е неоснователен. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2001108223 от 31.10.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 1060 от 7.05.2012 г. в частта относно отказано право на данъчен кредит в общ размер от 18 499.00 лв. по фактури, издадени от "Интерсаунд" ООД и "Кропс къмпани" ЕООД. На дружеството е била осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за данъчни периоди от ревизиран период 22.01.2007 г. -28.02.20011 г., като е издаден ревизионен акт, които при обжалването му по административен ред е потвърден в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 4 000.00 лв. по две фактури, издадени от "Интерсаунд" ООД и в размер на 14 999.00 лв. по пет броя фактури, издадени от "Кропс къмпани" ЕООД за данъчни периоди м. 05, м. 06 и м. 08.2010 г. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, събраните доказателства, възраженията на дружеството - жалбоподател и приложените разпоредби на чл. 9 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за да се откаже претендираното право. В касационната жалба първото основно възражение е за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а именно непроизнасяне по направено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза с оглед установяване на основния спорен момент по делото - реалното осъществяване на доставките. Касационното възражение е неоснователно. С разпореждане от 29.06.2012 г., постановено в закрито съдебно заседание при насрочване на делото съдът е дал указания на жалбоподателя да ангажира доказателства по повод на твърденията си в жалбата. В проведеното първо по делото открито съдебно заседание по повод доказателствени искания на жалбоподателя е назначил съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, със задачи формулирани от него и е определено възнаграждението на съответните съдебни експерти. В съдебно заседание от 4.04.2013 г. съдът е преценил, че проведеното първо съдебно заседание е осъществено при нередовна процедура по отношение на жалбоподателя, поради което е отменил осъществените процесуални действия по допускане на исканите доказателствени средства и е дал повторни указания на същия за ангажиране на доказателства. За това съдебно заседание, както и за следващото от 13.06.2013 г. жалбоподателят е бил редовно уведомен чрез управителя на самото дружество. На същия с призовката за заседанието от 13.06.2013 г. е бил изпратен препис от протокола от съдебното заседание от 4.04.2013 г., в което подробно са изложени фактите по призоваването и по ангажирането на доказателства. При така изложената фактическа обстановка не може да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено. Второто касационно възражение е насочено към допуснати нарушения от първоинстанционния съд на съдопроизводствените правила по повод преценката му за твърдяните нарушения на административния орган по повод на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения ревизионен акт. Ревизионното производство е започнало в изпълнение заповед за възлагане на ревизия № 1104049 от 4.04.2011 г., (стр. 68 от съдебното досие, представена в два екземпляра) като впоследствие тази заповед е изменена с последваща заповед № 1108223 от 12.07.2011 г. (стр. 66 и стр. 72 от съдебното досие, представена в два екземпляра), като в нея е посочен срок за завършване на ревизията до 15.08.2011 г. В ревизионния доклад е посочено, че първоначалната заповед е изменена и със заповед № 1108223 от 30.08.2011 г. Такава заповед няма в представената административна преписка. В съдебното заседание от 4.10.2012 г. съдът е дал указания на ответната страна да окомплектова преписката по издаване на ревизионния акт. Въпреки че това съдебното заседание от 4.10.2012 г. е прието като нередовно, и съдът е повторил процесуалните действия, реализирани в него, то в това нередовно заседание е участвал процесуален представител на приходната администрация. В проведеното съдебно производство от 4.04.2013 г. са повторени процесуалните действия и административната преписка е събрана като доказателство. Настоящият съдебен състав намира, че това касационно възражение е основателно и обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият съд не е преценил правилно фактическата страна по спора в тази му част и в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК не е указал на процесуалния представител на ответната страна по жалбата да представи годни доказателства във връзка с установяване спазването на правилата относно образуването на процесното ревизионно производство, което рефлектира върху преценката за законосъобразността на ревизионния акт. По делото няма данни дали има издадена такава заповед, ако има издадена такава заповед, дали тя е връчена на ревизирания субект, съгласно чл. 113, ал. 3 от ДОПК. Действително по делото е представена заповед № К 1108223 от 7.09.2011 г. на органа по приходите, издадена на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, но тя е относима само до определяне на компетентния орган по приходите да издаде процесния ревизионен акт. Налице е невъзможност за преценка дали е спазена процедурата, предвидена в чл. 114 от ДОПК относно удължаване на сроковете за осъществяване на ревизията, а неспазването на сроковете, респ. на тази процедура рефлектира върху законосъобразното осъществяване на правомощията на ревизиращите органи по приходите, на годността на събраните доказателства в административното производство, независимо че в случая преценката е до фазата на издаване на ревизионен доклад и има възможност при подаване на възражения по повод на същия да бъдат представени и други доказателства. Третият касационен довод относно подписването на решението от горестоящия административен орган със запетая е неоснователно, респ. че е издадено от некомпетентен орган. По делото са представени доказателства за това кой е издал този акт, а именно заповед № ЗЦУ-418 от 20.04.2012 г. на изп. директор на НАП за оправомощаване на Николай Калистратов, зам. -директор да изпълнява функциите на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София при отсъствието на титуляра, както и заповед № 941 от 9.04.2012 г. на изп. директор на НАП относно ползването на разрешен годишен отпуск на Александър Георгиев за посочения в нея период. По изложените съображения обжалваното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върне на друг съдебен състав за ново разглеждане при съобразяване с дадените в настоящия съдебен акт указания относно установяване дали има издадена заповед № 1108223 от 30.08.2011 г. и с оглед на това да направи преценка на събраните в административното производство доказателства. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат, а такива ще бъдат присъдят при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,