Решение № 6884 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13521/2015 г.

Решение № 6884 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13521/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. П., от гр. П., чрез пълномощника му - адв. З., против решение № 1733/28.09.2015 г. по адм. дело № 1242/2015 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно, поради необоснованост - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: кмета на р-н "Северен" при община - П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на П. Д. П., против Заповед № 15РД09-137/14.04.2015 г. на кмета на р-н "Северен" при община - П., с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Двуетажна производствена и жилищна сграда", находящ се в ПИ с идентификатор № 56784.504.15, стар пл. № 668 и в ПИ с идентификатор № 56784.505.16, попадащ в терен с отреждане за зеленина и спорт. Заповедта е издадена на основание чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, в хипотезата на извършено строителство без наличието на строителни книжа, като неин адресат е оспорващият Петров. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен, при условията на делегация, орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Съдът е обсъдил предпоставките за търпимост на строежа, съгласно разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПРЗУТ, предвид времето на извършване на строежа - 1994 г., при което е установил, че същия е нетърпим, поради противоречието му с "разпоредбите които са действали по времето, когато е изпълнен и по действащите правила и нормативи на ЗУТ", независимо, че има подадена декларация от собственика му за узаконяване по 31.12.1998 г. пред одобряващия орган. Приел е, че въпреки неприключената процедура по узаконяване на строежа, на основание § 184, ал. 1 и сл. от ПР на ЗИД на ЗУТ /Д. в. бр. 65/22.07.2003 г./, по заявление на Петров от 11.02.2004 г., строежа е неузаконим, тъй като съгласно Становище от 19.08.2015 г. на Главния архитект на община - П., р-н "Северен", същия противоречи на действащия към 1994 г. и сега подробен устройствен план, съгласно който строежа попада в терен отреден за озеленяване и спорт. Решението е правилно, със следните допълващи мотиви: По делото не се спори, че разпоредената за премахване двуетажна постройка представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за която се изискват строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито касаторът не е представил, че има издадени. В заповедта не е посочено изрично правното оснвание за премахване на строежа, като незаконен, но в обстоятелствената й част се съдържат данни, че строежът е в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, от което става ясно, че същата е издадена в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, когато строежа не разполага със строителни книжа. Поради непредставянето на такива книжа, правилен е извода на решаващият съд, че строежа е незаконен, при което ответника, при условията на законова делегация, е имал компетентността за издаване на заповедта. По останалите въпроси, пряко касаещи законосъобразността на оспорената заповед, а именно дали е налице "търпим" строеж, в хипотезата на § 16, ал. 2 от ПРЗУТ, с оглед годината на извършването му /1994-95 г./ и дали е налице узаконяем строеж, за който има издаден акт за узаконяване на гл. архитект на р-н "Северен" при община - П., на основание § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/22.07.2003 г./ и § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/26.10.2012 г./, изводите на съда са правилни, със следните уточнявания: Обосновани са изводите на съда, че строежът е нетърпим, поради недоказаност на предпоставките на § 16, ал. 2 от ПРЗУТ. По делото е установено, чрез съставения КА № 25/18.02.2015 г. и заключение на СТЕ, че строежа е извършен и попада частично в собствения на касатора ПИ с идентификатор 56784.504.15 по КККР на гр. П., стар пл. № 668, и частично в ПИ, собственост на община - П., с идентификатор 56784.504.16, т.е. върху два имота, собственост на различни лица. За тези имоти няма отредени парцели, респ. УПИ-та, като същите попадат в одобрения със Заповед № 57/3.02.1973 г. улично и дворищно-регулационен план на Северна индустриална зона - гр. П., който план е в сила и към момента. Съгласно този ПУП двата имота, с процесния строеж, попадат в УПИ - за зеленина и спорт, кв. 4 на СИЗ на гр. П. Вещото лице заключава, че за територията на кв. 4 по плана на СИЗ на гр. П. няма одобрен застроителен план, а отделните промишлени сгради са застроявани с частични застроителни решения, каквото за процесния строеж не е одобрявано. При тези данни законосъобразен е извода на съда, че строежа противоречи на действащия към момента на изграждането му, в сила и сега, ПУП, който предвижда "озеленяване и спорт", а не строителство на производствена и жилищна сграда, каквато е процесната, т.е. е недопустим. Същевременно строежът е недопустим и поради частичното му разполагане върху общински терен, без да има отстъпено вещно право на строеж от община - П., като собственик, съгласно изискванията на чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗТСУ (отм.), респ. чл. 182, ал. 1 от ЗУТ. Поради отсъствие на предпоставките за приложение на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, посочени по-горе, строежът правилно е приет за нетърпим. В случая липсват данни за издаден Акт за узаконяване на строежа, по реда и на основание законовите разпоредби на: § 27 от ПЗР на ЗИДЗТСУ (отм.) - Д. в. бр. 79/1998 г., чл. 226 от ЗУТ (отм.), § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./. По делото е установено, че касаторът е подал декларация за узаконяване на строежа по реда на цитирания § 27 от ПЗР на ЗИДЗТСУ (отм.), предвид издадената му виза за узаконяване от 15.05.1997 г., заявление за същото от 14.06.2002 г. по реда на чл. 226 от ЗУТ (отм.) и заявление от 11.02.2004 г. по реда на § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ, което е след изтичане на преклузивния 6-месечен срок. Още с първото заявление, поради непроизнасяне в срок, е бил формиран мълчалив отказ на главния архитект за издаване на акт за узаконяване по чл. 180 от ЗТСУ (отм.), който като необжалван е влязъл в сила. Влезлият в сила мълчалив отказ е пречка за образуване на последващи производства по узаконяване на процесния строеж. Ето защо, като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, поради наличието на незаконен строеж, който не е търпим и за който няма издаден акт за узаконяване, съдът е приложил правилно материалния закон и обжалваното решение, като правилно следва да се остави дв сила. В тази връзка наведените от касатора оплаквания за неправилност на решението, поради неприложена регулация, поради неправилен отказ на община - П. да разреши на касатора да изкупи застроените от него 20 кв. м. общинска земя от съседния общински имот и незаконен отказ от издаване на акт за узаконяване по подадените заявления, като неотносими към предмета на спора, не влияят на направените по-горе изводи за правилност на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение