Решение № 2616 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13048/2009 г.

Решение № 2616 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13048/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП /функциите, изпълнявани от заместник директор по заповед № ЗЦУ-162 от 5.03.2009 г. на изпълнителен директор на НАП/ срещу решение № 1418 от 3.08.2009 г., постановено по адм. дело № 2890 по описа за 2008 г. на Административен съд Варна, с което е отменен РА № 250800126 от 5.08.2008 г. на ТД на НАП Търговище, потвърден с решение № 589 от 8.10.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения на "Роса" АД по ЗДДС за данъчни периоди на м. 08., 09 и 10.2007 г. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на решение, с което или да се отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния ревизионен акт или се върне делото за ново разглеждане на друг състав. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Роса" АД, представлявано от Бончо Рашков и процесуален представител я оспорва в представено по делото писмено възражение от 29.09.2009 г. и в съдебно заседание поддържа развитите съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба по същество, с изключение на частта от съдебното решение, която се отнася за присъдените в полза на дружеството разноски. Счита, че тези съдебни разноски следва да се поемат от ответника по касация с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 250800126 от 5.8.2008 г. на ТД на НАП Търговище, потвърден с решение № 589 от 8.10.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения на "Роса" АД по ЗДДС за данъчни периоди на м. 08, 09 и 10.2007 г., които са били следствие на непризнат данъчен кредит за процесните периоди по доставки от "Ил - Трейд" ЕООД, "Агромит 3" ЕООД, "Илияна 2007" ЕООД, "Стив" ЕООД, "Ни - Комерс" ЕООД. За да отмени процесния ревизионен акт съда разгледал подробно всички данни по делото и е приел, че са събрани достатъчно доказателства в административното и съдебното производство - писмени такива и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на които може да се приеме с пълно основание право на получателя по доставките да приспадне данъчен кредит за тези данъчни периоди - ЗДДС, действащ след 1.01.2007 г. Решението е правилно, задълбочено и подробно. Няма допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила. Възраженията в касационната жалба повтарят становища, изложени вече пред първата инстанция и в акта на директора на дирекция "ОУИ" Варна и по същество представляват несъгласие със събрани по делото доказателства. На първо място съдът правилно е определил спорните въпроси за правото на данъчен кредит по фактурите на всеки един от доставчиците - разпоредбите на чл. 68 и следващите от действащия ЗДДС и правилно е разпределил доказателствената тежест. И на второ място много подробно и детайлизирано е разгледал събраните доказателства в съдебното производство. Не намира опора в законовите процесуални норми в ДОПК оплакването на касатора, че много от доказателствата са представени пред първата инстанция от една страна, а от друга, че с много от доказателствата те не са били съгласни визирайки решението на директора на Д "ОУИ" Варна. Ако се приеме, че в съдебното производство не могат да се представят и събират доказателства, то това би изцяло обезсмислило съдебното обжалване. В тежест на органа по приходите е било да събере достатъчно доказателства в подкрепа на собствените си твърдения на общо основание - ревизията е по общия ред на ДОПК, не по специалните разпоредби на чл. 122 и сл. от ДОПК, като дори и там се предвижда подкрепа на фактите в ревизионния акт със солидни доказателства. Фактическите констатации в ревизионния акт съгласно разпоредбите на ДОПК не се ползват с презумптивна доказателствена сила. Следователно правилно съдът е допуснал и разгледал в тяхната съвкупност доказателства, с които данъчно-задълженото лице е доказвало твърденията си за изпълнение на всички предпоставки по ЗДДС. Видно от данните по делото спора пред първата инстанция е относно правото да се ползва данъчен кредит от дружеството- ответник по касация по фактури, издадени от посочените по-горе доставчици. Правните основания, посочени от органите по приходите са общите на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, чл. 68, ал. 1 и 2 от ЗДДС, чл. 69, ал. 1 от ЗДДС и чл. 82, ал. 1 от с. з., както и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Правилно е определеният от съда основен спорен въпрос - този за реалността на доставките на слънчогледово семе от тези пет доставчика за периода на месеците август, септември и октомври на 2007 г. В тази връзка са събрани огромен обем писмени доказателства и са изготвени две съдебно-счетоводни експертизи с много подробни и аналитични заключения. Правилно са възприети всички данни по делото. С първото заключение се установява счетоводното