Решение № 13073 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7601/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "МБАЛ Сърце и мозък" ЕАД гр. София, чрез процесуален представител юриск.М.Димитрова, против решение 2523 от 16.04.2024 г. на Административен съд София град по адм. д. 7507/2023 г. С него се отхвърля жалба на представляващия дружеството против заповед за налагане на санкции РД-25-985 от 13.07.2023 г. на директора на РЗОК Бургас. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на РЗОК Бургас не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед за налагане на санкции. С нея на основание чл. 76, ал. 4 от ЗЗО и чл. 423, ал. 3 и чл.432 ал.5 от НРД за медицински дейности 2020-2022 г. са наложени три санкции финансова неустойка в размер по 200 лева всяка,като след оттегляне на жалбата пред съда досежно санкциите по т.2 и 3 от заповедта,предмет на съдебното производството е санкция по чл.55 ал.2 т.3 и т.7 ЗЗО вр. чл.30 т.5 вр. чл.344 ал.1 т.1 и чл.350 от НРД за медицински дейности за 2020-2022 г. Заповедта е мотивирана с констатации по протокол 695/26.05.2023 г., изразяващи се в това, че е установено изискано доплащане от ЗОЛ за оказана медицинска дейност, която е предмет на договора и е заплатена от НЗОК към история на заболяване /ИЗ/ 6252 на ЗОЛ Л. А. А., хоспитализирана на 05.04.2023 г. до 09.04.2023 г. по КП 50.1. Същата е заплатила 100 лева/ 4 дни по 25 лв/ за предоставена допълнително услуга- подобрени битови условия Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Приел за неоснователни възраженията за нарушение на административнопроизводствените правила, обсъдил приложението на чл. 30, т. 5 вр. чл.350 от НРД 2020-2022 г. и приел, че не е налице изключението по чл. 24а, ал. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по време на престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ. Възраженията на жалбоподателя са приети за неоснователни с оглед на събраните по делото доказателства и жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Не се констатират касационни основания за отмяна на решението. Съдът е установил фактическа обстановка в съответствие с представените с административната преписка доказателства и събраните в съдебното производство. В тежест на касатора е било да установи благоприятните за него факти от които черпи права, каквито правилно съдът е приел, че не са установени. На страните са дадени в пълен обем процесуални гаранции за упражняване на процесуалните им права и да представят доказателства, поради което възраженията за нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Представената декларация от здравно осигуреното лице с която се твърди, че е поискало допълнителна медицинска услуга, която да заплати не може да служи за установяване на твърдените факти, както правилно е приел съдът при решаване на спора.В посочената декларация здравно осигуреното лице е поставило знак за съгласие в графата подобрени битови условия- 25 лв на ден.Видно от самата декларация като допълнителни услуги здравното заведение предлага самостоятелна стая на ден- 150 лв,индивидуален сестрински пост за 12 часа- 100 лв на ден,индивидуално санитарно обслужване за 12 часа 50 лв на ден,леглоден по желание в отделение- 120 лв на ден и леглоден в интензивно отделение КАИЛ- 500 лв на ден.Правилни са изводите на съда,че така подписана декларацията за съгласие за подобрени битови условия не отговаря на изискванията на чл.24а ал.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ,тъй като така описана услугата не е самостоятелно обособена в ценоразписа на лечебното заведение,а следва да се изразява в предлагането на самостоятелна стая със или без придружител на пациента.Услугата подобрени битови условия не е сред предвидените в Наредбата ,като възможност за предоставяне срещу допълнително заплащане.Следвало е да бъдат установени по несъмнен начин какви указания са били дадени предварително на ЗОЛ съгласно нормативните правила и договора с НЗОК и НРД за 2020-2022 г., за да може ЗОЛ да направи своя информиран избор за допълнителните медицински дейности и услуги, които той ще заплати. Представената декларация не носи такава информация и не може да установи такива действия от лечебното заведение, поради което правилно е изведен правен извод за наличие на нарушение, за които следва санкция, наложена в минимален размер. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС, шесто отделение