Решение № 7029 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15806/2008 г.

Решение № 7029 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15806/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Свега 2" ЕООД моли да бъде отменено решение от 16.10.2008 г. по ахд. № 01658/2006 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против ППСПДВ № 239/29.12.2005 г. на началника на Митница - София, мълчаливо потвърдено от директора на РМД - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли постановлението да бъде обявено за нищожно или да бъде отменено, като му бъдат присъдени разноски. Алтернативно моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответниците по касационната жалба Началника на Митница - София и РМД - София, редовно призовани не изпращат представител. В дадения от съда срок не са подали възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Свега 2" ЕООД против ППСПДВ № 239/29.12.2005 г. на началника на Митница - София, мълчаливо потвърдено от директора на РМД - София, с което е определено дружеството да заплати 670 лв. мито и 4597 лв. ДДС с лихви. В мотивите си съдът е приел, че с обжалваното решение е определено нова митническа облагаема стойност на внесената по ЕАД № 5002/4-13446/31.10.2003 г. сладкарска сметана и е определен нов размер на дължимите митни сборове. При декларирането на вноса касаторът е представил международна фактура № 3804/23/27.10.2003 г., в която е посочена стойност на внесената сметана 7948,80 евро. Била е извършена проверка по чл. 32 от Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране, по която са получени износната ЕАД и същата фактура от Италия. В италианското копие на фактура № 3804/23/27.10.2003 г. са посочени 1872 бр. колети на стойност 19359,73 евро. Към доклада на Главно управление на финансовата гвардия на Италия, получен по Протокол № 6 към Европейското споразумение за асоцииране, е посочено, че плащането по фактурата е извършено с два банкови превода от 30.10.2003 г. - общо 20 938 евро, които включват 201,80 евро - плащане по фактура № 2743/23/30.7.2003 г. Вносителят е уведомен, че по доклада на италианските органи стойността на внесената смета е 19 359 евро. Постановлението е подписано от Ваня Клифова - заместник-началник на Митница - София със запетайка, вместо началника на Митница - София, Маргарита Пецанова, която е била в болничен отпуск от 28.12.2005 г. - до 27.1.2006 г. Съдът е приел, че Европейското споразумение и протоколите към него са международни договори, които по чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България имат предимство пред вътрешното законодателство. Касаторът е бил уведомен за извършената по тези протоколи проверка, могъл е да подаде възражение и съдът е отхвърлил възраженията му за допуснати процесуални нарушения. По чл. 11, т. 2, 3 от Протокол № 6 информацията, получена по този протокол може да се използва в съдебни и административни процедура и за неспазване на митническото законодателство. Съдът е приел, че докладът представлява официален документ по чл. 143, ал. 1 ГПК (отм.) и се ползва с материална доказателствена сила. А тежестта за опровергаването му пада върху вносителя. Съдът е приел, че представените доказателства за извършено плащане по фактурата през м. 01.2004 г. и счетоводна експертиза не опровергават установено в доклада на италианските органи, след проверка на износните документи и в счетоводството на износителя. Съдът не е възприел изводите на счетоводната експертиза, тъй като обхваща проверка в тесен период от време и не съдържа констатации за редовно водено счетоводство, без които по чл. 146 ГПК (отм.) не може да се даде доказателствена стойност на счетоводните книги на вносителя. Заключението е изработено само по декларация на вносителя, че няма банкови сметки, освен една посочена от него. Съдът е приел също, че за износителят няма интерес да посочва в счетоводството си по-висока стойност на продадените стоки. Съдът е приел също, че възражението за нищожност на постановлението е неоснователно, тъй като в случая заповедта е подписана от заместник, за който по право има възможност да замести титуляра и без изрично уреждане на заместването. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилен е изводът на съда, че постановлението е издадено от компетентен заместник на началник Митница - София по време на ползван отпуск по болест от титуляра. Видно от длъжностната характеристика на заместник-началника Ваня Клифова т. 4 - преки задължения - в отсъствие на началника заместник-началника изпълнява функциите му. Длъжностната характеристика е утвърдена от директора на Агенция Митници, който назначава началника и заместник-началника на митницата. Правилно съдът е приел, че заместникът има право да изпълнява функциите на началника в негово отсъствие и без изрично овластяване от титуляра. Правилни са и изводите по същество на съда. В първото по делото заседание касаторът не е оспорил представените доказателства - доклад, износна декларация и международна фактура № 3804/23/27.10.2003 г., изпратени от италианските органи и доводите относно липсата на заверка вярно с оригинала върху тях и относно доказателствената им стойност не следва да се слушат. Правилно съдът се е позовал на чл. 11, т. 2 и 3 от Протокол № 6 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки от една страна и Република България - от друга, по които събраната информация и доказателства могат да се използуват в съдебна и административна процедура, започнала вследствие неспазване на митническото законодателство. Съдът не е възприел заключението на вещото лице, тъй като е извършена ограничена проверка на плащанията, извършени от касатора към италианския износител. След като в доклада на италианските органи е посочено, че плащането по фактурата е извършено на два пъти на 30.10.2003 г. като са преведи общо 20 938,19 евро, които включват 201,81 евро по фактура № 2743/23/30.7.2003 г. и плащане на стойността по фактура № 3804/23/27.10.2003 г. в размер 19 359,73 евро. Тази стойност е посочена в износната митническа декларация на италианския доставчик на касатора в клетка 22, а в клетка № 4 е посочена фактура № 3804/23/27.10.2003 г. Тези доказателства, събрани по Протокол № 6 към цитираното Споразумение установяват договорената стойност на внесената стока по чл. 35, ал. 1 ЗМ, която е различна от посочената в представената от касатора фактура. Правилно съдът е приел, че не е нарушена процедурата по издаването на постановлението след като касаторът е уведомен за доклада на италианските органи и започване на производството по издаване на постановлението с писмо № 5057/6.10.2005 г. и е имал възможност да направи възражение. Представеното копие от фактурата на касатора на л. 62 от делото, приложено към вносната митническа декларация не съдържа печат и подпис на износителя, както представения оригинал на л. 247 от делото и поставянето им е извършено след подаване на митническата декларация при вноса. Неоснователен е доводът на касатора, че определените с постановлението мито и ДДС са изчислени при двукратно включване на транспортни разходи. Вещото лице е дало заключение, че ако се приеме за достоверна митническата облагаема стойност, посочена от италианските органи, публичните вземания са правилно определени. Неоснователно е и възражението за липса на официален превод на доказателствата на износната митническа декларация и фактурата, представена към нея. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,