Решение № 1934 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12135/2016 г.

Решение № 1934 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12135/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването срещу решение № 9196/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 5461/2015 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав. Наведени са доводи за неправилност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлено оспорването. Направено е възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Ответникът - Д. Г. М., чрез процесуалните си представители оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на разноски, за които се представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на решението на тричленния състав на Върховния административен съд, което намира, че следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Петчленен състав на Втора колегия към Върховния административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, тричленен състав на ВАС отменя заповед № РД-15-209 от 3.04.2015 г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Д. Г. М. За да постанови оспорваното решение, тричленният състав приема, че заповедта е издадена от компетентния административен орган и в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при издаване на заповедта е нарушен материалния закон. Съдът е посочил, че когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, в негова тежест е да установи, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в щатното разписание на съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Двете обстоятелства следва да бъдат установени кумулативно. Установено е, че не са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - заличаване на длъжността в длъжностното разписание и отмяна, изменение или отпадане на функциите за длъжността "главен експерт". Относно първата предпоставка - заличаване на длъжността в длъжностното разписание, съдът е приел, че длъжността "главен експерт" не само продължава да съществува сама по себе си като нормативно определена позиция, видно при съпоставка на двете длъжности разписания е, че тя е числено увеличена с 1 брой. Обоснован е извод, че не е налице посоченото в заповедта фактическо и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Решението е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 АПК законосъобразността на индивидуалния административен акт се преценява към момента на неговото издаване. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията, изисква да се установи, че длъжността, заемана от съкратения служител като нормативно определена позиция или система от функции, задължения и изисквания не съществува в новото длъжностно разписание или ако съществува, е намален броят на самите позиции. Правилна е преценката на съда, изведена въз основа на събраните доказателства, че нито едно от горните обстоятелства не се установява в конкретния случай, а цитираната от касатора съдебна практика касае друга фактическа обстановка и е неотносима в случая. От Устройствения правилник на Министерство на здравеопазването, приет с ПМС № 67/2015 г. се установява, че Дирекция "Управление на държавното участие в търговските дружества" е останала да съществува, като за разлика от наименованието на старата е премахнато "и собствеността". При съпоставка между старото и новото щатно разписание се установява, че общата численост на посочената дирекция (15 щатни бройки) се запазва, като е извършено разместване на бройките длъжности. С една бройка са увеличени щатовете за заеманата от госпожа М. длъжност "главен експерт", от пет на шест броя, т. е. длъжността "главен експерт" не само е останала да съществува като нормативно определена позиция, но е и увеличена с една бройка. Към момента на издаване на процесната заповед не е имало длъжностна характеристика за длъжността "главен експерт" в Дирекция "Управление на държавното участие в търговските дружества" по новото длъжностно разписание, а изготвената по-късно не установява принципно различие в системата от функции, задължения и изисквания. Различното им систематизиране и начин на формулиране не променя същността и характера на извършваната работа. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материалноправна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за незаконосъобразност на заповед РД-15-209/03.04.2015 г. на министъра на здравеопазването. Обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане от процесуалните представители на ответната в производството страна и на основание чл. 143, ал. 1 АПК разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. В случая, от ответника по касация са представени доказателства за реално направени разноски в размер на 700 лева платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 20.09.2016 г. Касаторът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в последното по делото съдебно заседание. В съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Размерът следва да бъде обоснован и справедлив, както и да не бъде по-нисък от предвидения, при спазване изискванията на чл. 8, ал. 3 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 1 от 09.07.20014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е определен в размер не по-малък от този на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. В конкретния случай, договорът за правна помощ е от 20.09.2016 г. С ПМС № 375/28.12.2015 г. от 01.01.2016 г., минималната работна заплата за страната е в размер на 420 лева. Предвид гореизложеното, възражението за прекомерност следва да бъде уважено и размерът на дължимите разноски от касационния жалбоподател следва да бъде редуциран на 420 (четиристотин и двадесет) лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия