Решение № 9230 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8008/2016 г.

Решение № 9230 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8008/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. Б., чрез процесуалния му представител, адв. С. срещу Решение № 211/09.05.2016 г., постановено по адм. дело № 94/2016 г. по описа на Административен съд П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/, чрез процесуалния си представител в депозирания писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Ответникът по жалбата Министерство на правосъдието не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд П. се е развило по исковата молба К. И. Б. на против ГД "ИН" С. и Министерство на правосъдието, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 2 и чл. 3 КЗПЧОС са претендирани неимуществени вреди, произтичащи от твърдяно незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в З. П., изразяващо се в неосигуряване на необходимите хигиенно - битови условия в Затвора - П., неосигуряване на достатъчна жилищна площ, неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и проветряемост на помещението за периода 01.01.2000 г. до 01.06.2009 г. в размер на 5000 лв. и втори иск за периода 01.06.2009 г. до сега, заедно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 5000 лв. за периода 01.01.2000 г. до 01.06.2009 г. и втори иск в размер 5000 лв. за периода 01.06.2009 г. до сега, като неоснователен и недоказан при приетото, че не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 2 и 3 от ЕКПЧ по въведените обстоятелства от ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. По силата на разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на претенцията си както по основание, така и по размер. Съдебната практика е непротиворечива, основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на предварително определени от законодателя материалноправни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при/или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, и предявеният на това основание иск, следва да бъде отхвърлен. Настоящият състав на ВАС, трето отделение, счита, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в проведеното исково производство не е доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация. Обосновано съдът е заключил, че по делото не е установено по безспорен начин, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди. От събраните гласни доказателства за посочените данни, съдът не е кредитирал свидетелските показания на Р., А., тъй като са противоречиви. Отделно от това, част от претенциите са погасени по давност и неоснователни. От свидетелските показания на Г. и Ф., чиито показания се кредитират напълно от съда като непротиворечиви и последователни се установило, че вентилацията в помещенията е постоянна, проветряват се по естествен начин, чрез прозорци и врати, според тях има прозорци и естествена светлина в килиите. Бил е осигуряван достъп до тоалетна винаги при поискване. Фактът, че в помещението, в което е настанен Б. за процесния период, където е пребивавал, за да реализира правата си по чл. 5 и чл. 13 от Конвенцията, не може да обоснове директен извод за нечовешко или унизително отнасяне, съгласно чл. 3 от ЕКЗПОС. С., както и всички останали лица - лишени от свобода, са били подчинени на установения режим на посещение на санитарните помещения и помещенията за поддържане на хигиената, снабдявани са с хлориращи препарати. Съпричастността и личното участие на ищеца е трябвало да допринася за ефективното почистване и дезинфекциране. Не се доказва по делото, че на касатора е било отказано посещение до тези помещения извън утвърдения график по негово искане в посочения исков период. Действително, липсата на санитарен възел и течаща вода в килията би могло да донесе известен дискомфорт и неудобства за лишените от свобода, но същите не са такива, че да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. Видно от протокола от с. з. 06.04.2016 г., ищецът не е поискал събиране на нови доказателства, такива не са представени и в касационната инстанция, поради което са неоснователни доводите за необоснованост на съдебното решение. Настоящия съдебен състав на ВАС, споделя изводите на АС гр. П., че Б. не се е справил с отредената му от закона доказателствена тежест и не е успял да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл обосновано и законосъобразно, съдът е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е отхвърлил предявения от Б. иск. Решението на Административен съд - П. е правилно, законосъобразно и обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение