Решение № 176 от 7.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2620/2015 г.

Решение № 176 от 7.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2620/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 351 от 10.06.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 219/8.05.2013 г. по гр. д. № 756/2012 г. на окръжен съд П., потвърдено с решение № 798/15.12.2014 г. по гр. д. № 1283/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. Обжалването е допуснато с оглед проверка за допустимостта на производството, тъй като ответникът по делото е придобил процесния имот при висящност на спора за собствеността на имота и правата му са обусловени от изхода на този спор. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по делото е за собствеността на един магазин в [населено място], който първоначално е придобит от [фирма] /в несъстоятелност/, а след това дружеството го продало на Г. Д. Г. и Е. Р. Г. Между страните по тази сделка е налице висящ спор за действителността на продажбата, като в хода на делото спорното право е било прехвърлено на третото лице Р. И. [фирма] /в несъстоятелност/ е предявила отделни искове за ревандикация както срещу своите непосредствени съконтрахенти - Г. Г. и Е. Г., така и срещу третото лице Р. И. - последен приобретател на имота. Първо по време е поставено решението срещу Р. И., като ревандикационният иск срещу него е отхвърлен. Към момента на подаване на касационната жалба делото на "Л." срещу Г. Г. и Е. Г. е било висящо, което е обусловило допускане на жалбата да разглеждане с оглед проверка за допустимостта на производството срещу Р. И. предвид хипотезата на чл. 226, ал. 3 ГПК. С влязло в сила решение № 33 от 2.07.2015 г. по гр. д. № 3903/2014 г. на ВКС, 1 г. о. искът на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу Г. Г. и Е. Г. е отхвърлен, като е прието, че макар и договорът, с който са закупили имота да е нищожен, те са станали собственици по давност. Това решение разпростира действието си и спрямо Р. И. по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК, тъй като той е придобил имота при висящност на спора, който има за предмет правото на собственост на неговите праводатели. Съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК влязлото в сила решение по този спор съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. В отношенията между [фирма] /в несъстоятелност/ и Р. И. последният се легитимира като собственик, с оглед признаване качеството на собственици и на неговите праводатели. Спорът между [фирма] /в несъстоятелност/ и Г. Г. и Е. Г. относно собствеността на процесния магазин е разрешен в полза на Г., а това означава в полза и на техния правоприемник, тъй като правоприемството е настъпило при висящност на първия спор. Налице е пълна идентичност както относно страните, така и по предмет и основание, поради което разрешаването на спора между [фирма] и Г. е пречка да се повдига същия спор и с Р. И., поради което второто заведено дело е недопустимо и следва да се прекрати, като постановените по него решения на първоинстанционния и на въззивния съд следва да се обезсилят на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение