Решение № 8544 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8973/2017 г.
ВАСVIII отделение25.06.2018 г.докладчик Емилия Иванова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 982/12.06.2017 г., постановено по адм. д. № 203 по описа на Административен съд - П. за 2017 г. ОСЪЖДА М. П. А., като ЕТ "Мариани-96-М. А.", със седалище и адрес: с. Д., общ. Д., ул. Л. К., .№..., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - П., сумата от 1728.73 лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8544 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8973/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. А., в качеството й на ЕТ "Мариани-96-М. А.", със седалище и адрес на управление: с. Д., общ. Димитровгард, ул. Л. К., .№..., срещу решение № 982/12.06.2017 г., постановено по адм. д. № 203 по описа на Административен съд - П. за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16002616001113-091-001/03.10.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 819/23.12.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П.. Касаторът, поддържа наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за отмяна на решението - необоснованост, незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно е прието от първоинстанционният съд, че касатора като едноличен търговец е достигнал обороти за регистрация по ЗДДС към месец 12.2011 г. Намира, че дейността на лицето като едноличен търговец следва да се облага с патентен данък, тъй като са реализирани много малки обороти. Липсват каквито и да било основания да се облага по реда на ЗДДС. От друга страна, дейността която касаторът осъществява като земеделски производител- отглеждане на животни и продажба на мляко не е обвързана с дейността, която осъществява едноличния търговец, поради което неправилно се сумират доходите от тези дейности. Регистрацията като земеделски производител, според твърденията в касационната жалба не е свързана с регистрацията по Търговския закон като едноличен търговец. Необосновано от съда и органите по приходите се обединяват оборотите по двата вида дейности и въз основа на това оборотът е над 50 000 лв., като подлежи на регистрация и облагане по ЗДДС. По тези съображения се претендира постановеното решение, като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, като бъде отменен и ревизионния акт. Алтернативно се поддържа искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П., в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба и намира същата за неоснователна. Според становището на ответника, решението на АС-П. е обосновано, постановено при стриктно спазване на материалните закони и съдопроизвоствените правила. В същото е извършено задълбочено и детайлно изследване на цялостната фактическа обстановка, което е довело до достигане до напълно обосновани изводи, които съответстват на материалния закон. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2 310 лв., за всяка от тях. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Намира, че пред настоящата инстанция са изложени същите доводи, които са наведени и при обжалването на ревизионния акт пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил подробно и в съответствие със събраните по делото доказателства. Неоснователно е твърдението на касатора, че дейността на лицето като едноличен търговец и земеделски производител следва да се облага поотделно. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. П. е бил ревизионен акт № Р-16002616001113-091-001/03.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 819/23.12.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П., с който на М. П. А. с ЕТ "Мариани-96-М. А." са установени допълнително задължения по ЗДДС в общ размер на 44 087.72 лв. и прилежащи лихви в общ размер на 13 422.43 лв., както и дължим годишен и авансов данък по ЗДДФЛ общо в размер на 1273.97 лв. с начислени лихви. Първоинстанционният съд е приел, че оспорения ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизвоствените правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка и е обосновал извод за липса на противоречие с приложимия материален закон. В хода на производството е установено, че М. П. А. е регистрирана като едноличен търговец по ТЗ и като земеделски производител съгласно регистрационна карта издадена от Дирекция "Земеделие и гори" -Х. за периода от 2012 г. до 2015 г. В качеството си на ЕТ и ЗП, осъществява търговия с хранителни стоки и животновъдство-отглеждане на крави с млечно направление. Доходите от тези дейности надхвърлят оборот от 50 000 лв. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко лице чийто оборот в последните 12 последователни месеца преди текущия месец надхвърля 50 000 лв. е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. З. за регистрация по ЗДДС е подадено на 27.04.2015 г. През целия период от 30.11.2011 г. до 27.04.2015 г., ревизираното лице е поддържало оборот над петдесет хиляди лева и отговоря на изискванията за задължителна регистрация към 30.11.2011 г. Въз основа на тези фактически установявания с оспорения ревизионен акт на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС е начислен дължимият ДДС. На основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ са определени и задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Решаващият състав на първоинстанционният съд е възприел изцяло становището на приходната администрация относно достигане на оборот над установения по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и дължимостта на установените данъчни задължения. Като неоснователни са преценени твърденията на ревизираното лице, че неправилно е обложена общо дейността му като земеделски производител и едноличен търговец. Посочил е, че независимо от качеството в което физическо лице осъществява своята дейност, то е правният субект, който подлежи на регистрация по ЗДДС. Д. е доходите от дейностите които осъществява, да са надвишили праговете над които следва да се регистрира по ЗДДС. Споделени са и изводите на приходните органи, относно приложението на чл. 14, ал. 4 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, като съдът е посочил, че отново определящ критерии е оборотът който формира данъчно задълженото лице. При констатирани в ревизионния акт обороти над 50 000 лв. за процесния период, които обстоятелства не са оборени пред съда, то следва да се обложи този доход на лицето не по реда на ЗМДТ с патентен данък, а по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав намира, при постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, събраните доказателства са ценени поотделно и в съвкупност съобразно доказателствената им тежест, вследствие на което са формирани логически и обосновани фактически и правни изводи, съответстващи на приложимия материален закон. Както е посочено в становището на Върховна административна прокуратура, доводите пред настоящата инстанция въз основа на които се твърди, че решението подлежи на отмяна са идентични с тази които са наведени при обжалване на ревизионния акт пред АС-П.. Възраженията са обсъдени в постановеното съдебно решение и се споделят от настоящият състав. От събраните по делото доказателства, съдът правилно е приел, че оборотът на данъчно задълженото лице надхвърля 50 000 лв. и същото е подлежало на регистрация към м. 12.2011 г. Ревизираното лице е подало заявление за регистрация на 27.04.2015 г., като през този период е поддържало оборот над 50 000 лв. Следователно правилно за периода от 29.12.2011 г. до 27.04.2015 г. е начислен допълнително ДДС. Като неоснователни се преценяват поддържаните отново възражения на касатора относно обединяването на доходите от дейността му като едноличен търговец и земеделски производител. Под каквато и форма да се осъществява дейността, то доходите от нея са на регистрираното физическо лице. Едноличният търговец и физическото лице, както и земеделския производител не са самостоятелни и отделни субекти на данъчното облагане. Регистрацията като ЕТ или ЗП, или и двете едновременно, както е в случая е само правно организационна форма под която физическото лице осъществява определен вид дейност, но това не означава, че доходите му следва да се третират разделно и да подлежат на облагане самостоятелно, всеки сам за себе си. Не е допуснато от първоинстанциония съд твърдяното неправилно приложение на материалния закон. Изпълнени са предпоставките за регистрация по ЗДДС, определен е по месеци периода, в който лицето е имало оборот над 50 000 лв. и въз основа на това са му определени допълнително задължения по ЗДДС. В съответствие с разпоредбите на ЗДДФЛ са определени и задълженията по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Правилно е прието от органите по приходите и от съда след това, че не намира приложени разпоредбата чл. 61и от ЗМДТ. Обжалваното решение не е постановено при пороците посочени в касационната жалба, съответства на материалния закон и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1728.73 лв., определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение