Решение № 5309 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1269/2013 г.

Решение № 5309 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1269/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Ивелина Тодорова Димитрова от гр. Варна, представлявана от адв. Йонова, против решение № 2828/22.11.12 г. по адм. д. № 4463/11 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК Североизточен район, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна / чл. 210, ал. 1 АПК/, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване по жалбата на касатора Димитрова в първата инстанция е Заповед № ДК-02-СИР-210/10.10.11 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Североизточен район е наредил премахване на незаконен строеж "Офис с мострена зала и склад за климатична техника, представляващ промяна предназначението на гаражи № № 1, 6, 7 и 8 и избено помещение № 2" в жилищна сграда в УПИ V-193, кв. 1089 по плана на 26-ти м. р. Варна, ул. "Топола" № 6. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено с мотиви относно неговата неоснователност. Решаващият съд е приел, че строежът е извършен преди влизане в сила на издаденото разрешение за строеж и одобрения за него инвестиционен проект, отменени в последствие със Заповед № ДК-10-002/17.02.10 г. на Началника на РДНСК Североизточен район, оспорването срещу която е отхвърлено с влязло в сила решение по адм. д. № 824/10 г. по описа на Административен съд-Варна. Обсъдил е конкретните доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед като е приел, че съобщаването на констативния акт, поставил началото на административното производство, по реда на § 4, ал. 1 ДРЗУТ не обективира съществено нарушение на административнопроизводствените правила, че неучастието на съпруга на оспорващата в административното производство не опорочава провеждането му, а издаденото удостоверение за регистриране и въвеждане на строежа в експлоатация разрешава ползването на завършения строеж но не и извършването му. Касационната жалба, подадена с оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени плана и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Безспорно установено по делото е, че с влязло в сила решение № 620/16.03.11 г. по адм. д. № 824/10 г. по описа на Административен съд-Варна оспорването на касатора Димитрова срещу Заповед № ДК-10-002/17.02.10 г. на началника на РДНСК Североизточен район за отмяна на Разрешение за строеж № 43/05.02.09 г. издадено от Гл. архитект на Община Варна и одобрения инвестиционен проект за строеж "Преустройство с промяна предназначението на гаражи № № 1,6,7 и 8 и избено помещение № 2 в офис с мострена зала и склад за климатична техника" в УПИ V-193, кв. 1089 по плана на 26-ти м. р. -Варна е отхвърлено. Влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо и инцидентен контрол за неговата допустимост е недопустим в съдебноадминистративно производство за преценка законосъобразността на индивидуален административен акт, издаден въз основа на това решение. За съответствието на индивидуалния административен акт с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е достатъчно същият да съдържа конкретни факти и фактически установявания, от които да се изведе правното основание за издаването му, предвид което непосочването на законовата норма, послужила като правно основание за издаването му, не представлява основание за отмяната му като незаконосъобразен. Удостоверението за регистриране и въвеждане на строежа в експлоатация, не санира липсата на строителни книжа за строежа, още повече, че това удостоверение е издадено преди влизането им в сила, на 15.06.09 г. Доводите за нарушение на съществени съдопроизводствени правила са също неоснователни, тъй като доколкото такива са конкретно изложени, касаят обсъдени от първоинстанционния съд и приети за несъществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се установява и необоснованост на решението, тъй като правните изводи, обусловили резултата по него са в унисон с доказателствата по делото и материалния закон. Изложеното налага извода, че обжалваното решение се явява правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение