Решение № 3719 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2577/2026 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ректора на Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“- град София (МГУ „Св. Иван Рилски“), против решение № 1455/13.01.2026г., постановено по административно дело №3003/25г. по описа на Административен съд- София- град, с което е отменена издадената от него заповед № РД-12-35 от 25.02.2025 г. и преписката му е върната за продължаване на процедурата със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател счита, че постановеното решение е неправилно, необосновано и несъобразено с правно- фактическата обстановка по казуса. Изложените подробни съображения в жалбата могат да бъдат отнесени към касационното основание по чл.209, т.3, предл. І от АПК- нарушение на материалния закон. Поради това касационният жалбоподател моли за отмяната на оспореното решение и решаване на делото по същество с отхвърляне на предявеното оспорване. Претендира присъждането на направените в двете инстанции разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът „Хоум Стайлинг“ ЕООД със седалище и адрес на управление на гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Георгиева оспорва жалбата в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят и направените в касационното производство съдебни разноски съобразно представен списък. Ответникът- ЕТ „О. К.“ със седалище и адрес на управление в град София не заявява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационна жалба е процесуално допустима като подадена от лице, за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол в първоинстанционното производство е заповед № РД-12-35 от 25.02.2025 г. на ректора на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, с която е прекратена процедурата по провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на нежилищно помещение, намиращо се в студентско общежитие бл. 60, вх. В. Установената от административния съд фактическа обстановка е следната: Тръжната процедура е открита със заповед № РД-12-20/30.01.2025 г. на ректора на МГУ „Св. Иван Рилски“. Със заповедта са утвърдени тръжните правила и тръжната документация за провеждане на търга и са определени първоначалната месечна наемна цена, размерът на депозита за участие в търга, срокът за отдаване под наем, дата и място на провеждане на търга, условия за извършване на оглед на мястото, условия и срок за получаване на тръжната документация, място и срок за представяне на заявленията за участие. Безспорно е установено, че процесният обект, предмет на тръжната процедура, е предназначен и следва да се използва като аптека и представлява част от блок № 60, представляващ студентско общежитие на университета. Проведена е процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР на студентско общежитие на университета - бл. 60 вх. В“. Въз основа на тази процедура, на 24.01.2025г. е сключен и договор за изпълнение на обществена поръчка с ДЗЗД „МГУ АС Строй 98“, в който е посочен срок за изпълнение на строително-монтажните работи от 18.02.2025г. до 30.09.2025г. С писмо с вх. № КС-04-1/20.02.2025 г. изпълнителят по обществената поръчка уведомява МГУ „Св. Иван Рилски“, че за да бъдат извършени дейностите по топлинно изолиране на външни стени, топлинно изолиране на покрив, подмяна на прозорци и външни врати и ремонт на съществуваща пожароизвестителна система, следва да се монтира строително скеле върху входната тераса, която е допълнително оградена, покрита и приобщена към отдавания под наем недвижим имот-аптека, което налага да се преустанови функционирането на обекта, за да се осигури достъп до входната тераса и да стане възможно изграждането на строителното скеле, посредством което да бъде изпълнено заданието, предмет на договора за инженеринг. След обсъждане на посочените обстоятелства назначената комисия за провеждане на търга е предложила на ректора на МГУ „Св. Иван Рилски“ да издаде заповед за прекратяване на търга поради възникване на обстоятелства, които правят невъзможно нейното приключване. С обжалваната заповед на основание чл. 19 ЗДС във връзка с чл. 46 от ППЗДС е прекратена процедурата за провеждане на търга. Заповедта е мотивирана с обстоятелствата, изложени от комисията в протокол № ДД-10-76/24.02.2025 г. Освен това е посочено, изпълнението на дейностите по обществената поръчка ще наруши оптималното ползване на обекта съгласно неговото предназначение и ще направи невъзможно изпълнението на бъдещия договор за наем. Счетено е, че прекратяването на тръжната процедура се налага и с цел осигуряване на необходимите здравословни и безопасни условия на труд и защита на публичния интерес при стопанисване на имоти- публична държавна собственост. За да отмени изцяло административния акт, съдът е приел от правна страна, че заповедта противоречи на материалния закон, тъй като посочените в нея обстоятелства не правят обективно невъзможно приключването на търга. Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в касационната жалба пороци. