Решение № 10573 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4553/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Г. П. /фамилия съгласно уточнение на касационната жалба и приложени документи и П. съгласно касационната жалба/, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение №3525/26.03.2026 г. по адм.дело №380/2026 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение УРИ №317005 -10/21.01.2026 г. на директора на ОДМВР - Пловдив в частта, с която е отказано заличаване на личните му данни, въведени в АИС "ИРПС - Пловдив" като:

• Извършител по ЗМ № 18/06.02.2009 г. по описа на РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив

• Извършител по ЗМ № 19/09.02.2009 г. по описа на РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив

• Условно наказание – Присъда № 8/2010 г. на РС Пловдив, съдебно дело № 3833/2009 г.

• Задържане от полицейски орган със Заповед № 6/06.02.2009 г. по описа на РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив, на основание чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР.

Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и писмено становище чрез процесуален представител, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост, иска отмяната му, отмяна на процесната част на решението на директора на ОДМВР и присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касационна жалба - директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, въпреки разликата в изписването на фамилията в касационната жалба на касатора. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното:

Производството пред административния орган е започнало с подаване на заявление от 27.10.2025 г. от Б. Г. П. до директора на ОДМВР за предоставяне на достъп и заличаване на лични данни, обработвани в системата на МВР. По подаденото заявление е постановено решение УРИ №317005 -10/21.01.2026 г. на директора на ОДМВР - Пловдив, с което е постановено изтриване на една част от въведените и обработвани в АИС "ИРПС - Пловдив" лични на Б. Г. П.. В същото е решение е постановен и оспорения отказ за изтриване на част от личните данни, описани, както е посочено по - горе в диспозитива на обжалваното решение на АС. АС е изложил мотиви, че не е налице нито едно от отменителните основания по чл.146 АПК - а именно актът е от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, има необходимото съдържание, при спазване на административно - процесуалните норми, в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. За да обоснове съответствието с материалното право съдът е посочил, че по отношение на спорните обработки на лични данни не е налице нито една от хипотезите за заличаването им по чл.3 от Инструкция №8121з - 748/20.10.2014 г., издадена на основание чл.26, ал.2 ЗМВР. Изложени са мотиви и за съответствието на постановения отказ с Директива (ЕС) 2016/680.

Решението е правилно като краен резултат.

Обработката на личните данни по двата заявителски материала /ЗМ/, задържането от полицейски орган и по цитираното нохд №3833/2009 г. на Районен съд - Пловдив, приключило с присъда № 8/2010 г. са във връзка с едно и също престъпление по чл.195, ал.1 т.2, т.4 пр.1, т.5 НК вр. с чл.194, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, за което П. е признат за виновен с цитираната присъда №8/13.01.2010 г. за това, че през периода месец декември 2008 година - месец февруари 2009 година в гр. Хисар, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на МПС, сам и след предварителен сговор с друго лице в немаловажен случай е от отнел чужди движими вещи от владението на други лица без тяхно съгласие. Същият при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на седем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 29.01.2010 г., а реабилитацията е настъпила на 02.02.2013 г.

Както правилно е посочил и АС, относимото право на ЕС е Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета. Чл. 4 от Директива (ЕС) 2016/680 съдържа принципите на обработка на личните данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, а чл.5 от същата директива възлага на държавите - членки да определят подходящи срокове за изтриването на личните данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им. Следователно националното право следва да определи срока на съхранение на личните данни - тоест няма възможност за пълно игнориране на разпоредбите на Инструкция №8121з - 748 от 20.10.2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на лични данни. Именно защото обработката на лични данни от органите на МВР за целите на предотвратяване, разследване, разкриване на престъпления и изпълнение на наложените наказания е извън материалния обхват на Регламент (ЕС)2016/679, а директивата изисква транспониране в националното право, след приемането на Регламент (ЕС)2016/679, е създадена глава 8 от Закона за защита на личните данни, озаглавена "Правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване".

В чл.3 от Инструкция №8121з - 748 от 20.10.2014 г., не е предвиден срок за заличаване на личните данни при реабилитация на осъдено лице, което предвид разпоредбите на директивата, налага преценка дали обработването им след реабилитацията не надхвърля необходимото във връзка с целите, за които се обработват. В случая престъплението, за което е осъден П. е квалифициран състав на кражба - тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК. Същото е при условията на продължавано престъпление - тоест повече от едно деяние, осъществяващо всяко по- отделно състава на престъплението през непродължителен период от време. След настъпване на реабилитацията - през 2019 година е извършил деяние, осъществяващо състава на хулиганство - престъпление по чл.325, ал.1 НК, за което е признат за виновен, но е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл.78 А НК с решение №56/14.01.2020 г. по анд №8015/2019 г., влязло в сила на 30.01.2020 г., видно от бюлетина за съдимост на л.65 от делото на АС. Извършването на ново умишлено престъпление от общ характер, за което е признат за виновен, макар и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, сочи, че, към момента не са отпаднали целите на обработване на личните данни на касатора с цел превенция на умишлени престъпления от общ характер, поради което решението на директора на ОДМВР е в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. В случая обработването е законосъобразно, тъй като отговаря на изискванията на чл.49 ЗЗЛД и е съобразено с упражняване на правомощията на МВР по превенция и разкриване на престъпленията.

Решението като правилно като краен резултат следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на касатора. На ОДМВР - Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 110 евро за производството пред ВАС, платимо от касатора.

Воден от горното и на на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение