Решение № 5823 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6176/2009 г.

Решение № 5823 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6176/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на митница Столична" против решение № 1228/6.02.2009 г. на Административен съд София - Град, (АДмС София - Град), Първо административно отделение, 12 състав, постановено по адм. д. № 6206 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е обявена по жалба на "Кумерио Мед" АД - със седалище и адрес на управление гр. Пирдоп нищожността на решение № К-47-0561/14.10.2008 г. на началника на митница София, в частта му, в която е определено задължение за плащане на законна лихва върху доначислени митни сборове за ДДС общо в размер на 417 430,73 лв. по посочените в решението митнически декларации. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - "Кумерио Мед" АД (с ново наименование "Аурубис България" АД), чрез пълномощника си адв. Йорданов, е изложил становище в писмени бележки за правилност на съдебното решение. Моли за оставянето му в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, по съображения, поддържани в съдебно заседание. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови процесното решение АДмС София - Град се е мотивирал с обстоятелството, че актът е издаден в изискуемата писмена форма, но при съществено нарушение на изискването за степенна компетентност. Това е така, защото акта е постановен от по-горестоящия на компетентния административен орган. Посочено е, че по искането на дружеството не е сезиран началникът на митница София, а съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 4 от МК и Митническо бюро "Пирдоп" е "митница", защото съставлява мястото, където са осъществени формалностите по внос по процесните ЕАД. Според административния съд налице е изземване на компетентност от висшестоящ административен орган, което води до нищожност на обжалваното решение в частта относно определеното задължение за лихви. Обжалваното решение е неправилно поради следните съображения: Обосновани са първоинстанционните изводи, че вътрешното ни законодателство, в частност ЗМ и ППЗМ, не съдържат разпоредба, предвиждаща специална и изключителна компетентност на началника на митница "София" по определяне на допълнителни митни сборове във връзка с митническия режим "внос с отложено плащане" относно медния концентрат, описан в процесните ЕАД. Законосъобразен е и мотивът, че тълкуването на чл. 19 от ЗМ налага извод, че произнасянето е следвало да бъде осъществено от митнически орган, а не от орган, който заема по-горестояща позиция в структурата на митническата администрация. В първоинстанционното решение обаче, не е съобразен факта, че обжалваното решение в частта, в която се претендира законна лихва от датата на възникване на задължението за ДДС по новоопределените митнически стойности съгласно ЕАД, е подписано не само от Юлия Йорданова в качеството й на началник на митница "София", но и от К. Димитрова, като отговорник в МБ "Пирдоп". Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,