Решение № 14116 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6037/2014 г.

Решение № 14116 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6037/2014 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Виктори ойл" ЕООД, подадена чрез процесуален представител, против решение № 1483 от 10.03.2014 г. на АССГ, постановено по адм. д. № 2558/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 1201400/04.07.2012 г., издаден от М. Парапунова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - град, в частта му, касаеща отказаното право на данъчен кредит по фактури № 621/30.09.2010 г. и № 693/06.04.2011 г., издадени от "Кристалхим" ООД, потвърдена с решение № 3038/27.12.2012 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима. По същество тя е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № 1201400/04.07.2012 г., издаден от М. Парапунова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - град, в частта му, касаеща отказаното право на данъчен кредит по фактури № 621/30.09.2010 г. и № 693/06.04.2011 г., издадени от "Кристалхим" ООД, потвърдена с Решение № 3038/27.12.2012 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е прието по делото заключение на ССЕ. Приел е, че процесните фактури не обективират реално осъществени доставки на бензин А-95, тъй като с оглед спецификата на стоката, това предполага наличие на материално-техническа база за съхранение при доставчика, а доказателства в тази насока липсват. Това според съда това е достатъчно условие за обосноваване на извод за липса на доставка. Анализирайки приложените по делото писмени доказателства - фактури, приемо-предавателни протоколи, товарителници, пътни листи и др., съдът е приел за недоказано реалното предаване на стоките от прекият доставчик на ревизираното дружество. В допълнение административният съд се е позовал на Решение по дело С-342/87 на СЕО, решение от 29.04.2004 г. по дело С-152/02 и Решение от 12.01.2006 г. по обединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03/. Така постановеното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано, тъй като са налице достатъчно доказателства, въз основа на които се установява при условията на пълно доказване, че доставките на бензин са осъществени. Твърди се, че са налице данни за редовно издадени счетоводни документи, за наличие и произход на количеството бензин при прекия доставчик, както и за транспорта на горивото, както и данни за последваща реализация на стоката. Възраженията са основателни. Предмет на спора пред административния съд е наличието на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и съответно на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за непризнаване на право на данъчен кредит. При постановяване на съдебното решение съдът изцяло е възприел констатациите на приходните органи и е потвърдил като законосъобразен оспорения ревизионен акт. Този извод на съда неправилен. На първо място следва да се отбележи, че съдът е установил неправилно предмета на спорните фактури. Видно от мотивите на решението съдът е приел, че предмет на отказаното право на приспадане на данъчен кредит са фактури, издадени от "Кристалхим" ООД с предмет на доставките - бензин А-98. От данните по делото обаче безспорно се установява, че вида на процесната стока е бензин А-95 Евро 5, във връзка с която са издадени фактури № 621/30.09.2010 г. /л. 30 гръб/ и № 693/06.04.2011 г. /л. 34 гръб/ от "Кристалхим" ООД, които са предмет на настоящия спор. В конкретния случай от значение за установяване реалността на доставките е вида на стоката - бензин - А95. Касае се за родово определени вещи, правото на собственост върху които се счита прехвърлено при определянето им - по съгласие на страните или при предаване на вещите /чл. 24, ал. 2 ЗЗД/. Правилно съдът е приел, че релевантно за спора е да се установи дали и как е индивидуализирана стоката. Настоящият състав на ВАС намира, че с оглед представените по делото приемо-предавателни протоколи съпътстващи процесните фактури е доказано приемо-предаването на стоките. Безспорно е установена и ресурсната обезпеченост на "Кристалхим" ООД да достави процесните количества гориво, като в този смисъл е и отговора на вещото лице на въпрос № 2 по назначената ССЕ. Вещото лице подробно е описало извършените от прекия доставчик счетоводни записвания във връзка с заприхождаването на получените горива от предходния доставчик по спорните доставки - "Петро-Д" ООД, така и счетоводните записвания относно процесните фактури. Закупените количества горива са били предмет на последващи доставки, като в тази връзка вещото лице е анализирало представените дневни отчети за прихода, продажбите и наличностите на петролни продукти от всеки вид на обект "Бензиностанция", с. Голец, съдържащи данни за "показания на сумарен брояч - литри /по видове горива/, продадено гориво и обороти от дневни финансови отчети, респ. месечни финансови отчети и справки за продажби на горива на обекта по отделни видове и количества. Доказано е и транспортирането на стоките - чрез представените пътни листи от 30.09.2010 г. и 06.04.2011 г., тахошайби, в които освен номера на превозното средство е посочена и крайната точка на доставката - с. Голец, където се намира обекта - "Бензиностанция" на "Виктори ойл" ЕООД. Необосновано съдът приема, че липсват доказателства за наличие на транспортно средство за превоз горива. Видно от приложение № 3 към договора за наем от 05.01.2009 г., сключен между "Пайн Кемикълс" ООД и "Кристалхим" ООД, на последния е отдаден под наем автомобил - цистерна: влекач "МАН ТГА" с рег. № СА 1157 и цистерна с номер С 9403 ЕН. Същият номер на влекач е вписан в пътните листи и тахошайбите. Въз основа на събраните по делото доказателства, включително и ССЕ, преценени в своята съвкупност и поотделно, водят до извод за реалност на процесните доставки на гориво. В случая няма спор, че съгласно практиката на СЕС не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C-454/98, Сборник 2000, стр. I-06973), цитирани и от първоинстанционният съд. В този смисъл е и решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. В настоящия казус обаче в оспорения РА липсва констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на доставките. Затова за получателя, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени доставки, възниква право на приспадане на данъчен кредит в размер, съответстващ на ДДС по фактурите, издадени от "Кристалхим" ООД. С оглед горното, изводите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаеми доставки по процесните фактури, се явява необоснован и незаконосъобразен. Като е достигнал до изводи противоположни с гореизложените, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящият състав намира, че следва да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отменено решението на административния съд и да бъде отменен РА относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Кристалхим" ООД. Решението следва да бъде отменено и в частта относно присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 570 лв. С оглед изхода на делото на касатора следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 475 лв., предвид данните по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,