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. последно препраща към тях. В настоящата хипотеза административният орган обосновава прекратяването на тръжната процедура с настъпването на обстоятелства, които правят невъзможно приключването й. Действително разпоредбата на чл.46 от ППЗДС предвижда, че при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който областният управител или министърът със заповед определя провеждането на нов търг или прекратява процедурата. Доколкото липсва легално определение на понятието "невъзможност", употребено в нормата на чл.46 от ППЗДС, следва да бъдат съобразени изведените в съдебната практика критерии кои обстоятелства правят невъзможно приключването на търга. Така например, в решенията, постановени по адм. дело № 15526/2018 г. и адм. дело № 15843/2014 г. на Върховния административен съд, е прието, че обстоятелството следва да е от такова естество, че обективно да препятства провеждането докрай на процедурата по обявения търг; преодоляването му да не е в пределите на разпоредителната власт на административния орган и прекратяването на търга да е единствено възможната правомерна последица. Освен това следва да се изтъкне, че разпоредбата на чл. 46 от ППЗДС създава гаранция срещу неоснователно прекратяване на тръжните процедури, защото в тази хипотеза органът не притежава оперативна самостоятелност, а действа при обвързана компетентност и само настъпването на факти от категорията на посочените по-горе може да обуслови законосъобразното прекратяване на процедурата. В случая комисията е приела, че се налага да се преустанови функционирането на обекта, тъй като за санирането на сградата, възложено с договор за обществена поръчка, се налага изграждането на строително скеле. Извършената от първоинстанционния съд преценка дали това обстоятелство прави невъзможно откриването на търга или неговото приключване, е напълно обоснована и съобразена с материалния закон. Съдът правилно е преценил, че невъзможността обектът да бъде използван по предназначение (като аптека), може да се квалифицира като обективно обстоятелство, което води до невъзможност за приключване на тръжната процедура. Същевременно съдът е отчел и обстоятелството, че невъзможността за ползване на обекта по предназначение не би засегнала целия срок на договора за наем (5 години, съгласно обявените със заповедта за откриване на търга условия), а само периода, в който ще се извърши санирането на сградата- от 18.02.2025 г. до 30.09.2025 г. съобразно договора за изпълнение на обществената поръчка. Съдът е преценил и събраните по делото писмени и гласни доказателства (представени касови бонове за покупки от процесния обект в периода на извършване на строително-монтажните работи и показанията на св. Б.), съобразно които процесният обект е функционирал като аптека и по време на санирането на сградата. Ето защо правилно съдът е приел, че в конкретната хипотеза административният орган не е доказал съществуването на невъзможност да се ползва обекта по предназначение, напротив- това обстоятелство се опровергава от доказателствата по делото. Управлението на държавните имоти, част от което е и отдаването им под наем, следва да се извършва в рамките на предоставените на съответния административен орган правомощия и съобразно установения от ЗДС и ППЗДС ред. В глава ІІІ от ППЗДС е уредена процедурата за отдаване под наем на недвижими имоти- държавна собственост и е предвидено това да става след провеждане на търг, за който се прилагат правилата на глава пета от ППЗДС. Съобразно чл.46 от Правилника, прекратяването на тръжната процедура може да бъде извършено само при наличието на определени условия, чийто характер бе изяснен по-горе. С оглед на това възможността за прекратяване на процедурата е правомощие на административния орган, което се упражнява при условията на обвързана компетентност. Ето защо законосъобразното упражняване на това правомощие е обусловено от наличието на предпоставките, посочени в чл.46 от ППЗДС, а именно обстоятелства, водещи до невъзможност за откриването на търга или неговото приключване. Доказателствената тежест за установяването на тези обстоятелства лежи върху административния орган, а в настоящия случай наличието на такива обстоателства не е доказано по надлежния ред. Напротив, то се опровергава от доказателствата по делото, съгласно които в периода на извършване на строително-монтажните дейности по топлинна изолация на сградата, процесният обект е продължил да функционира като аптека. Като е приел противното, административният орган е действал не само в грубо нарушение на материалния закон, но и в явно несъответствие с целта му, което обуславя и незаконосъобразността на оспорената заповед. С оглед на изложеното касационната инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора ответникът „Хоум стайлинг“ ЕООД има право сторените в това производство разноски да му бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменения акт. Съобразно представения списък и доказателства към него, същите възлизат на 780 евро и представляват адвокатски хонорар, чийто размер и плащане се установяват от договора за правна помощ от 20.02.2026г., фактура № 1870/24.02.2026г. и платежно нареждане от 27.02.2026г. Касационната инстанция намира направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно и приема, че заплатеният хонорар съответства на практическата и правна сложност на делото, както и на обема на осъществената от процесуалния представител правна защита. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. І от от АПК, Върховният административен съд