Решение № 10406 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6288/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. Ч., подадена чрез адвокат В. Маринова против Решение № 595/16.04.2025 г., постановено по административно дело № 47/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1983к-49/08.01.2025 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. В касационната жалба и уточнението към нея се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени като незаконосъобразна процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Маринова, която депозира писмена защита и претендира разноски. Ответната страна, Директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Ц. Асенова моли обжалваното решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмен отговор и становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за основателна. С оспорената пред съда заповед е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на държавния служител П. П. Ч., заемащ длъжността "водач на специализиран автомобил ІІ степен, той и пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стралджа към РДПБЗН – Ямбол при ГДПБЗН и е прекратено служебното му правоотношение. Заповедта е издадена на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, а като фактическо такова е прието, че е осъществил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, което е уронило престижа на службата, тъй като на 05.02.2022 г. в гр. Сливен, в извънработно време в качеството си на водач на лично моторно превозно средство е участвал в пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на мотоциклетист. Съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта, развивайки мотиви за нейната законосъобразност на основанията за това по чл. 146 АПК. Приел е, че служителят е извършил вменените му нарушения на Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Възприел е извода на административния орган за това, че извършеното от служителя пътно-транспортно произшествие, е станало достояние на други граждани, служители, представители на съдебна власт и медицински лица, с което е уронен престижа на службата. Възприетите от съда правни изводи относно компетентност на органа, спазване на законоустановената форма и на административнопроизводствените правила в хода на издаване на заповедта, се споделят от настоящия съд. Споделяем е и изводът за това, че с извършеното от Ч. деяние са нарушени правилата, съдържащи се в т. 15, т. 16, т. 20 и т. 28, б.“а“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Неправилен е изводът на съда за наличие на втората кумулативна предпоставка за законосъобразност на уволнението по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, а именно деянието да е уронило престижа на службата. Обстоятелството, че служителят е причинил ПТП и на мястото на произшествието са присъствали граждани, а впоследствие и служители на съответните органи, само по себе си не води до извода, че деянието му е накърнило престижа на службата. Извършеното нарушение на ЗДвП е по непредпазливост, без употребата на алкохол или други упойващи средства и без шофиране с несъобразена скорост. Установено е, че причина за настъпване на произшествието е предприета от него технически неправилна маневра за обръщане посоката на движение, без да пропусне движещия се направо мотоциклетист, движещ се със скорост над максимално разрешената, за което си деяние Ч. е осъден с влязъл в сила съдебен акт, като наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства. В процесната заповед не са изложени конкретни факти, от които да се установи наличието на втората предпоставка по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, като доказателства в тази насока не са събрани както в хода на проведеното дисциплинарно производство, така и пред административния съд. Изложените в заповедта факти са свързани изцяло с произшествието, причинено от служителя по непредпазливост, като не са посочени други негови действия, които са уронили престижа на службата. Единственото конкретно позоваване в заповедта е на подаден сигнал, от чието съдържание не може да се обоснове действие, уронило престижа на службата. Предвид изложените мотиви, настоящият касационен състав счита, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да се отмени. Решавайки спора по същество и предвид установеното отсъствие на втората кумулативна предпоставка за уволнение на служителя в приложената хипотеза, заповедта се явява материално незаконосъобразна и подлежи на отмяна. При този изход на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски, извършени в хода на развилите се редовни и извънредно съдебни производства, съобразно представени списъци по чл. 80 ГПК, доказателства за извършването им и като съобрази направените от насрещната страна възражения за прекомерност. Пред настоящата инстанция се претендират общо 3235,80 евро, от които 35,79 евро държавна такса и адвокатското възнаграждение от 3200 евро, което следва да се присъди в редуциран размер от 1500 евро, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия от пълномощника. В производството при първото разглеждане на спора са поискани и сторени разноски за адвокат в общ размер за двете съдебни инстанции от 5300 лева, от които по изложените вече доводи следва да се присъдят 2000 лева или 1022,58 евро, както и 10 лева/5,11 евро държавна такса. Извършените от Ч. разноски в производството по отмяна на първото касационно решение са в размер на 2500 лева за възнаграждение на пълномощника му, от които по аналогични мотиви следва да се присъдят 1000 лева или 511,29 евро, както и 30 лева/15,34 евро такса за призоваване на свидетел. Тоест, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ следва да бъде осъдена да заплати на П. П. Ч. съдебно-деловодни разноски в общ размер на 3090,11 евро, от които 3033,87 евро за адвокатски възнаграждения и 56,24 евро за платени държавни такси. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 връзка с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,