Решение № 346 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1010/2011 г.

Решение № 346 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1010/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от адвокат Р. С., срещу въззивно решение № 71 от 31.03.2011 г. на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 136/2011 г., с което е потвърдено решение № 175 от 15.11.2010 г. по гр. дело № 1/2010 г. на Харманлийския районен съд. С първоинстанционното решение в обжалваната част са уважени предявените от А. Т. Я. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 2 КТ е незаконно. Това е така, защото ищцата на 16.03.2009 г. се е снабдила с препис от влязлото в сила съдебно решение, с което уволнението и е признато за незаконно и е възстановена на предишната и работа. Вместо от тази дата, работодателят е изчислявал срока по чл. 345, ал. 1 КТ от датата, на която ищцата се е снабдила с изпълнителен лист и е прекратил трудовия договор, считано от 21.02.2007 г. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно. По делото е установено, че в двуседмичния срок от получаване на съобщението по реда на чл. 345, ал. 1 КТ ищцата не се е явила на работа. Изпращането от ищцата на писмо за намеренията и на 14.05.2009 г. не може да се разглежда като явяване на работа. Ответницата по жалбата А. Т. Я., С., не е заявила становище. С определение № 400 от 28.03.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 71 от 31.03.2011 г. на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 136/2011 г. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правните въпроси за това длъжен ли е работникът или служителят, чието уволнението е признато за незаконно и е възстановен на предишната работа, да се яви, за да я заеме или може да изпрати само писмо за намеренията си. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Основанието по чл. 325, т. 2 КТ за прекратяване на трудовия договор се отнася за случаите, когато трудовото правоотношение е било прекратено, но впоследствие това прекратяване е било признато за незаконно и работникът или служителят е бил възстановен на предишната работа. За да се избегне състоянието на неопределеност се приема, че трудовият договор се прекратява отново ако работникът или служителят не се е явил да заеме работата в двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ, освен ако не е спазил този срок по уважителни причини. Явяване за заемане на работата означава работникът или служителят да се яви лично в предприятието и да изяви желание за заемане на предишната си длъжност. Само изпращането на писмо за намеренията, не означава, че е спазен срокът по чл. 345, ал. 1 КТ за възстановяване на трудовото правоотношение занапред. С изтичането на този срок и незаемането на работата трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие, от която и да е от страните по договора. Възстановеното трудово правоотношение остава само за минало време - до датата на изтичане на срока. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: По делото е безспорно установено, че на 14.05.2009 г. ищцата А. Т. Я. е представила на работодателя си [фирма] препис от влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа като го е уведомила, че няма да я заеме, а желае трудовото правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325, т. 2 КТ, считано от 14.07.2009 г. Впоследствие на 29.06.2009 г. е получила по реда на чл. 345, т. 1 КТ съобщение за възстановяването и на работа. В двуседмичния срок, който е изтекъл на 13.07.2009 г. тя не се е явила на работа. Ето защо, считано от 14.07.2009 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено без предизвестие, от която и да е от страните по договора и независимо от субективното им отношение за това от кога започва да тече срокът по чл. 345, т. 1 КТ. Връчването след това на заповед за прекратяването на трудовото правоотношение има констативен характер. Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 2 КТ е незаконно. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 1130 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.