Решение № 14085 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6060/2010 г.

Решение № 14085 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6060/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мила Маринова Манолова от гр. София, чрез адвокат - пълномощник Даниела Горбунова от САК, срещу Решение от 15.01.2010 г. по адм. дело № 1635/2008 г. на Софийски градски съд, III-в състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против Заповед № РД-54-21/3.02.1999 г. на Кмета на Столична община, с която е отказано искането й за отмяна на отчуждаването на част от имот пл. № 53, от кв. 18, м. "бул. Ст. Димитров", ул. "Ремсист" № 25, в гр. София. Касационната жалбоподателка счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Заявява, че имотът е бил отчужден за държавно жилищно строителство - за блокове № № 171, 172 и 177, а не за тревни площи, локално улично платно и паркинг. Оспорили са твърдението на вещото лице, че грубият строеж бил приключил с акт обр. 14 на 26.04.1991 г., още повече, че той се отнася само до вх. А /секция 223/, което означава, че мероприятието, за което е бил отчужден недвижимия имот, не е било реализирано към датата на влизане в сила на ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони. Решаващият състав не е взел под внимание извода на вещото лице, че "че мероприятието не се засяга пряко от изградения жилищен блок и същият не попада върху отчуждения недвижим имот, а върху него има тревни площи", което според жалбоподателката доказва, че част от отчуждения недвижим имот е свободен от застрояване. Счита, че са налице законовите изисквания за отмяна на отчуждаването, в съответствие с разпоредбите на чл. 1, ал. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони, с оглед на което моли съдебното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. От ответника - Кметът на Столична община, чрез процесуалния му представител са постъпили писмени бележки, в които се изразява становище, че решението на СГС е правилно и законосъобразно, обосновано, съобразено с доказателствения материал и постановено при спазване на процесуалните правила, поради което моли да бъде оставено в сила. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Съдът е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като обосновано е приел, че отчуждителното мероприятие е реализирано и не са налице основания за отмяна на отчуждаването. Площта на отчуждения имот е била използвана за изграждане на тревни площи и локално улично платно с уширение за паркинг. Такова е и заключението на приетата по делото техническа експертиза. Законосъобразно съдът е приел, че след като са изпълнени предвижданията относно процесния недвижим имот, не са налице условията на чл. 1, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места и други закони, за отмяна на отчуждаването на процесния недвижим имот. За решението не се обективира наличие на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, претендирани с жалбата и като правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение от 15.01.2010 г. по административно дело № 1635/2008 г., в производство по реда на чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., във връзка с чл. 33 - чл. 45 от ЗАП, Софийски градски съд, Административно отделение, Трети "В" състав отхвърля като неоснователна жалбата на Мила Маринова Манолова от гр. София (с конкретни лични данни за ЕГН и адрес), срещу Заповед № РД-54-21/3.02.1999 г. на Кмета на Столична община, с която е отказано искането й за отмяна на отчуждаването на част от имот пл. № 53, от кв. 18, м. "бул. Ст. Димитров", ул. "Ремсист" № 25, в гр. София. Първоинстанционният съд е констатирал, че обжалваният административен акт е постановен при спазване на материалния закон, в хода на административното производство административният орган не е допуснал нарушения на административнопроцесуалните правила, издаден е от компетентен по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони административен орган, в рамките на правомощията му. Отчужденият недвижим имот попада в терен, в който е осъществена вертикална планировка около бл. 171 в ж. к. "Надежда". Мероприятието е осъществено - изградени са тревни площи, локално улично платно с уширение за паркинг. Безспорно е обстоятелството, че отчужденият имот не се засяга пряко от изградения жилищен блок, но същият участва в изграждането на инфраструктурата, която е към жилищната сграда - тревните площи, уширението за паркинг и локалното улично платно обслужват изградения жилищен блок и изобщо целия квартал. Площта на отчуждения имот е използвана за осъществяване на вертикалната планировка около бл. 171 и следователно не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 2 от закона за отмяна на обжалвания административен акт и на отчуждаването на процесния недвижим имот, тъй като мероприятието, за което е отчужден, не само е започнало, но е и реализирано. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка Софийски градски съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. При данните по делото, че отчуждената сграда е била съборена, правилно съдът е квалифицирал случая по чл. 1, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС). Съгласно тази разпоредба, "когато сградите са съборени, може да се иска отмяна на отчуждаването, ако строителството фактически не е започнало и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи". Видно от Заповед № РД 40-103/18.01.1988 г. на Председателя на ИК на СНС, е отчужден имот пл. № 53 от квартал 18 в местност "бул. Ст. Димитров", находящ се на ул. "Ремсист" № 25, собственост на 7 физически лица, измежду които и Мила Маринова Манолова, и на Държавата, за "държавно жилищно строителство - блокове 171, 172 и 177". При така описаното отчуждително мероприятие е ясно, че тези три блока не могат да бъдат построени само върху отчужденото място, което освен това спрямо жалбоподателката Мила Манолова представлява само идеална част от горния имот. Няма и правно значение обстоятелството дали отчуждения имот попада точно под един от блоковете или не, тоест дали изграждането на блоковете засяга непосредствено отчуждения имот или не го засяга. Самите сгради нямат самостоятелен градоустройствен статут без прилежащата им площ и съпътстващата ги инфраструктура. Прието е по аналогия от § 3 от ДР на ЗОС, че мероприятието е започнало, ако са утвърдени архитектурните проекти и е издадено разрешение за строеж. В случая Разрешението за строеж на блок № 171, ж. к. Надежда I част е издадено на 27.07.1989 г., тоест преди влизането на закона в сила и няма правно значение, че строителството му е продължило 15 години. По смисъла на чл. 1, ал. 2 от реституционния закон строителството фактически е започнало. Отделен е въпроса дали е налице втората кумулативна предпоставка - дворното място (спрямо жалбоподателката идеална част от него) да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел по нормите за лице и повърхност на отменения вече ЗТСУ (чл. 54, ал. 1 ППЗТСУ) или за урегулиран поземлен имот по действащия понастоящем ЗУТ (чл. 19, ал. 1, т. 1). "Тревната площ" не е площ, свободна от застрояване, както се твърди в касационната жалба. Затревяването, както и изградените паркинги и вътрешни улици освен, че обслужват построените блокове, представляват междублоково пространство, което не подлежи на реституция. Макар и незасегнат от конкретна сграда, имот, който се намира между жилищни блокове, е предназначен да обслужва основното мероприятие и е елемент от благоустрояването на целия жилищен комплекс. В този смисъл е константната съдебна практика, формирана в продължение на вече 18 години от приемането и респ. прилагането на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за отмяна на отчуждаването и възстановяване собствеността на правоимащата Мила Маринова Манолова, която е подала молба не в първоначалния, а във възстановения с § 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗОСОИ (обн. ДВ, бр. 107/18.11.1997 г.) шестмесечен срок по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Като е достигнал до същия този правен извод, Софийски градски съд е постановил решение, което е съобразено с материалния закон. Същото е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира съдебното решение да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,