Решение № 29 от 1.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1725/2016 г.
ВКСI търговско отделение01.06.2017 г.докладчик Росица Божилова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ предявените от Столична община против Консорциум [фирма] - [фирма] искове за отмяна на решение от 19.07.2016 г. по арб. дело № 126/2015 г. на АС при БТПП, на основания по чл. 47, т. 2 и т. 6 ЗМТА. ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на всяка от ответните страни - [фирма] и [фирма] разноски в размер на 2860 лева или общо разноски от 5 720 лева . Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 29 от 1.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1725/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 47, т. 2 и т. 6 ЗМТА. Образувано е по иск на Столична община, за отмяна на решение от 19.07.2016 г. по арб. дело № 126/2015 г. на АС при БТПП, с което Столична община е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 35 524,82 лева - една втора от стойността на изпълнени и неплатени строително-монтажни работи по договор № РД 55 - 656/03.11.2011 г. и на [фирма] сумата от 35 524,82 лв. - на идентично правно основание, като са отхвърлени исковете за разликата до пълния предявен размер, както и са отхвърлени предявените от Столична община насрещни искове за сумата от 119 796 лева, като остойностяваща разходи за отстраняване на недостатъци в изпълнението на ищците по преждепосочения договор. Ищецът твърди липса на валидно арбитражно споразумение, което да обуславя подведомственост на спора на АС при БТПП - чл. 47, т. 2 ЗМТА, евентуално, че формирането на арбитражния състав не е станало по реда, предвиден в арбитражната клауза, т. е. е налице нарушение на арбитражната процедура по смисъла на чл. 47, т. 6 ЗМТА. Мотивите относно липсата на валидна арбитражна клауза са следните: арбитражното споразумение обвързва страните, които са го сключили и се отнася само за споровете за които е уговорено. Съгласно § 1.1 вр. с § 24 от Условията на договора, сключен между Столична община, в качеството на възложител и Консорциум "С. 05 " ЕООД - [фирма] - в качеството на изпълнител, споровете "на първа инстанция" се решават еднолично от арбитър, определен съвместно от възложителя и изпълнителя, като всяка от страните може да оспори решението на арбитъра пред арбитражна институция, която се явява "втора инстанция" за разглеждане и решаване на спора, спрямо решението на едноличния арбитър, без последното да има сила на пресъдено нещо, а единствено функцията да разрешава противоречия възникнали между страните, в хода на изпълнението на договора / § 25, ал. 2 вр. с § 1.1 от Условия на договора /. За такава арбитражна институция, обаче, е посочена БТПП / т. 17 от Информация по договора /, а не Арбитражния съд, който единствено има качеството на арбитражна институция и функционира към БТПП. Навеждат се и аргументи за нищожност на арбитражната клауза, доколкото същата предвижда БТПП като втора инстанция, а арбитражното производство е едноинстанционно. Следователно и ако би се приел за компетентен АС при БТПП, волята на страните за ангажирането му като втора инстанция се явява в противоречие както със ЗМТА, така и с Правилника на АС на БТПП. Наред с преждепосоченото се твърди, че съгласно § 24 и § 25 от Условията на договора, предвидените за разрешаване чрез арбитраж спорове, не са правни спорове, а такива за факти, свързани с управлението на проекта от страна на определения ръководител. Разрешаването на такива спорове е известно като "арбитраж за качество", който българското законодателство не забранява. Като е разгледал исковете за възнаграждение за изпълнени СМР, АС на БТПП е постановил решение, противоречащо на волята на страните относно предмета на подлежащите на разрешаване от арбитраж спорове. В подкрепа на основателността на такъв довод се сочи аналогично произнасяне на друг състав на АС при БТПП - по арб. дело № 81/2014 г., производството по което е прекратено поради липса на компетентност с определение, приложено към исковата молба . Мотивите по основанието по чл. 47, т. 6 ЗМТА, поддържано в евентуалност от изхода на спора по основанието на чл. 47, т. 2 ЗМТА, са следните: Според § 24.1 от Условия на договора, ако изпълнителят смята, че решение на Ръководителя на проекта е неправилно или извън правомощията му, има право в 14 -дневен срок да обжалва решението му пред едноличен арбитър. Процедурата за съвместно избиране от страните на едноличен арбитър ищецът твърди, че не е спазена и няма произнасяне на такъв арбитър по спора. Поради това и АС при БТПП не е имал основание да приеме и разгледа исковете на изпълнителя. Ответниците - [фирма] и [фирма] - оспорват исковете, като считат, че ищецът се позовава на стеснително и неотговарящо на действителната воля на страните тълкуване на спорните клаузи от договора, действително непрецизни в редакцията си. Тълкуването, обаче, съгласно чл. 20 ЗЗД, следва да бъде извършено въз основа на всички документи, инкорпориращи споразумението между страните, посочени в § 2.1 от Условия на договора и преценявани в посочения от клаузата йерархичен ред. Така ответниците се позовават на съдържанието на приемателно писмо № 2600-6821/24.10.2011 г., както и на т. 16 и т. 17 от Информация по договора, в които изрично се посочва компетентност на АС при БТПП и определимост на възнагражденията, според правилата на АС при БТПП. Използваните в договора понятия "първа" и "втора" инстанция, според ответниците са включени единствено с житейския си смисъл на осъществима поредност: първоначално - но без правни последици, задължително обвързващи страните при несъгласие, респ. като продукт на общото им съгласие, разрешаване на технически по характер въпроси, доколкото пред едноличния арбитър се оспорват решения на Ръководителя на проекта, а същият / § 1.1 от Условия на договора / отговаря за надзора върху изпълнението и цялостното администриране на договора / и последващо разрешаване на правни въпроси, при непостигнато от страните съгласие, с обвързващи ги правни последици, като резултат от правораздавателната воля на арбитражната институция. В този смисъл ответниците оспорват довода за уговарянето й като втора арбитражна инстанция, в противоречие с едноинстанционния характер на арбитражното производство. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че исковете са предявени в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от връчване на арбитражното решение, чрез процесуалния представител на страната - на 10.07.2016 г. / приложено известие обратна разписка /, при подадена на 29.08.2016 г. искова молба. За да се произнесе по исковете, настоящият състав съобрази следното: Между Столична община - като възложител и Консорциум " [фирма] - "Е. АД - е сключен договор № 55 0656 от 03.11.2011 г., за изпълнение на СМР по изграждане на общностен център за деца и семейства в рискови групи, на територията на кв. О. купел.
Цитирани разпоредби
1- чл. 47, т. 6 ЗМТА