Решение № 7825 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9456/2012 г.

Решение № 7825 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9456/2012 г., III о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Никола Георгиев Мандраджиев и Любомир Николов Мандраджиев, против решение № 639 от 27.04.2012 г., постановено по адм. дело № 55/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В първата касационна жалба, подадена от Никола Георгиев Мандраджиев, не се излагат конкретни оплаквания. Във втората касационна жалба, подадена от двамата касатори, се мотивират съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът - кметът на община Банско не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и становищата на страните, приема следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за касаторите, поради което са процесуални допустими. Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Никола Георгиев Мандраджиев и Любомир Николов Мандраджиев против отказ на кмета на община Банско да издаде по подадена молба - декларация с вх. № 94-02-564/14.12.2011 г. данъчна оценка на имот с идентификатор № 02676.501.890 по одобрената кадастрална карта на град Банско, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № 02676.501.890.1 и сграда с идентификатор № 02676.501.890.6. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че в случая е налице отказ за издаване на данъчна оценка, което съставлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от Закона за администрацията (ЗА). Прави констатация, че жалбоподателите не са подали надлежно искане за определяне на данъчна оценка и издаване на удостоверение за данъчна оценка, необходима за определяне на държавни и нотариални такси до общинската администрация по предвидения в чл. 3 от приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) ред, поради което оспорването против отказа е неоснователно. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Фактите по делото са правилно установени. Видно от молба - декларация с вх. № 94-02-564/14.12.2011 г. жалбоподателите посочват, че притежават в кв. 23 по плана на град Банско ПИ с идентификатор № 02676.501.890 по одобрената кадастрална карта на града с площ от 600 кв. м, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № 02676.501.890.1 със застроена площ от 200 кв. м и сграда с идентификатор № 02676.501.890.6 със застроена площ от 95 кв. м и правят искане на основание чл. 587 от ГПК и чл. 79 от ЗС да се извърши обстоятелствена проверка и им се признае правото на собственост върху описаните имоти. В същата молба молят да се издаде скица и удостоверение за оценка на имота, като в последното се отрази цена на терена и оценка на всички постройки в него заедно с подобрения и насаждения. На втората страница на молбата - декларация е направено отбелязване от отдел "Местни данъци и такси" при община Банско, че имотът не е деклариран от подаващите молбата, удостоверено с подписите на лицето, извършило справката и кмета на общината. Това отбелязване в декларацията жалбоподателите възприемат като отказ за издаване на данъчна оценка на описаните в молбата - декларация имоти. По повод на подаденото искане е издадено удостоверение изх. № 94-02-564/1/ от 04.01.2012 г., в което е посочено, че за част от имот с идентификатор № 02676.501.890 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Банско, одобрени със заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, е издаден акт за общинска собственост № 20/29.06.1998 г., а сградите в него към настоящия момент не са собственост на общината. В нарочна писмена молба от 15.03.2012 г. жалбоподателите уточняват, че обжалват отказа на кмета на община Банско да издаде по подадената молба - декларация вх. № 94-02-564/14.12.2011 г. данъчна оценка на посочения в нея имот, с което очертават предмета на оспорването. Съдът обосновава правните си изводи въз основа на приложените по делото доказателства, след обсъждане на релевантните факти и във връзка с направеното уточнение. Правилно е взета предвид разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК, според която уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове се прилагат и при извършването на административни услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА във връзка с чл. 21, ал. 3 от АПК. В случая с направеното отбелязване, че имотът не е деклариран от молителите, кметът на община Банско по същество отказва издаването на удостоверение за данъчна оценка на описаните имоти. Доколкото жалбоподателите имат правен интерес да поискат извършването на административната услуга за нуждите на нотариалното производство по реда на чл. 587 от ГПК или за завеждането на исково производство с оглед данните за спор за материално право, правилно съдът приема, че компетентният да се произнесе административен орган е следвало да бъде сезиран с надлежно искане за това. До кмета на община Банско е направено искане за заверка на молба - декларация за извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС, но с оглед изявленията на жалбоподателите обосновано съдът констатира, че на практика молителите искат издаване на данъчна оценка на описаните в молбата имоти. Съгласно чл. 3 от приложение № 2 към ЗМДТ (в редакцията на текста в ДВ, бр. 98/2010 г.) данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождението на имота в 2-седмичен срок от подаване на искане по образец. Правилно съдът се позовава на ал. 2 на същата разпоредба, която определя, че удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи, от което следва, че жалбоподателите следва да подадат искане по образец за определяне на данъчната оценка и след това да направят искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка, като изрично посочат, че същото е необходимо за определяне на държавните или нотариалните такси в съответното производство по ГПК. Ето защо, като прави извод за неоснователност на подадената жалба срещу постановения от кмета на община Банско отказ и отхвърля същата, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с доказателствата по делото и със закона. Представеното пред касационната инстанция решение № 46/03.02.2009 г. по адм. дело № 1320/2008 г. на Административен съд - Благоевград не обосновава извод в обратен смисъл. Посоченото съдебно решение има различен предмет, а именно оспорване на отказ на кмета на община Банско да се извърши административна услуга - заверка на молба - декларация с вх. № 94-01-3338/09.09.2008 г., поискана от друго лице - наследодателката на касаторите и въпросът за неизпълнението на този съдебен акт не може да се обсъжда в настоящото производство, а подлежи на разрешаване по друг процесуален ред (чл. 304 и сл. от АПК). В производството по оспорване на отказ да се извърши исканата административна услуга - издаване на удостоверение за данъчна оценка на посочените имоти е недопустимо да се обсъждат въпроси, свързани с тяхната собственост в какъвто смисъл са наведените в касационната жалба и в писмената защита аргументи. Очевидно в случая е налице спор за материално право, който може да бъде разгледан по общия исков ред, а не в съдебно-административното производство. Предвид изложеното съдът намира, че подадените касационни жалби са неоснователни. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение