Решение № 17608 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13781/2018 г.

Решение № 17608 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13781/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Е. 68" ЕООД, представлявано от М. Лазарова, чрез пълномощника адв. Х. Иванов, против решение № 118 от 09.08.2018 г., постановено по адм. дело № 130/2018 г. на Административен съд - Ловеч. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се приетото от съда, че заповедта е материално законосъобразна и не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването й. Твърди се допуснато нарушение, изразяващо се в неуведомяване на адресата на акта за началото на административното производство, ненадлежно протичане по действията за издаване на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и констативния протокол (КП), немотивиране на акта и неустановяване на фактическите основания, послужили за издаването му. Не е мотивиран и срока за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Иска се отмяна на съдебното решение и да се отмени оспорения административен акт, както и да бъдат присъдени разноските за двете съдебни инстанции. Представени са и писмени бележки от адв. Б. Караиванов. Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионалната дирекция по горите - Ловеч (РДГ-Ловеч), представя писмен отговор, в който поддържа, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - Ловеч е отхвърлил жалбата на "Е. 68" ЕООД против заповед № I-З-278 от 20.03.2018 г. на директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с която на основание чл. 253, ал. 3, т. 5 от Закона за горите е наложена ПАМ чрез спиране на дейността на обект - "склад за дървен материал", находящ се в с. Лесидрен, обл. Ловеч, в имот с описан идентификатор, като обект по чл. 206 от Закона за горите (ЗГ), стопанисван от дружеството - жалбоподател, за срок от един месец, считано от датата на фактическото запечатване на обекта. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: На 19.03.2018 г. служители на РДГ -Ловеч са извършили проверка на търговски склад – обект по чл. 206 от ЗГ, стопанисван от дружеството - жалбоподател, като са констатирали, че в имота, който е ограден с телена мрежа не е постъпвала дървесина, няма следи от МПС, в него са засадени овощни дървета. От направената справка по ведомост на дървесина в обекта е установено, че същата възлиза на 42. 222 куб. м., получена от направена поправка на подадено заявление в РДГ-Ловеч. Проверяващите са установили, че дървесината се намира извън обекта на калдъръмена улица от двете страни на пътя, като в имота няма поставено видеонаблюдение с камера. Проверката е извършена в присъствие на упълномощено лице на търговското дружество. Съставен е констативен протокол с посочен номер. На основание проверката и съставения КП, на търговското дружество са съставени два акта за установяване на административно нарушение (АУАН) - № 554/26.03.2018 г. за това, че търговското дружество не води електронен дневник на наличната дървесина в обекта и № 555/26.03.2018 г. за това, че при извършената проверка на обекта е констатирано, че не е оборудван със система за постоянно видеонаблюдение, отговарящо на изискванията на чл. 14а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии (Наредба № 1/2012 г.) да осигурява непрекъснат видеозапис на всички входове и изходи на обекта. Въз основа на съставените КП и два АУАН е издадена процесната заповед, с която е наложил посочената оспорената ПАМ. Освен доказателствата в административната преписка, съдът е събрал и гласни доказателства - разпитал е като свидетели и е приел за достоверни показанията на служителите, извършили проверката в обекта и на С. Икова - майка на едноличния собственик и управител на дружеството - жалбоподател, упълномощена и присъствала на проверката. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган - директорът на РДГ - Ловеч, който съгласно чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ може да издаде ПАМ, каквато е наложена с обжалваната заповед. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, като е мотивирана и са посочени фактически и правни основания за издаването й и в производството не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Заповедта е и материално законосъобразна. Съдът е посочил, че са установени фактическите обстоятелства от фактическия състав на чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ, съгласно който текст се спира дейността на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, при констатиране в тях на нарушения по този закон или на подзаконовите актове по прилагането му. Приел е, че е извършено нарушение, изразяващо се в това, че процесния обект в с. Лесидрен не е оборудван със система за постоянно видеонаблюдение, отговарящо на изискванията на чл. 14а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, с което са нарушени изискванията на чл. 206, ал. 1, т. 3 от ЗГ, във връзка с чл. 14а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1, като същата не осигурява непрекъснат видеозапис на всички входове и изходи на обекта. Приел е, че не е извършено нарушението, изразяващо се в липса на електронен дневник, но с оглед установеното извършване на другото констатирано нарушение е налице основание за прилагане на ПАМ от административния орган и заповедта е материално законосъобразна и съответна на