Решение № 4234 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3792/2015 г.

Решение № 4234 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3792/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново при Централно управление на Национална агенция по приходите против Решение № 84/27.02.2015 г., постановено по административно дело № 895/2014 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С оспореното решение е прогласена нищожността на Ревизионен акт № 151401070/7.08.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 468/9.12.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново в обжалваната част, с която на ЕТ "Митко Боев" са определени допълнително задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 254 847,05 лева и лихви в размер на 214 588,98 лева, данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2 959,35 лева и лихви в размер на 2 078,73 лева, данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 779,52 лева и лихви в размер на 261,38 лева и в частта по КСО и ЗЗО, с която са определени допълнително вноски за ДОО за 2006 г. и 2007 г. общо в размер на 5 027,20 лева и лихви в размер на 6 690,54 лева, вноски за ЗО за 2006 г. и 2007 г. общо в размер на 1 311,44 лева и лихви в размер на 1 040,91 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са доводи за неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 155, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК от страна съда, както и се твърди, че предвид обстоятелството, че след отмяната на първия ревизионен акт е издадена нова заповед за възлагане на ревизия, то се изключва приложението на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, тъй като с издаването на новата ЗВР, производството вече се счита за образувано след изменението в сила от 1.01.2013 г. и следователно трябва да бъде довършено по новия ред. Иска се отмяна на съдебното решение, след което делото да бъде върнато на Административен съд - Велико Търново за произнасяне по съществото на спора. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. За ответника по касационната жалба ЕТ "Митко Боев" се явява адвокат Захариев, който оспорва жалбата, изразява становище за нейната неоснователност и моли решението на административния съд да бъде оставено сила като правилно и законосъобразно. Претендира сторените от доверителя му съдебно-деловодни разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че оспореното решение като незаконосъобразно следва да се отмени, след което делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд - Велико Търново е извършил следните фактически установявания: Оспореният пред него ревизионен акт е издаден при повторна ревизия, тоест е втори по ред. С Решение № 556/2.12.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново е отменен изцяло предходния Ревизионен акт № 151301171/5.09.2013 г. и преписката е върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията за извършване на нова ревизия. Първият ревизионен акт е издаден от Пенко Георгиев Иванов на длъжност главен инспектор по приходите ри ТД на НАП гр. Велико Търново, упълномощен за това с нарочна Заповед № к-1301171/28.06.2013 г. за определяне на компетентен орган, който да издаде ревизионния акт. Извършената повторна ревизия на лицето е приключила с процесния Ревизионен акт № 151401070/7.08.2014 г., който е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, така както регламентира чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията на тази норма от ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. При тези факти, законосъобразен се явява изводът на съда за това, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган. Съгласно чл. 155, ал. 4 и ал. 6 от ДОПК, в случай на повторна ревизия не започва ново ревизионно производство, а вече образуваното такова продължава от онова незаконосъобразно действие, което е послужило за отмяна на акта. Респективно процесното ревизионно производство представлява образувано и висящо ревизионно производство, което съгласно § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК е следвало да бъде приключено по реда, действал преди 1.01.2013 г. Следователно и при повторната ревизия е била приложима разпоредбата на чл. 119 от ДОПК в предходната й редакция, съгласно която след получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. Със Закона за изменение и допълнение на ДОПК /изм. ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./, разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е с променена редакция, според която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, тоест при съвместна компетентност, а не от едноличен орган. Тъй като в конкретния случай ревизионното производство е започнало преди 1.01.2013 г. и неговата висящност се е възобновила след тази дата, то и вторият ревизионен акт е следвало да бъде издаден по досегашния ред от едноличен орган по приходите, определен със заповедта на органът, възложил ревизията. Вместо това ревизионния акт е издаден при условията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в сега действащата редакция /в сила от 1.01.2013 г./ от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, поради което се явява постановен от некомпетентен орган и като такъв, правилно е прогласен за нищожен. Като е достигнал до горните правни изводи, Административен съд - Велико Търново е постановил законосъобразен съдебен акт, който не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на сторените от него разноски пред настоящата съдебна инстанция, които са в размер на 18 000 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,