Решение № 4165 от 17.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. М. Василева като процесуален представител, против решение 10612 от 03.07.2024г., постановено по адм. дело 9103/2023 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК. Твърденията са, че жалбоподателите пред административния съд не са адресати на процесната заповед и нямат правен интерес да я оспорват, поради което жалбата им е недопустима. Оспорват се като необосновани и неправилни констатациите на съда за допуснати процесуални нарушения в хода на проведеното административно производство и на изискванията за форма. Поддържа се, че събраните по делото доказателства установяват наличие на незаконен строеж в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и законосъобразно компетентният административен орган е наредил да бъде премахнат от етажната собственост като орган представляващ всички собственици на идеални части от общите части на сградата, в която е разположен строежът. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за произнасяне по съществото на спора за отхвърляне на предявената жалба. Претендират се деловодни разноски. Доводите и исканията в жалбата се поддържат в съдебно заседание и в представена писмена защита от юрк. Василева. Ответниците С. А. и С. М. А., чрез пълномощника си адв. Г. Кеседжи, в писмен отговор и писмена защита, както и устно в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба като считат оспореното решение за допустимо и правилно. Искат присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът Етажна собственост на гаражни блокове 6 и 7 с адрес [жк], [улица]чрез управителя на ЕС С. Г., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение по жалба на С. А. и С. М. А., Административен съд София град е отменил заповед САГ23-РА-30-283/05.05.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията, е наредено на Етажна собственост с адрес [жк], [улица], гаражни блокове 6 и 7, [адрес] да премахне незаконен строеж: обособяване на гараж 29 в общи части , находящ се в гаражни блокове 6Е и 7Е към блок 2Е и 4Е, изградени в УПИ ІІІ-за Е.[жк], кв.12, м. [адрес] по плана на гр. София и идентификатор на самостоятелен обект в сграда 68134.1005.134.9 по КККР на гр. София. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че жалбоподателите се легитимират като собственици на строежа предмет на заповедта и за тях е налице правен интерес от оспорването й, поради което предявената жалба е допустима. По основателността на същата, след преценка на критериите по чл.146 АПК, са формирани изводи за компетентност на издателя и за писмена форма на оспорения административен акт, но за липса на точно описание на подлежащия за премахване обект, както и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на същия. Обосновани са съображения, че С. А. и С. М. А. като собственици на строежа неправомерно са лишени от право на участие в административното производство, а посоченият адресат на заповедта не притежава правосубектност, нито е сред лицата посочени в чл. 225а, ал.5 ЗУТ вр. с § 3, ал. 1 от ДР на Наредба 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК; че органът не е изпълнил задълженията си по чл. 35 АПК за служебно събиране на всички относими за случая доказателства, в резултат на което не са установени параметрите на незаконното строителство и съобразно приложените строителни книжа и заключението на вещото лице, е видно, че строежът предмет на оспорения административен акт не е индивидуализиран надлежно, което възпрепятства преценката за незаконност във връзка с основанията по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Противно на поддържаното от касатора, настоящият касационен състав счита оспорения съдебен акт за допустим като постановен по жалба на собствениците на строежа предмет на разпореденото от органа премахване, чийто права са пряко засегнати от издадената заповед. В производството по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ задължението за премахване може да бъде възложено на собственика на терена, на носителя на ограниченото вещно право или на извършителя на строежа по аргумент от § 3, ал.1 от ДР на Наредба 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. В случая с представения по делото Договор от 16.01.1995 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, жалбоподателите се легитимират като собственици на гаража с 29, за който органът сочи, че е обособен незаконно върху общи части на жилища сграда етажна собственост. Следователно оспорващите, независимо, че не са адресати на оспорената заповед, като собственици на строежа притежават правен интерес от оспорването на процесната заповед и предявената жалба е допустима, както и постановеното първоинстанционно решение. Проверен на основанията по чл.209, т.3 АПК, обжалваният съдебен акт е правилен. