Решение № 14285 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4799/2018 г.

Решение № 14285 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4799/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 от АПК, образувано по касационна жалба на Л. К. от [населено място], чрез адв. Сираков против решение № 1378/02.03.2018 г., постановено по адм. дело № 12792/2017 г. по описа на Административен съд – София град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът - директор на Дирекция "Общински строителен контрол" - СО, чрез юрк. Павлов, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РА-30-277/04.09.2017 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - СО, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "постройка-външна тоалетна с размери 1, 20/1, 50 м и приблизителна височина 2 м. " в ПИ с идентификатор 68134.614.44 по кадастралната карта на гр. София, съставляващ УПИ V-44, кв. 64, м. "Прилежащи квартали на ул. "Железни врата". Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен в точно визираните в констативния акт и заключението на съдебно-техническата експертиза параметри към 2017 г, съставляващ нов строеж, изграден на място на съборен гараж. Установено е, че незаконния строеж не попада в някоя от изключителните хипотези по § 16, ал. 1 до ал. 3 от ПЗР на ЗУТ, като не е приложим и режимът по § 127, ал. 1. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали Констативен акт №РПД17-ВК91-1524/25.07.2017 г. не са оборени в съдебното производство, а според заключението на вещото лице на място не съществуват стари ВИК и отходни проводи. Липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, с конкретни параметри, описани в заповедта, сочещи на нов строеж на място на премахнат гараж, за която застройка са изискуеми строителни книжа. Такива не се представят и за твърдяното преустройство /основен ремонт/, в която насока са твърденията на оспорващият, а още по-малко за "текущ ремонт". От събраните по делото гласни доказателства /свид. Илиева/ се потвърждава факта на изграден санитарен възел на място на съществуващ такъв в премахваната сграда на гаража – "тоалетната е издигната на същото място". Обоснован е и извода, че процесния незаконен строеж не попада в някоя от изключителните хипотези по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и § 127 от ПЗР на ЗУТ, предвид годината на изграждането му /след 31.03.2001 г. /, поради което е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от процесуалният представител на ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в размер на 100 лв, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,