Решение № 16622 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 436/2018 г.

Решение № 16622 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 436/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ейнджъл Беаторе" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Р. Савов, против решение № 6936/21.11.2017 г., постановено по адм. д. № 8313/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № F303984/14.06.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" в ТД на НАП - София. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се отмени обжалваната заповед. Претендират се разноски за две инстанции. Ответникът - директора на дирекция "Контрол" в ТД на НАП – София изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение на АССГ е отхвърлена жалбата на "Ейнджъл Беаторес" ЕООД срещу ЗПАМ № F303984/14.06.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" в ТД на НАП - София, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на "Ейнджъл Беаторе" ЕООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр. София, ул. "Княз Борис 1" № 148, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С оспорената заповед е прието, че при извършена проверка на 4.06.2017 г. в 14, 25 ч. на търговския обект е извършена контролна покупка на 1 бр. мъжка блуза на стойност 22 лв., за която покупка не е издаден фискален бон от функциониращо в обекта фискално устройство. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е стигнал до извод, че е безспорно установено, че за извършената продажба на стока в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект не е издаден фискален касов бон. Според съда това се потвърждава от дневния финансов отчет на фискалното устройство в обекта за дата 4.06.2017 г., където липсва издаден фискален бон за покупката от 22 лв. Стигнал е до извод, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ. Правилен е изводът на съда, че при наличие на предпоставките на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка- запечатване на обект, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена, предвид установеното нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, за което е съставен Протокол за извършена проверка № 0323714/04.06.2017 г., на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В съдебното производство протоколът не е оспорен по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК. В случая установеното нарушение е обосновано с годно доказателствено средство - протокол, съставен при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Обжалваната заповед съдържа мотиви и за продължителността на наложената мярка. С оглед на обстоятелството, че при установената фактическа обстановка органът действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде заповед за ПАМ, то наведените доводи касаят именно продължителността на срока на ПАМ, който се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност. Основанията за налагане на ПАМ за срок от 14 дни са лимитивно посочени и са ясни, поради което не се препятства възможността за съдебен контрол, нито възможността на лицето за защита. В негова тежест е било да сочи доводи и доказателства за опровергаване на сочените от приходния орган основания, в която връзка не са сочени доказателства и не са правени доказателствени искания. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски за ответника по касация в размер на 100 лв. по ЗПП, така както са поискани и са налице данни, че същият е представляван от юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение