Решение № 10529 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4087/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Н. Б., с адрес в [населено място], община Оряхово, чрез процесуален представител, срещу решение № 246/11.02.2026 г. по адм.дело №397/2025 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата й срещу изричен отказ на администратора и обработващия личните данни "ЕОС МАТРИКС" ЕАД, гр. София, да изтрие всички лични данни от собствените си регистри, както и да спре подаването на данни към ЦКР и съгласно Наредба №22 на БНБ да поиска заличаването им от ЦКР, обективиран в писмо изх. № СТМТ/2025/03/00217 - out. Касационната жалбоподателка твърди в касационната жалба, в писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуален представител неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на отказа на администратора на лични данни. Претендира присъждане на разноски по делото по списък. Ответникът по касацията – „ЕОС Матрикс“ ЕАД, чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел че оспореният акт е издаден от длъжностно лице по личните данни на дружеството, в писмена форма и при липса допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Намирал е, че отказът за изтриване на личните данни е съобразен с разпоредбата на чл.17, пар.1 от ОРЗД. Решението е неправилно като необосновано и постановено при съществено съдопроизводствено нарушение. Съдът е отхвърлил жалба срещу отказ, обективиран в писмо изх. № СТМТ/2025/03/00217 - out, което е подписано от юрисконсулт М. Милушева, без да изследва нейната представителна власт спрямо администратора на лични данни в производствата по ОРЗД. Към него е приложено становище на длъжностното лице по личните данни, но не становището е обжалвано, видно от титулната част на жалбата и не то фигурира в диспозитива на съдебния акт. Доказателства за представителната власт на пълномощника на дружеството не са събрани. Приложеното по делото общо пълномощно (л. 2 от приложението) е за представителна власт на друг юрисконсулт М. Михайлова, която е упълномощена да представлява „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Налице са различия в имената, като съдът не е установил идентитет на лицето, подписало писмото и упълномощеното лице. Други доказателства за представителната власт на пълномощника на дружеството не са събирани в производството, нито е представено копие от пълномощното, от което произтича представителната й власт. Съдът не е изпълнил задължението си да провери окомплектоваността на административната преписка и при липса на част от нея, да я изиска на основание чл152, ал.5 АПК. В същата липсва и договорът за цесия между ОББ и ответника по касация, който според дружеството е основание за обработката на личните данни на Б., както и съобщението за цесията по чл.99 от Закона за задълженията и договорите. Предвид изложеното решението като неправилно като необосновано и постановено при съществено съдопроизводствено нарушение, следва да бъде отменено, делото върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд, който да съобрази посоченото в предходния абзац при постановяване на решението си. По претендираните в настоящето производство разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл.226, ал.3 АПК с акта по същество при новото разглеждане на делото, като вземе предвид и изхода на спора по съществото му. По изложените съображения и на основание чл.222, ал. 2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение