Решение № 15325 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5308/2013 г.

Решение № 15325 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5308/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Николай Христов Савев, против решение № 904/11.02.2013 г. по адм. дело № 7722/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-110-6500/352 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че не са посочени фактически обстоятелства от административния орган, въз основа на които да се обоснове отказ за подпомагане. Навеждат се доводи, че в хода на административното производство не е изготвен доклад от експерт съгласно изискванията на регламент 1122/2009 г, с което е накърнено правото му на защита. Моли, да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да бъде отменен отказа за изплащане на субсидии. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като намира решението на първоинстанционният съд за правилно. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Николай Христов Савев, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-110-6500/352 от 30.06.2012 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция за изплащане на субсидии по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане за 2011 г., с което по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е поискана сума от 44518.96 лв., по мярката за плащания за природни ограничения на земеделските стопани в райони различни от планинските (НР2) - 12675.44 лв. и по схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя /НДП/ - 805.80 лв. В резултат осъществени административни проверки и проверки на място от органа са установени площи, недопустими за подпомагане - по СЕПП - 33.30 ха по НДП - 6.47 ха и по НР2 - 33.30 ха. В резултат на това е отказано подпомагане в пълния размер на претендираното подпомагане. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-технически експертиза. Вещото лице е установило наддеклариране по СЕПП - 33.30 ха по СНДП - 6.47 ха и по НР2 - 33.30 ха, като процентът на наддеклариране е съответно по СЕПП - 20.13 %, по СНДП - 31.73 % по и по НР2 - 20.13 %. В заключението на вещото лице е констатирано, че са налице площи, с размери като тези в уведомителното писмо, които не отговарят на законовите изисквания за подпомагане. Съдът е кредитирал СТЕ, като е счел, че установеното от нея съвпада напълно с изчисленията, направени от ДФЗ-РА. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане, съответно Уведомителното писмо е издадено в установената форма, от компетентен орган и е бил приложен правилно материалният закон, като е отказано напълно финансово подпомагане. Решението е валидно, допустимо и правилно, като е издадено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, и е обосновано. При постановяването му са изследвани, респективно обстойно обсъдени, всички релевантни за спора обстоятелства и факти. Правилно първоинстанционният съд е приел, че няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания, посочените площи на всеки един имот, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Видно от съдържанието на административния акт е съставена подробна таблица с отразяване на идентификационен номер на всеки от парцелите, по отношение на които е констатирана разлика между декларираната от заявителя площ и установената такава като допустима за подпомагане при извършените административни проверки и проверки на място. Отделно от това, писмото съдържа обобщена таблица с нанесени в нея всички данни от заявлението, извършените проверки, констатираните резултати и оторизираните суми. Установено е, че общият размер на недопустимата площ установена от ДФЗ-РА е по СЕПП - 33.30 ха по СНДП - 6.47 ха и по НР2 - 33.30 ха, с процент на установена недопустима площ за подпомагане съответно по СЕПП - 20.13 %, по СНДП - 31.73 % по и по НР2 - 20.1 3 %. Тези констатации на административния орган са напълно идентични с констатираното от заключението на вещото лице по изготвената СТЕ. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира, че административния съд правилно е приел, че административния орган не е допуснал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, тъй като посочените фактически основания напълно съответстват на констатациите на СТЕ. В съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от Министерство на земеделието и продоволствието (Наредба № 11), РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя и мярката за плащания за природни ограничения на земеделските стопани в райони различно от планинските, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а съгласно чл. 43, ал. 3, т. 2 от ЗПЗП и чл. 12, т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. В конкретния случай отказаната финансова помощ е основана на ЗПЗП и Наредба № 11 от 3.04.2008 г. и по посочените разпоредби, въз основа на установената за недопустима площ по СЕПП, НДП и НР2, поради което правилно е приложен материалния закон. Също така в съответствие с чл. 58, § 2 от Регламент № 1122/2009, ако разликата между декларираната и установената като допустима площ надвишава 20 %, но не надхвърля 50 % финансова помощ не се отпуска за цялата декларирана площ. Видно от горното в съответствие с приложимия Регламент № 1122/2009 г. е отказано изцяло подпомагане за заявените площи по СЕПП и НР2 и НДП. Неоснователно е възражението на касатора, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на вече цитираните по-горе справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Неоснователно се явява и възражението на касатора, че в хода на административното производство не е изготвен доклад от експерт съгласно изискванията на чл. 32 от Регламент 1122/2009 г, с което е накърнено правото му на защита. По заявлението на жалбоподателя, съобразно заповед № 199223/27.09.2011 г. на Регионалния технически инспекторат - Ловеч е извършена проверка на място. Проверката на заявените парцели е извършена в периода 12.10. - 26.10.2011 г. В хода на проверката, въз основа на извършени замервания на площта на заявените парцели с GPS е установена разлика между заявената площ на отделните парцели и измерената на място. Резултатите от проверката са обективирани в приетия като доказателство по делото Контролен лист за проверка на място, подписан без възражения от присъствалия на проверката жалбоподател. В резултат на тези измервания, административният орган е приел за допустима за подпомагане по СЕПП и НР 2 площта от 165.43 ха, респ. за недопустима останалата площ от 33.3 ха, а по СНДП за допустима е приета площта от 20.39 ха, а за недопустима останалата площ от 6.47 ха. Съобразно нормата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., административният орган е определил процента наддекларирана площ по СЕПП и НР2 в размер на 20.13 %, а по СНДП - 31.73 %. Така изготвеният контролен лист за проверка на място по своята правна природа представлява доклад по смисъла на чл. 32 от Регламент 1122/2009 г, като отговаря на всички изисквания посочени в т. 1 и 2 на цитирания член. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,