Решение № 15894 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7412/2011 г.

Решение № 15894 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7412/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 585 от 14.03.2011 г., постановено по административно дело № 4032 по описа за 2010 г. на Административен съд - Варна, е: 1) отхвърлена жалбата на Красимир Пенчев Златев, действащ като ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - д-р Красимир Златев" гр. Варна, срещу писмена покана № 29-05-7538/24.11.2010 г. на директора на РЗОК - Варна; 2) осъден е Красимир Пенчев Златев, действащ като ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - д-р Красимир Златев" гр. Варна, да заплати на Районна здравноосигурителна каса - Варна сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ "АИППИМП - д-р Красимир Златев" гр. Варна (действащ чрез повереника си адвокат Биляна Дякова). Развитите в нея съображения са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Навеждат се доводи за недопустимост на оспореното решение като постановено при наличие на висяща процедура по оспорване на протокола от съдебното заседание, проведено на 22.02.2011 г. от Варненския административен съд по делото (адм. дело № 4032 от 2010 г.), и за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Исканията са за обезсилване на съдебното решение като недопустимо и връщане на делото за ново разглеждане, а в условията на евентуалност, за отмяната му като неправилно и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважи първоначалната жалба и се отмени акта на директора на РЗОК - Варна или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касация - директора на Районна здравноосигурителна каса - Варна, с писмено възражение, подадено от надлежно упълномощения юрисконсулт Йордан Йорданов, оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението да се остави в сила, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разглеждайки я по същество, след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от ЕТ "АИППИМП - д-р Красимир Златев" гр. Варна писмена покана с изх. № 29-02-7538/24.11.2010 г. на директора на РЗОК - Варна за възстановяване от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ на сумата 373.63 лв., изплатена му от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) чрез бюджета на Районна здравноосигурителна каса - Варна за назначени от д-р Красимир Златев през второто тримесечие на 2010 г. медико-диагностични дейности над определения му регулативен стандарт по бл. МЗ-НЗОК № 4. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Настоящият съдебен състав не споделя аргументите на касатора за недопустимост на решението. От данните по административно дело № 4032/2010 г. на първоинстанционния съд явства, че в проведеното на 22.02.2011 г. съдебно заседание по делото д-р Красимир Златев не се е явил и не е бил представляван. В съдебния протокол е отразено, че заседанието е започнало в 14.46 часа и е завършило в 14.49 часа, като съдът е спазил разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, според която неявяването на някоя от редовно призованите страни не е пречка за разглеждането на делото, но съдът пристъпва към разглеждането му, след като разгледа делата, по които страните са се явили. В това заседание е било изслушано вещото лице Даринка Павлова, изготвила писмено заключение по възложената й от съда съдебно-икономическа експертиза. В същото заседание Варненският административен съд е дал ход на делото по същество, изслушал е пледоарията на процесуалния представител на директора на РЗОК - Варна, на когото е дал възможност да представи писмени бележки в петдневен срок и е обявил, че ще се произнесе с решение в законния срок. На 02.03.2011 г. по делото е постъпила молба от адвокат Биляна Дякова с искане да бъде извършена поправка в протокола от съдебното заседание, като бъде вписана молбата й, предадена от вещото лице Даринка Павлова, да бъде изчакана. Към молбата за поправка е приложен протокол от 22.02.2011 г. по административно дело № 2043/2010 г. на друг състав на Варненския административен съд. От съдържанието на този протокол е видно, че адвокат Дякова е участвала в съдебното заседание по административно дело № 2043/2010 г. като процесуален представител на жалбоподателя, и, че съдебният протокол е приключен на 22.03.2011 г. в 14.59 часа. С определение № 1240/02.03.2011 г. Варненският административен съд е приел за недопустимо с оглед изискването на чл. 150, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за съдържанието на съдебния протокол, искането за неговото допълване с извънсъдебно изявление на адв. Дякова (молбата й към вещото лице Даринка Павлова да предаде на съда, че моли да бъде изчакана поради участието й в съдебното заседание по административно дело № 2043 от 2010 г.). По тези съображения съдът е прекратил производството по чл. 151 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, образувано по искането на адв. Дякова за допълване на протокола от съдебното заседание, проведено на 22.02.2011 г. по административно дело № 4032/2010 г. ЕТ "АИППМП - д-р Красимир Златев" е подал частна жалба против визираното по-горе определение № 1240/02.03.2011 г. на Административен съд - Варна, която с определение № 7901 от 6.06.2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, постановено по