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. По отношение на адресата на заповедта - етажна собственост законосъобразно съдът е приел, че не попада в кръга на лицата по чл.225а, ал. 5 вр. с § 3, ал.1 от ДР на Наредба 13/2001 г., на които следва да се разпореди премахването на незаконен строеж. Носители на право на собственост върху идеални части от общите части на сградата, за които се сочи, че са засегнати от незаконния строеж, са собствениците в етажната собственост - гаражни блокове, но не и етажната собственост. Последната не притежава правосубектност да бъде адресат на заповедта, тъй като е организирана като форма на управление "Общо събрание на собствениците", видно от приложения по делото протокол от 31.01.2020г. и като такава няма качество на юридическо лице. Същата не представлява организация по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК и не може да бъде страна по административно правоотношение, а специалните хипотези на процесуална правоспособност по чл.23, ал.3 и ал.4 от Закона за управление на етажната собственост, в случая са неприложими. Вследствие от незаконосъобразното определяне на адресата на задължението за премахване на процесния строеж, административното производство е проведено при допуснати съществени нарушения, както правилно е приел съдът. Органът не е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 АПК да установи кой е собственикът или извършителят на незаконния строеж, т.е. надлежният адресат в производството по чл.225а ЗУТ, като изиска и събере относимите за това доказателства. Видно е, че данни за горния факт се съдържат в заявлението на лицето, с което е инициирана процедурата, и в констативния протокол от 24.01.2023 г. на началника на отдел УТКРКС на район Триадица , в които се сочи, че собственици на гараж 29 в гаражни блокове 6Е и 7Е към блок 2Е и 4Е, изградени в УПИ ІІІ-за Е.[жк], са С. А. и С. М. А.. При справка в данъчните декларации на последните, органът също би могъл да събере информация за собствениците на проверявания обект. В резултат на проявеното в случая бездействие, същите са лишени от право на участие в административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл.146, т.3 АПК. От друга страна, неизпълнението на задължението от административния орган за служебно събиране на всички относими за случая доказателства, има за последица неяснота за вида и параметрите на незаконното строителство, които не са описани по идентичен начин в съставения констативен акт и в издадената заповед. Горното съставлява процесуално нарушение и порок във формата на административния акт по см. на чл.146, т.2 и т.3 АПК, а и води до невъзможност да се извърши проверка за незаконност на строежа в контекста на основанията по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Изводите в изложения смисъл в обжалваното съдебно решение са обосновани и правилни. Доказателствата по делото и административната преписка сочат на неясен предмет на процесната заповед. С последната е разпореден за премахване незаконен строеж, съставляващ обособяване на гараж 29 в общи части на гаражни блокове 6Е и 7Е, изграден в общи части вход към жилищен блок 2Е. В констативен акт 29/01.10.2021 г., съставен по реда на чл.225а, ал.2 ЗУТ, строежът е посочен като преустройство и разширяване на гаражна клетка към общи части подход към вх. В и ползването й като дърводелска работилница. Освен противоречие при описанието и квалифицирането на строежа, в случая липсват и конкретни параметри на същия, респ. на частта от гаража, обособена в общи части. Констативният акт и заповедта препращат към приложена схема, в която също няма нанесени размери на обекта, приет за незаконен строеж. Горното е особено съществено, тъй като по делото е установено, включително от заключението на вещото лице, че за гаражни блокове 6 и 7 в експериментална жилищна сграда - Е.[жк], където е разположен процесния обект, е одобрен архитектурен проект през 1994г. и е издадено РС 16/18.01.1995 г. Според съдебния експерт, гаражните клетки, вкл. гараж 29 са предвидени с издадените строителни книжа, а несъответствието на последния с тях се състои в усвояването на част от коридор и на част от проход за достъп от [адрес] до подземните гаражи. Същевременно според вещото лице, констативния акт 29/01.10.2021 г. е съставен за разширението на гаража, заемащо общи части, представляващи подход към вх. В на бл.2Е и не се отнася за усвоената част от коридора. От изложеното е видно, че гаражът не е изграден/обособен изцяло върху общи части, както неправилно е приел административният орган, но е неясно с каква площ строежът попада върху общите части на сградата, т.е. какви са параметрите на незаконното строителство. Тези данни обосновават извода, че процесният незаконен строеж не е индивидуализиран в достатъчна степен. Както се посочи по-горе, до неяснота относно предмета на премахване води липсата на данни за площ и размери на незаконния строеж, както в КА, така и в заповедта, вкл. в приложената към тях схема. При доказателствата за предвидено с архитектурния проект и издаденото разрешение за строеж, строителство на гаражна клетка 29 и при отсъствието на конкретни парамерти за това коя част от същата е обособена в общи части, е невъзможно да се определи еднозначно разпореденият за премахване обект, квалифициран от органа като незаконен. От изложеното следва, че е реална възможността в случая премахването на строежа, така като е посочен в заповедта, да се засегне и строеж, който да е законен. Както правилно е приел съдът, обектът не е описан по начин, позволяващ надлежното му идентифициране по местоположение и размери, поради което предметът на разпореденото премахване е останал неизяснен. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед и порока във формата на същата, съставляват основания за незаконосъобразност по чл.146, т.2 и т.3 АПК. Като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода по делото, касаторът няма право на разноски. В полза на ответниците С. А. и С. М. А., съдът присъжда деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00лв., направени пред настоящата инстанция и надлежно доказани с договора за правна помощ, фактура и платежно нареждане. Възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на второ отделение,