Решение № 12112 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4633/2017 г.

Решение № 12112 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4633/2017 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, гр. С., чрез юрисконсулт Д. Петровска, против Решение № 883 от 15.02.2017 г. постановено по адм. дело № 12319/2016 г. по описа на Административен съд С. - град /АССГ/, Първо отделение, 47 състав. Със съдебното решение е отменено решение № 10294 от 20.10.2016 г. на председателя на ДАБ при МС, с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Н. и малолетното й дете Н. Надери и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите в решението. Касационният жалбоподател счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В писмени бележки и в открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът на касационния жалбоподател юрк. Минкова заявява, че изцяло поддържа касационната жалба и посочва, че от чужденката са заявени само семейни и лични причини, които не са относими към основанията по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и чужденците /ЗУБ/. Ответната страна – С. Н. лично и като майка и законен представител на малолетното си дете Н. Надери в касационната инстанция се представляват от особен представител - адв. Тончева. В писмени бележки и в открито заседание особеният представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съд да потвърди първоинстанционното решение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Следва да се посочи, че производството пред АССГ е образувано след като с решение № 4321 от 30.06.2014 г. на председателя на ДАБ, по молба на С. Н., е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С решение № 158 от 12.01.2015 г. постановено по адм. дело № 10040/2014 г. на АССГ решение № 4321 от 30.06.2014 г. на председателя на ДАБ е потвърдено, но с решение № 1791 от 17.02.2016 г. на ВАС е отменено решението на АССГ, отменено е и решението на председателя на ДАБ, а преписката е върната за ново произнасяне при изясняване на фактите, касателно личната история, положението в страната по произход, принципът за забрана за връщане и третата сигурна страна Иран. С решението, предмет на разглеждане в настоящото производство съдът е отменил по жалба на С. Н. и нейната малолетна дъщеря Н. Надери, гражданки на Афганистан, решение № 10294 от 20.10.2016 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденците, и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови оспорения резултата първоинстанционният съд е приел, че в решението на председателя на ДАБ няма данни относно страната, от където лицето идва и където е родено и живяло вкл. за наличието на негативно отношение на иранчаните към афганистанците, какъвто основен довод е направен с жалбата. Посочил е, че личната история на жалбоподателката е останала необсъдена. В обжалваното решение е прието, че не са разгледани последиците по отношение и на двегодишното дете, както и това, че не е съобразена разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ - нова в сила от 16.10.2015 г., а именно, че при прилагане на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката се извършва съобразно Закона на закрила на детето /ЗЗДет/. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да възпрепятстват осъществяването на ефективен касационен контрол спрямо изводите на съда относно законосъобразността на оспорения административен акт. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка съдът е извел обосновани и съответстващи на приложимия закон изводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ. Обосновани са изложените в решението на първоинстанционния съд изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на решение № 10294 от 20.10.2016 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците по молбата за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Н. и малолетната й дъщеря Н. Надери - граждани на Афганистан. Допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Наведените в тази връзка касационни оплаквания за противното съдът намира за неоснователни по следните съображения: ЗУБ е специален закон спрямо ЗЗДет и съдържа правни норми относно приложимостта на ЗЗДет по отношение на защитата на правата на децата, търсещи бежански или хуманитарен статут. Т. В. административен съд в съдебните си решения приема, че нарушаването на ЗЗДет води до незаконосъобразност на постановения административен акт. Нарушенията се приемат за съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на търсещите закрила деца. В тази връзка са неоснователни твърденията в касационната жалба, че след като детето, което се представлява от майка си е малолетно, то не е необходимо да бъдат спазени нормите за закрила на детето, посочени в ЗЗДет, тъй като всички процесуални действия тя е извършвала в защита на своите права, както и на тези на малолетните си деца. Съгласно чл. 6а от ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрия интерес на детето, а преценката за това се извършва в съответствие със ЗЗДет. Съдът е съобразил извода си с константната практика на Върховния административен съд по приложението на горецитираната разпоредба, че тя е императивна по характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административно-производствените правила. Нарушено е и правилото на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, съгласно което при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото не са налице данни нито се твърди, че в случая е била уведомявана компетентната дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на малолетното дете, а по време на производството не е присъствал социален работник, който да даде становище, нито е представен социален доклад. По силата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето" установен в Конвенцията на ООН за правата на детето, който принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл и разпоредбата на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.), съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. От изброените в цитираните норми хипотези е видно, че изпълнението на тези задължения на посочените органи не е поставено в зависимост от обстоятелството дали детето е представлявано от родител, какъвто е и настоящия случай. Налице е и допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. От представените доказателства не може да се формира извод за това, че в хода на повторното административното производство на С. Н., в качеството й на законен представител на нейната малолетна дъщеря Н. Надери, е разяснявано правото им на правна помощ по реда на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. Това задължение на административния орган е императивно и е пряко свързано с осъществяването на пълноценна защита на правата на засегнатите деца. Неизпълнението му представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което следва да бъде поправено при новото разглеждане на преписката. В този смисъл е и решение № 1791 от 17.02.2016 г. на ВАС, с което е отменено първото решение на заместник-председателя на ДАБ и е върнато на органа именно с тези указания. По тези съображения правилно съдът е приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е незаконосъобразно и го е отменил като е върнал преписката за ново разглеждане от органа. С оглед изложеното настоящият състав на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,