отразяване на количеството слънчогледово семе в счетоводството на дружеството по различните сметки за процесния период, което е изцяло в съответствие с нормативните изисквания. По второто заключение се установява отразяването на фактурите в счетоводствата на доставчиците. Установено е с многобройни доказателства, че фактурите и от петимата доставчика са издадени по надлежния ред на дружеството - ответник по касация. Всички са включени в дневниците за продажби и справките декларации за съответните периоди, начисленият ДДС е осчетоводен и отразен като задължение към бюджета и данъкът е внесен ефективно съгласно отразеното в справката декларация. Всички подробни данни са в заключението на вещото лице от 3.07.2009 г. и в писмените доказателства по делото. Жалбоподателят е извършил плащане на доставеният слънчоглед по банков път, за което са представени извлечения от банкови сметки и платежни нареждания. В счетоводни сметки 411 на доставчиците всички доставени стоки по издадените фактури са платени и няма отразени вземания. Платена е стойността на стоката и начисленият ДДС по издадените фактури. По отношение на въпроса за реалността на доставките са представени голямо количество писмени доказателства - процесните фактури, договори към тях - пр. договор № 79 от 13.09.2007 г. между "СТИВ" ЕООД и "Роса" АД за покупко-продажба на черен маслодаен слънчоглед в срок до 15.11.2007 г. и др., приемни бележки за количествата по дати, които са предадени на дружеството, кантарни бележки, данни за транспорт по отношение доставените количества с определени автомобили, дори данни за предходни доставки, доказателства за Силозна база "Ойропак" ООД, работен регистър на изкупени слънчогледови семена. Както и такива свързани с данни за преработеното количество слънчоглед. Тези доказателства, всички представени няколко пъти и с подписи, не са оспорени от страна на касатора в съдебните заседания - напротив в заседание от 15.07.2009 г. е посочено, че следва да бъдат приети всички доказателства, представени от другата страна. Поради което няма пречка изцяло да се възприемат разсъжденията на съда както относно доказателствата, така и относно приложението на материалния закон. Налице са данни за прехвърляне на собствеността върху посочените количества слънчоглед от дружествата - доставчици на дружеството - ответник по касация. Стоките са за целите на извършвани от регистрираното лице облагаеми доставки - чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Налице е и данъчен документ - чл. 71, ал. 1 от ЗДДС, както и няма данни за нереални доставки - основание по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Следва да се отбележи, че посочването на текста на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС не намира опора в данните по делото - отговорност на лицата в случаи на злоупотреби. При така събраните доказателства и анализ не може да се приеме, че е налице злоупотреба - регистрирано лице, получател по облагаема доставка отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия невнесен данък. Никъде по делото не може да се посочи, че има такива данни, още повече, че органите по приходите не са изобщо анализирали обстоятелствата по разпоредбата - лицето да е знаело или да е било длъжно да знае и това да е доказано от ревизиращия орган - ал. 2 на същия текст. Изрично нормата предвижда събиране на доказателства в съвкупност, а не само твърдения, още повече, че ал. 3 изисква кумулативно изпълнение на условията по т. 1 и т. 2. Законодателят е задължил, а не дал възможност, ревизиращите органи, когато прилагат разпоредбата да доказват всички обстоятелства, а не просто да дават определени твърдения. Правилно е приетото от съда, че нормата е неприложима в настоящия случай. Неоснователно е и оплакването да бъдат възложени всички разноски по делото в размер на 1745 лв. пред първата инстанция на ответника по касация предвид разпоредбата чл. 161, ал. 3 от ДОПК. не може да се приеме, че всички доказателства са представени в съдебното производство. напротив самите органи по приходите сочат, че голямата част от тях /а те са в няколко папки и кашон/ са представени още в рамките на ревизионното производство. По делото са изготвени и две заключения на съдебно-счетоводната експертиза, които са изключително подробни и са въз основа на проверен огромен доказателствен материал, които заключения няма как да бъдат изготвени извън съдебното производство. И не на последно място, при положение, че върху жалбоподателя пред първата инстанция като данъчно-задължено лице лежи тежестта на доказване на положителните си твърденията, което той е и направил и със съдебните експертизи, едно такова решение би обезличило възможността да се разглеждат оспорванията по съдебен ред. Решението изцяло е правилно и следва да бъде оставено в сила. За тази инстанция разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,