целта на закона. По тези съображения, съдът е постановил обжалвания резултат. Така постановеното решение е правилно и не страда от сочените в касационната жалба пороци. Неоснователни са доводите на касатора относно изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Не намира опора в доказателствата по делото доводът, че адресатът на заповедта не е уведомен за началото на административното производство, което го е лишило от участие в същото. Видно от доказателствата по делото дружеството - жалбоподател е с управител и едноличен собственик на капитала М. Лазарова, която в това си качество, е упълномощила своята майка С. Икова да извършва от името и за сметка на дружеството всякакви фактически и правни действия, както и да я представлява в качеството й на управляващ и представляващ пред всички физически и юридически лица, държавни органи и т. н. Безспорно е установено, че упълномощеното лице Икова е присъствала при извършване на проверката на обекта по чл. 206 от ЗГ, като е подписала и получила съставените констативен протокол и двата акта за установяване на административни нарушения. Процесната заповед също е връчена отново на упълномощеното лице на 21.03.2018 г. При тези данни не може да се сподели възражението, че адресът на акта не е уведомен за началото на административното производство. Същият е разполагал с възможност да осъществи правото си на защита. Неоснователно е и възражението, че не е доказано осъществяването на посочените в заповедта нарушения на ЗГ и Наредба № 1/2012 г. Обоснован е изводът на съда, с оглед писмените доказателства по делото и гласните такива, включително показанията на разпитаната в качеството на свидетел Икова, за доказаност на допуснатото нарушение по чл. 14а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В разпоредбата е предвидено, че обектите по чл. 206 от ЗГ се оборудват със система за постоянно видеонаблюдение, която следва да отговаря на изискването разположението на камерите да е такова, че да осигурява видеозапис на всички входове и изходи на обекта. Свидетелката Икова е заявила, че "камерата не сочи в обекта, тя сочи там, където са дърветата, отвън на пътя", т. е. правилно съдът е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели, в това число и майката на управителката на дружеството, която дори при отчитане на заинтересоваността й от изхода на делото е дала показания в унисон с останалите данни, безспорно установяващи неизпълнение на изискванията към постоянното видеонаблюдение на обектите по чл. 206 от ЗГ. При тези данни правилно съдът е приел, че са установени и фактическите и правните основания за издаване на заповедта, същата съдържа мотиви и правилно е приета за законосъобразна. Без да се отразява на правилността на решението като краен правен резултат, следва да бъде споделено възражението на представителят на Върховната административна прокуратура, че съдът неправилно е приел, че не е доказано нарушението по чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ, съгласно който собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да водят дневник за постъпилата, преработена и експедирана дървесина. Правилно административният орган е стигнал до извод, че търговското дружество не води коректно електронния дневник, тъй като в дневника е отразена налична дървесина в обекта, докато такава всъщност не е налице. В заповедта е посочено, че дружеството "не води" електронен дневник, а не е посочено, че такъв изобщо липсва. Именно липсата на дървесина към момента на проверката обосновава констатацията, че дневникът не се води точно, тъй като в него не би следвало да има отразена наличност. Свидетелката Икова е потвърдила обстоятелството, че в обекта не е имало дървесина. Не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение, изразяващо се в това, че в оспорената заповед липсват мотиви относно продължителността на наложената ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 254, ал. 1 от ЗГ, принудителните административни мерки се прилагат за срок до отстраняване на нарушението, а в случаите по чл. 253, ал. 3, т. 5 - за срок до 6 месеца. В цитираната разпоредба, в частта относно случаите по чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ е регламентирана една правна възможност, която законодателят е предоставил на административния орган - да извърши преценка за всеки конкретен случай. В случая е определен срок от един месец, който е в рамките на минималното, поради което дори и да се приеме липса на мотиви, то посоченото не обосновава съществено нарушение на изискванията за форма на акта по чл. 59, ал. 2 от АПК или нарушение на административно производствените правила. Представените в настоящото производство доказателства, че издадените на основание съставените АУАН и КП наказателни постановления са отменени с влезли в сила решения на съда, не могат да променят фактическите и правните установявания по делото. Наказателните постановления са отменени на процесуално основание, като липсват изводи, че изпълнителните деяния, с които са осъществени нарушенията, послужили за основание за издаването им не са извършени. Предвид изложеното, правилно и обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 от АПК, обуславящи основания за отмяната й. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Ответникът по касация не претендира разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,