Решение № 6659 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 756/2012 г.

Решение № 6659 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 756/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Пловдив и на "Инструмент" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. "Негенска" № 7, подадена чрез пълномощника му адв. Павлова, срещу решение № 1508 от 4.10.2011 г. по административно дело № 570/2011 г. на Административен съд - Пловдив. В първата касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е отменена заповед № 11 ОА 25 от 06.01.2011 г. на кмета на Община Пловдив, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира отмяна на решението в обжалваната част. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, във втората касационна жалба се заявява искане за отмяна на решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 11 ОА 25 от 06.01.2011 г. на кмета на Община Пловдив и присъждане на разноски. "Инструмент" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. "Негенска" № 7 в писмена защита оспорва касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Пловдив като неоснователна и необоснована и моли да се остави в сила решението на Пловдивския административен съд като правилно в частта му, в която е отменена заповед № 11 ОА 25 от 06.01.2011 г. на кмета на Община Пловдив. Директорът на Дирекция "Местни данъци" при Община Пловдив не изразява становище по касационната жалба на "Инструмент" ЕООД - Габрово. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на първата касационна жалба и допустимост, но неоснователност на втората касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Пловдив за процесуално недопустима, като подадена от страна, която не е участвала в първоинстанционното съдебно производство. Тъй като оспореният пред Пловдивския административен съд акт е издаден от кмета на Община Пловдив, ответник по делото е бил кметът на общината, а не директорът на Дирекция "Местни данъци" при същата община. С оглед на изложеното и на основание чл. 215, т. 1 от АПК касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати в тази му част. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба на "Инструмент" ЕООД - Габрово за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е: 1) отменил заповед № 11 ОА 25 от 06.01.2011 г. на кмета на Община Пловдив в частта й, в която е определено задължение на "Инструмент" ЕООД - Габрово за лихва за забава към 29.12.2010 г. в размер на 751,24 лв. във връзка с дължима такса битови отпадъци за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. 2) отхвърлил жалбата на дружеството в останалата част; 3) осъдил Община Пловдив да заплати на "Инструмент" ЕООД - Габрово, сумата от 142,52 лв., представляваща осъществените по делото разноски, по съразмерност. С визираната заповед на "Инструмент" ЕООД - Габрово са установени задължения за такса битови отпадъци за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер от 4058.83 лв., от които главница 3307,59 лв. и лихви в размер на 751,24 лв. За да постанови това решение съдът е приел за безспорно установено, че с декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ вх. № 613 от 04.03.2008 г. търговецът декларира промяна в отчетната стойност на притежавания от него на територията на община Пловдив недвижим имот на бул. "България" № 2, включващ седем магазина, от 301 111 лв. на 556 842 лв. Така подадената декларация не е била обработена от служителите на звено "Местни данъци и такси" при ответника, което е установено с протокол № 613 от 02.07.2010 г. Пропускът е открит при подаването на следваща коригираща декларация от жалбоподателя с вх. № 1999/28.06.2010 г. Оспорващият възразява срещу определените му с акта задължения за ТБО за минали периоди и твърди, че не може ответникът да черпи права от собственото си бездействие, при положение, че дружеството своевременно и добросъвестно е декларирало настъпилата промяна в отчетната стойност на недвижимия имот. В мотивите на проверяваното решение е формулиран извод, че ако и атакуваният пред Пловдивския административен съд акт да е издаден на 6.01.2011 г., то административното производство е започнало и не е приключило към 31.12.2010 г. преди изменението на ЗМДТ (ДВ, бр. 98/2010 г.) в сила от 01.01.2011 г. и съгласно новелата на § 4б от ПЗР на ЗМДТ (ДВ, бр. 19/2011), предвиждаща, че по отношение на тези производства се прилага досегашния ред, то актът е издаден от компетентен орган, в установената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. С него законосъобразно е определено задължение за ТБО за минал период. След като не е налице предходен административен акт, издаден от компетентен орган, който да установява това задължение, няма пречка същото да бъде установено по реда на чл. 9б от ЗМДТ. Действително, дружеството своевременно е декларирало промяната в отчетната стойност на недвижимия имот, което е база за определяне на задълженията за ТБО, но пропускът на съответните длъжностни лица от администрацията на общината да отразят тази промяна, не влияе на дължимостта на задължението за отделните главници. Същите, според заключението на вещото лице, са правилно определени по размер. Изложеното е обосновало извода на съда за неоснователност на жалбата в тази част. За да отмени заповедта в частта й, в която е определено задължение за лихви, съдът е приел, че бездействието на кредитора освобождава длъжника от собствената му забава по отношение на главницата. Ако общинската администрация своевременно беше отчела декларираното обстоятелство, дружеството не би било поставено в положение да плаща мораторни лихви за безспорно дължимите от него суми за ТБО. Настоящият съдебен състав счита, че оспореното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Върховният административен съд, шесто отделение, намира доводът за неправилност на оспорената с касационната жалба част от съдебното решение, за неоснователен. Макар да твърди, че решението в тази част е постановено при допуснати от съда съществени процесуални нарушения, касаторът не посочва такива. Изводите на съда са логически издържани и не е налице необоснованост на съдебния акт като касационно основание за неговата отмяна. Материалният закон е правилно приложен. Спорът между страните се концентрира върху това законосъобразно ли е определено допълнително задължение за ТБО за минали години на базата на отчетната стойност на недвижимия имот, която е добросъвестно и своевременно декларирана от дружеството, но не е отразена от общинската администрация и не е взета предвид при посочване на размера на задълженията в съобщенията, изпратени по реда на чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ. Правилно е посочено в мотивите на обжалваното съдебно решение на първоинстанционния съд, че дължимостта на ТБО не се влияе от пропуска на общинската администрация да отрази промяната в отчетната стойност на недвижимия имот, съобразно подадената коригираща декларация. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ (ДВ бр. 119/2002 г.) ТБО се дължи от собственика на недвижимия имот в размера, определен с решение на Общинския съвет на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. В случая за 2007 г. с решение № 5 по протокол 1 от 18.01.2007 г. (т. III, б. "З") - седем на хиляда върху данъчната оценка, за 2008 г. с решение № 513 по протокол № 22 от 18.12.2007 г. (т. II, б. "З") - 6 на хиляда върху данъчната оценка (отчетната стойност), за 2009 г. с решение № 8, взето с протокол № 1 от 22.01.2009 г. (т. II, б. "З") - 6 на хиляда върху данъчната оценка (отчетната стойност). Според чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност. Със съобщението по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ не се установява задължение за такса за битови отпадъци, а само се уведомява задълженото лице за размера и сроковете за плащането й. Това съобщение не представлява индивидуален административен акт (в този смисъл е актуалната съдебна практика на ВАС, първо и шесто отделения, като подробни съображения са изложени, например в определение № 2195/14.02.2012 г. по адм. дело № 13120/2011 г. на ВАС, шесто отделение). Дори и неправилно да е определен размерът на задължението в съобщението по вина на общинската администрация, именно защото с това съобщение задължението не се установява по основание и размер, няма пречка то да бъде установено впоследствие с административен акт, издаден от компетентен орган, както е приел първоинстанционният съд. С оглед на изложеното решението на Пловдивския административен съд като правилно в обжалваната му част и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора "Инструмент" ЕООД за присъждане на разноски за касационното производство. Във връзка с прекратяването на производството по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Пловдив, според настоящия съдебен състав, разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, на ответника по нея по реда на чл. 142, ал. 2 от АПК също не следва да се присъждат, тъй като тази страна не е представлявана от адвокат в касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 215, т. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,