Решение № 12076 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6519/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Баран /M. Baran/, гражданин на Турция, подадена чрез упълномощения адвокат С. Махмуд, срещу решение 2651 от 19.04.2023 г., постановено по адм.дело 1123/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за влизане в страната рег. 2 от 06.01.2023 г., издаден от граничен полицай при Граничен контролно-пропускателен пункт /ГКПП/ - Дунав мост - Русе, Гранично полицейско управление /ГПУ/ - Русе към Главна Дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/ - МВР. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседания касационната жалба се поддържа от пълномощника адвокат Махмуд. Касаторът твърди, че от събраните писмени доказателства се установява, че спрямо чуждия гражданин е водено безпринципно, произволно и тенденциозно административно производство, тъй като същият нито е въвел лице и/или лица в страната, нито ги е извел през нея. Поддържа, че спрямо него не се води наказателно производство в Република България по смисъла на НК, нито пък по смисъла на ЗЧРБ и ЗАНН. Счита, че постановения отказ противоречи на материалния закон, тъй като чл.21а, ал. 1 ЗЧРБ е препращаща правна норма и не представлява самостоятелно правно основание за издаване на отказ за влизане в страната. На последно място твърди, че не са доказани фактическите основания за издаване на оспорения отказ, защото не е представена заповед на вътрешния министър, която е била цитирана в докладната записка от 30.11.2022 г. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи подадената жалба, алтернативно да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане на друг състав на административния съд. Претендира направените по делото разноски. Ответникът С. Попов - контролиращ служител на ГКПП- Дунав мост Русе в ГПУ-Русе към ГДГП, в депозиран чрез упълномощения главен юрисконсулт Й. Стаматова писмен отговор на касационната жалба, а в съдебно заседание чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Н. Николова, изразява становище за нейната неоснователност. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София град /АССГ/ е образувано по жалба на М. Баран /M. Baran/, гражданин на Турция, против отказ за влизане в страната 2 от 06.01.2023 г., издаден от длъжностно лице при ГДГП, ГПКК -Дунав мост Русе. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила при провеждане на административното производство. АССГ е приел, че отказът съответства и на материалния закон, тъй като в него е посочена разпоредбата на чл. 21а от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ и е описано, че е отказано влизане в страната поради следните причини: лицето е вписано със забрана за влизане в страната в националния списък. Обосновал е материалната законосъобразност с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 14 ЗЧРБ и обстоятелството, че при издаване на отказ за влизане в страната, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и наличието на условията по цитираната правна норма задължително предпоставя постановяването на акт от вида на процесния. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият състав на четвърто отделение на Върховния административен съд, приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При извършена проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. С касационната жалба е направено бланкетно възражение за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, без да са изложени конкретни доводи за пороци в развилото се съдебно производство. С оглед действията на административния съд по образуване и насрочване на делото, конституиране на страните, както и събиране на относимите, допустими и необходими за изясняване на спора доказателства, касационната инстанция не констатира пороци на съдебния акт, породени от допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Обжалваното решение е правилно. Съдът е изяснил релевантните за правния спор фактически обстоятелства, като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Оспореният отказ за влизане в страната е издаден на основание чл. 21а от ЗЧРБ, тъй като лицето М. Баран /M. Baran/, гражданин на Турция, е вписан в информационния масив на нежеланите в страната чужденци, поради наличие на основанието по чл. 10, ал. 1, т. 14 от ЗЧРБ, съгласно докладна записка с рег. 3282р-31531 от 29.12.2022 г. на ВПД директор на ГДГП МВР. От последната се установява, че за турския гражданин е постъпила информация, че е ангажиран към незаконна дейност по смисъла на чл. 280 и чл. 281 НК, изразяваща се в незаконно въвеждане на лица от българо-турската граница на страната и извеждането им през българо-сръбската такава. Вписването на чуждия гражданин в масива по чл. 21а, ал. 1 е установено въз основа на приложена по делото справка от 30.01.2023 г. П Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 14 ЗЧРБ се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато е включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл. 21а, ал. 1 ЗЧРБ, а според нормата на чл. 21а, ал. 1 ЗЧРБ министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ. При така изложеното от фактическа страна се установяват условията на посочените разпоредби, като по силата на чл. 3, ал. 1 ППЗЧРБ чужденец, който не отговаря на изискванията за влизане в Република България, не се допуска в страната от органите за граничен контрол. За отказа се попълва единен стандартен формуляр за отказ за влизане на границата съгласно част "Б" от Приложение V от Регламент (ЕО) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОJ, L 77 от 23.3.2016 г., стр. 1 52). Не се установява нито в докладната записка, нито в приложената справка органите на Гранична полиция да се позовават на заповед на министъра на вътрешните работи. Противно на възраженията на касационния жалбоподател, нормата на чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ, в частност на т. 14 от нея, е приложима именно по силата на препращането в чл. 21, ал. 1 ЗЧРБ, като от мотивната част на обжалвания отказ, част Н , се установява хипотезата, при която е постановен, а именно, че чуждият гражданин е вписан със забрана за влизане в страната поради включването му в националния списък. Ирелевантни за законосъобразността на административния акт са доводите на касатора, че срещу М. Баран /M. Baran/ не се води наказателни производство или такова по ЗЧРБ, съответно ЗАНН. От една страна тези твърдения остават неподкрепени с доказателства, а от друга компетентният административен орган няма как да ги установява за всеки конкретен случай. Както основателно е отбелязал и първостепенният съд, при издаването на отказа контролиращият служител на ГКПП действа при условията на обвързана компетентност, като в неговите правомощия не е включена преценката за целесъобразност на отказа, след като установи, че лицето, което иска да премине границата на Република България, фигурира с масива по чл. 21а, ал. 1 ЗЧРБ. Предвид гореизложеното, оспореният отказ за влизане в Република България е постановен при правилно прилагане на материалноправните разпоредби. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,