административно дело № 4467/2011 г., е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението на тричленния състав е оставено в сила с определение № 12825 от 11.10.2011 г. по административно дело № 11096/2011 г. на петчленен състав от втора колегия на Върховния административен съд. В мотивите на тези определения съставите на Върховния административен съд изрично са указали, че правилността на оспореното с частната жалба определение следва да бъде проверена при постановяването на решение по евентуално подадена касационна жалба. Настоящият съдебен състав намира, че не съществува съдопроизводствено правило за изчакване на страна или неин пълномощник, които по някаква причина са възпрепятствани да се явят в определения с насрочването на делото час. Единственото правило за изчакване на неявила се страна, респ. неин пълномощник, е горецитираното по чл. 142, ал. 2 от ГПК (приложимо в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК), и в случая то е било спазено от Варненския административен съд. Освен това, в първоинстанционното производство са проведени общо три публични съдебни заседания и по нито едно от тях адвокат Биляна Дякова не се е явила. До последното съдебно заседание от 22.02.2011 г. тя е извършвала процесуални действия чрез подавани от нея писмени молби, но за него не е подала писмена молба с искане да бъде изчакана, а е недопустимо адвокат да отправя процесуално искане до съда чрез участващо по делото вещо лице, а не лично, с нарочна писмена молба или устно. При липса на отправено до съда лично от адвокат Дякова искане (писмено или устно) да бъде изчакана до приключването на другото дело (административно дело № 2043/2010 г.) и при отразено в съдебния протокол изпълнено задължение по чл. 142, ал. 2 от ГПК не е налице нарушение на някакво съдопроизводствено правило. Извън горното, развилото се по искането на адвокат Дякова за поправка на протокола съдебно производство е по допустимостта на това искане, а след определение № 1240 от 02.03.2011 г., с което Варненският административен съд е отказал да разгледа искането за поправка, се е развило производство по въпроса допустима ли е подадената срещу това определение частна жалба. Към датата 14.03.2011 г., на която е издадено оспореното с касационната жалба съдебно решение, не е съществувало производство за поправка на протокола от 22.02.2011 г. В този смисъл не е основателно касаторовото твърдение, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е било постановено по време на висящо производство за поправка на съдебния протокол от 22.02.2011 г. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило неговата неправилност и наличие на касационните основания на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Решението на Административен съд - Варна, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Постановеният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал и заключението на вещото лице по възложената му съдебна експертиза, и в резултат на подробно изследване на процедурата, предхождаща издаването на писмената покана за възстановяване на неоснователно получени суми, в мотивите на проверяваното решение е прието, че процесната писмена покана е материално законосъобразна, издадена в предписаната от закона форма (в това число е мотивирана) от компетентен административен орган в кръга на правомощията му, без да са допуснати нарушения на административно-производствените правила, като първоинстанционният съд е формулирал съответен краен правен извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията и на обуславящите го такива) е установено, че на жалбоподателя като изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по договор с НЗОК, са определени с протокол към индивидуалния договор конкретен брой регулативни стандарти (РС) за второто тримесечие на 2010 г. Д-р Красимир Златев има сключен с Националната здравноосигурителна каса (представлявана от директора на РЗОК - Варна) договор № 030417 от 03.02.2010 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ през 2010 г.. С чл. 36, ал. 1 и 2 от този договор страните са уговорили, че изпълнителят (д-р Златев) може да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени от възложителя (НЗОК) за всяко календарно тримесечие съобразно правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. (т. нар. регулативни стандарти). С чл. 37, ал. 1 и ал. 2 на договора са установени правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности за сметка на бюджета на НЗОК. Това означава, че излизането извън тези рамки трябва да бъде за сметка на лечебното заведение (в този смисъл е и разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от договора), защото надвишава обема на медицинските дейности, предмет на договора, които другата страна по договора - НЗОК, е приела да финансира. С чл. 37, ал. 5 страните са уговорили, че контролът по изпълнението на така определените СМД и МДД (регулативни стандарти) се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание (независимо, че плащанията по назначените от д-р Златев СМД и МДД се правят на съответните изпълнители на тези дейности). От данните по делото е видно, че тези правила в случая са били спазени, и, че изпълнителя на медицинска помощ с назначените медико-диагностични изследвания бл. МЗ-НЗОК № 4 е превишил определените му регулативни стандарти за процесния период извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, като стойността на неоснователно заплатените от НЗОК суми е в размер на 373.63 лв., който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с протокол за неоснователно получени суми (чиято формална доказателствена сила не е опровергана), послужил като фактическо основание за издаване на писмената покана. Дължимостта на претендираната от административния орган сума е проверена и със съдебно-икономическа експертиза, компетентно изготвеното заключение по която с основание е кредитирано от решаващия съдебен състав. Назначеното от съда вещо лице е потвърдило недвусмислено размера на сумата, за плащането на която е издадена оспорената писмена покана. