Решение № 285 от 29.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 694/2015 г.

Решение № 285 от 29.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 694/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 14.04.2015 г, за възобновяване на НОХД № 518/11 по описа на Ловешки окръжен съд, по което е постановено определение от 3.10.2014 г, с което, на основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, са групирани влезли в сила присъди спрямо осъдения Д. Т. И., който съдебен акт е изменен с определение на Великотърновски апелативен съд № 250 от 19.11.14 г, по ВНЧД № 280/14. С въззивния акт е отменено приложението на чл. 24 НК, а първоинстанционното определение е потвърдено в останалата част. С акта на първата инстанция е наложено едно най-тежко общо наказание на осъдения Д. Т. И. измежду тези, определени му по НОХД № 518/11 по описа на Ловешки окръжен съд и НОХД № 784/14 по описа на Пловдивски окръжен съд, а именно: две години "лишаване от свобода", при "общ" режим, настаняване в затворническо заведение от открит тип, увеличено с шест месеца, съгласно чл. 24 НК / при което е получено наказанието две години и шест месеца "лишаване от свобода"/, със зачитане на изтърпяното наказание по групираните присъди. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като санкцията по една от групираните присъди /по НОХД № 518/11 по описа на Ловешки окръжен съд / е комплексна и включва две наказания: "лишаване от свобода" и "глоба", в която хипотеза е задължително присъединяването на "глобата" към определеното по съвкупност най-тежко общо наказание. Иска се, по реда на възобновяването, да бъдат отменени постановените съдебни актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Защитата счита, че искането следва да бъде оставено без уважение. Осъденият И. не участва лично в настоящето производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна / от Главния прокурор /, при спазване на законоустановения шестмесечен срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Настоящата инстанция намери, че при оспорената кумулация не е допуснато нарушение на чл. 25 вр. чл. 23 НК. Известно е, че в Наказателния кодекс / чл. 23, ал. 1 / е възприет принципът на групиране, при който най-тежкото наказание поглъща по-леките санкции. В чл. 23, ал. 3 НК е залегнало правилото, че при наложени наказания от различен вид, когато някое от тях е глоба или конфискация, те могат да бъдат присъединени към най-тежкото общо наказание. От употребения в чл. 23, ал. 3 НК израз: "може да присъедини" следва, че се касае за възможност, а не за задължение, което означава, че съдът разполага с правомощие да прецени дали да реализира тази възможност или да спази принципа на поглъщане. По настоящето дело, съдът е следвало да определи по съвкупност едно най-тежко общо наказание измежду наложените по НОХД № 518/11 и НОХД № 784/14. По цитираните дела са наложени следните наказания: две години "лишаване от свобода", глоба от 5 000 лв, една година "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. При тази хипотеза, най-тежкото общо наказание е "лишаването от свобода" с най-дълъг срок / в случая, две години "лишаване от свобода" /. Съдът не е намерил за необходимо да присъедини наказанието глоба от 5 000 лв, с което е приложил правилно материалния закон / възползвал се е от правомощието си по чл. 23, ал. 3 НК /. В НК липсва уредба за групиране при кумулативни наказания, при която санкцията да се разглежда като комплексна. Ето защо, не може да бъде споделено разбирането, изложено в искането, че "глобата" е подлежала на задължително присъединяване към определеното най-тежко общо наказание две години "лишаване от свобода", тъй като такова становище би влязло в противоречие с правилата на групирането по НК. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,