Решение № 10450 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5087/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ Германия, представено от адв. Горанов, против решение 1651/13.03.2024 г., постановено по адм. д. 4510/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение РТД 3000-840/15.04.2022г. на директора на ТД Митница Пловдив. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон. Сочи конкретни противоречия на решението със Съюзното право и интерпретацията му в решението на Съда по дело С-770/21. Иска отмяна на съдебното решение и на акта на митническия орган. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на ТД Митница Пловдив, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АССГ решение митническият орган е извършил корекция на митническа декларация с MRN 21BG003010026737R0/02.05.2021 г. за стока 3 пресни тиквички, като за елементни данни /ЕД/ е посочил допълнителен режим Е02 - стандартни стойности при внос; на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 е отказал да освободи представеното от вносителя Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ Германия обезпечение в размер 1 186.34 лева и го е задържал като заплащане на вносно мито, приемайки, че на основание чл. 75, § 6, ал. 2 от същия Регламент митото, което следва да бъде събрано включва и лихва от датата на допускане на стоките за свободно обращение /02.05.2021 г./; в група данни 4 е включил ставка на мито върху селскостопански стоки, преизчислил е основата на вземането по стандартна вносна стойност /СВС/, определена от Европейската комисия за 02.05.2021 г. и е установено допълнително задължение за вносно мито (А01) в размер 1 186.34 лева и недължимо внесен ДДС в размер 417.38 лева. Администрацията е сравнила декларираната митническа стойност, преизчислена в / 100 кг 82.09 /100 кг. със СВС, определена от ЕК за 02.05.2021 г. за тиквички с произход ERGA OMNES, включващо РТурция, в размер 51.10 /100 кг. и с превишението от повече от 8% е обосновала дължимостта на обезпечение от вносителя по чл. 75, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 във вр. с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, каквото е внесено в размер 10 770.66 лева. Изчислена е себестойността на внесените стоки тиквички от 105.21 /100 кг. и е установено продажба в Румъния в търговска верига Лидл на цена 97 /100 кг. Продажбата под цената на придобиване изключвала доказването на условията за освобождаването и представлявало основание по чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегирания регламент за задържане на обезпечението за заплащане на вносно мито. Прието е, че пазарната логика изисква продажба на цена не по-ниска от тази на придобиването. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. Приел е за установено, че декларираната от вносителя митническа стойност на продуктите е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана цена. Обсъдил е в контекста на решението на Съда по дело С-770/21 основанията да не се приложи декларираната от жалбоподателя митническа стойност, която е договорната стойност по чл. 70 МКС, включително обосноваваната от него дължима отлика с повече от 50 % между декларираната и фиксираната стойност. Описан е фактическият състав по предоставянето на гаранция по чл. 75, § 2, ал. 1 от Делегирания регламент, условията за нейното освобождаване, както и основанията за задържането ѝ. Към процесуалните тежести на вносителя е отнесъл доказването на партидата при условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС, или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, § 2, б. в от МКС Решение е правилно. Касационният съдебен състав споделя решаващите изводи на първоинстанционното решение и препраща към тях /вж. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/, а и те възпроизвеждат буквално мотивите на предходно решение на касационния съдебен състав. Неоснователни са оплакванията на касатора за противоречие на обжалваното решение с правото на Съюза и за пропуск на първостепенния съд да зачете решението на Съда по дело С-771/21. Доводът на касатора за дължима отлика с повече от 50 % между декларираната договорна стойност и определената от Комисията стандартна стойност при вноса, като основание за съмнение у митническия орган в достоверността на декларираната стойност, е неоснователен, а и неотносим към конкретния спор. Различно от това на касационния жалбоподател е разбирането на решаващия съдебен състав на т. 90 от решението на Съда по дело С-770/21 и цитираното там решение по дело С-291/15. Заявената позиция по тези дела е, че размерът на разликата с повече от 50% между декларираната стойност на партидата внесени стоки и СВС е достатъчен за съмнението на митническия орган в достоверността на декларираната договорна стойност. Основания за съмнения могат да възникнат и при по-малки разлики на декларираната и СВС в хипотезата на продажба на загуба, щом декларираната митническа стойност на продуктите да е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса. В случая декларираната МС преизчислена в / 100 кг 82.09 /100 кг., превишава с повече от 50% СВС, определена от ЕК за 02.05.2021 г. за тиквички с произход ERGA OMNES, включващо РТурция, която е в размер 51.10 /100 кг. /увеличената с 50 % СВС е 76.65 / 100 кг/. Не се основава на съдържанието на обжалваното решение доводът за необоснован извод на съда за дължимо представяне от вносителя на договор или еквивалентен документ за доказване на договорната стойност на внесените стоки. На стр. 7 от решението е възпроизведена дословно т. 85 от решението на Съда по дело С-770/21 в частта документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида.. Касаторът не сочи как е опорочена познавателната дейност на съда от неназованите алтернативни на писмения договор доказателства. Визираното от него второ условие за размера на отликата между декларираната договорна стойност и СВС, освен че не представлява условие за отхвърляне на декларираната стойност е и неосъществено в случая. В контекста на горното правомерно с решението на митническия орган е задържано представеното обезпечение за плащане на вносно мито, определено по фиксирана стойност за внос на продуктите. Първоинстанционното решение следва да оставено в сила. При този изход на спора на Агенция Митници /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в размер 250 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,