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което тези суми подлежат на връщане от касатора. Винаги когато изпълнителят на медицинска помощ е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения и задължението за компенсиране, следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. В случая става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Установяването на фактите във връзка с регулативните стандарти и тяхното превишение е извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК по реда на чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, при спазване на предвидената процедура в чл. 76а от същия закон. Със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2010 г. са определени финансовите параметри на нейната дейност. Средствата, с които НЗОК ще разполага през 2010 г. за заплащане на специализирани медицински дейности и на медико-диагностични дейности са определени с чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 за посочените там медицински дейности за всяко тримесечие. С тези средства разполага НЗОК за 2010 г. и тяхното превишаване е немислимо. Затова с чл. 4 от цитирания ЗБНЗОК за 2010 г., на НЗОК е възложено да определя за всяко тримесечие броя на назначаваните от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности в съответствие с разполагаемите за тях средства, като в приложимата за казуса редакция на този член Управителния съвет (УС) на НЗОК е овластен да утвърди ред, по който НЗОК да изпълнява правомощието си по ал. 1. Основните постулати на този ред се съдържат в чл. 175, ал. 1 на решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009 г. на УС на НЗОК. Евентуалното прогласяване на тяхната нищожност или обсъждането на тяхната законосъобразност не заличава регулативните стандарти като финансова рамка на специализираните медицински дейности и медико-диагностични дейности, финансирани от бюджета на НЗОК, защото тази финансова рамка е определена с чл. 1, ал. 2, редове 1.5.2. и 1.5.4. и с чл. 3, ал. 2 и 4 на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Не може да бъде споделено възражението на касаторовия повереник, че доверителят му не следва да съобразява поведението си с определения му регулативен стандарт. Неотносими към предмета на делото са развитите в касационната жалба съображения, релевиращи незаконосъобразност на решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009 г. на УС на НЗОК за приемане на правила за реда за определяне броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ. Цитираните правила, както и определените по техния ред регулативни стандарти за всеки изпълнител на медицинска помощ, не подлежат на инцидентен съдебен контрол за законосъобразност в производството по оспорване на писмена покана, издадена за събиране на неоснователно изплатени суми от бюджета на НЗОК. В тази връзка, предвид уредбата на § 6 от ПЗР на визираното решение на УС на НЗОК, неоснователно се явява и касаторовото възражение, за несвоевременно узнаване на регулативните стандарти от изпълнителя на медицинска помощ. Въпросът, дали регулативните стандарти за второто тримесечие на 2010 г. са били наистина определени по приетите с решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009 г. на УС на НЗОК Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ или при определянето им са били допуснати нарушения на тези и други нормативно установени правила, не може да бъде обсъждан в производството по оспорване на писмената покана за възстановяване на сумите, изплатени от бюджета на НЗОК над предвидените за изпълнителя на медицинска помощ стойности по определените му регулативни стандарти. Посоченият въпрос има характер на правен спор за законосъобразност на определените по административен ред и задължителни за съответния изпълнител на извънболнична медицинска помощ регулативни стандарти, поради което не може да бъде разрешен инцидентно в съдебното производство по оспорването на писмената покана по чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО. При липса на оспорване, регулативните стандарти, определени при допуснато нарушение на цитираните правила за определянето им, влизат в сила и са задължителни за техния адресат. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. С оглед на това, като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РЗОК - Варна за осъществената защита пред тази инстанция (реализирана чрез подаденото от надлежно упълномощения юрисконсулт Йордан Йорданов възражение срещу касационната жалба), се явява основателна, и такова трябва да бъде присъдено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия съдебен състав,