Решение № 4487 от 11.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности - Пловдив в главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на Националната агенция за приходите, подадена чрез процесуален представител, против решение 1752 от 1.10.2021 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело 1594 по описа за 2021 г. на съда, с което е отменена по жалба на Фрутаком ООД издадената от касатора заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-142-0078610 от 12.04.2021 г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че при издаване на заповедта не са нарушени законовите разпоредби, уреждащи прилагането на мярката. Счита, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, както и че органът е съобразил продължителността на срока на мярката с оглед всички факти и обстоятелства в конкретния случай и е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането й. Искането от съда е да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената процесуална защита пред двете съдебни инстанции. Ответникът - Фрутаком ООД, счита решението на Административен съд - Пловдив за правилно по съображения, изложени в писмен отговор на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-142-0078610 от 12.04.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - Пловдив в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Фрутаком ООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект магазин, находящ се в гр. Пловдив, [улица], стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006 г.). С оспореното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на Фрутаком ООД и е отменил заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви и нарушение на основен принцип на административния процес. От фактическа страна съдът е установил, че на 6.04.2021 г. в 12:05 часа е извършена оперативна проверка от органи по приходите на търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ЗДДС, стопанисван от Фрутаком ООД, при която е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. При извършена контролна покупка на 3 бр. цвете в саксия на обща стойност 3,00 лв., заплатена в брой, не е издаден фискален бон от монтираното в обекта и работещо фискално устройство. След легитимация от проверяващите органи е изведен дневен финансов отчет и КЛЕН от фискалното устройство, от които е видно, че сумата не е отчетена - отразените продажби на фискалното устройство са в размер на 204,42 лв., а установената фактическа наличност е в размер на 207,70 лв. При тези фактически установявания по делото съдът е приел, че е доказано извършването на административно нарушение - нерегистриране и неотчитане на извършената покупка чрез издаване на фискален бон, но оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като запечатването на търговския обект за срок от 14 дни е немотивирано, без да е извършена преценка на баланса между личните и обществени интереси и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба Н-18/2006 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредба Н-18/2006 г., фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че търговецът не е изпълнил задължението си за регистриране чрез издаване на касова бележка за извършената продажба от работещото в обекта фискално устройство, в какъвто смисъл е изискването на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, но по отношение на запечатване на обекта и забрана достъпа до него органът по приходите следва да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. При налагането на ПАМ като процесната следва да бъде обоснована продължителността на запечатването на обекта и целта, която преследва. Законовата норма предвижда запечатване на обекта за срок до един месец, което налага извършване на преценка за всеки конкретен случай за какъв срок да бъде затворен проверявания обект. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Правилно съдът е приел, че не са изложени достатъчно мотиви които обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е запечатан обекта и не е извършен анализ на конкретните факти установени при проверката. По отношение на срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС максимум до 30 дни издателят на акта е длъжен да изложи конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи съответния срок на ПАМ. В мотивите на заповедта не е отчетен факта за липса на други констатирани нарушенияна реда и начина за издаване на документи за продажбите в обекта, които да квалифицират поведението на търговеца като трайно, нарушаващо законовите изисквания при отчитане на продажбите. Изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация по отстраняване на нарушението и нормална организация за отчитане на дейността на търговеца не е съобразено със спецификата на конкретното нарушение и би било приложимо за всеки констатиран случай на неиздаване на касова бележка. В заповедта за налагане на ПАМ са посочени мотиви, но те не са конкретни, а общо формулирани. Ето защо, правилно решаващият съд е приел, че прилагането напроцесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно и не е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за прилагане на ПАМ съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,