Решение № 16876 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2940/2019 г.

Решение № 16876 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2940/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна и частна жалба, подадени от "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, чрез пълномощника адв. Г. Гълъбова – САК, срещу Решение № 7939 от 31.12.2018 г., постановено по адм. дело № 12904/2017 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна – Държавен фонд "Земеделие", представляван от изпълнителния директор Ж. Живков, чрез пълномощника юрк. Б. Митев, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, вкл. и в частта с характер на определение, на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната и частна жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срок. Разгледани по същество са основателни по следните съображения:

С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е приел за изцяло неоснователен иска, предявен от "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 136 886. 75 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в определената по чл. 86 ЗЗД законна лихва върху забавеното плащане върху сумата от 1 019 210 лв. в периода от 02.03.2016 г. до 26.06.2017 г. (когато тази сума е изплатена), представляваща парично обезщетение за загуба на доход по реда на чл. 3а, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № 1 от 26.01.2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 - 2013/2014 година, както и иска, предявен от "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 164 937. 05 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в определената по чл. 86 ЗЗД законна лихва върху забавеното плащане върху сумата от 1 019 210 лв. в периода от 02.03.2016 г. до 04.10.2017 г. (датата на плащането й), представляваща парично обезщетение за загуба на доход по реда на чл. 3а, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № 1 от 26.01.2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 - 2013/2014 година по подадено на 17.11.2014 г. заявление УИН 2929071322005 на търговското дружество и същото е осъдено да заплати на ответника разноски по делото в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Като основание на иска е посочена отмяната по съдебен ред (с Определение № 712 от 08.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1016/2016 г. от АССГ, влязло в сила на 02.03.2016 г.) на Заповед № 03-РД/3855 от 21.12.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която е било спряно административното производство по заявлението.

За да постанови този краен резултат първоинстанционният съд е приел, че не са налице, в условията на комулативност, елементите от фактическия състав на специалната правна норма – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Решението е неправилно.

От приложените по делото доказателства настоящата инстанция приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 26.09.2013 г. между "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД и ДФЗ – РА е бил сключен договор за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 - 2013/2014 година за Мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя", съгласно чл. 2 на който първоначално одобреният размер на помощта по Единното заявление за подпомагане е бил 1 994 032. 57 лв. (л. 13-18 от АД № 1016/2016 г.).

На 27.02.2014 г. между страните е сключено допълнително споразумение (л. 19-21 от АД № 1016/2016 г.), съгласно § 1 на което фондът предоставя авансово на ползвателя финансова помощ в размер на договорените 1 994 032. 57 лв. за изпълнение на дейностите, посочени в т. 1. 1. от договора, срещу задължението на търговското дружество да внесе в полза на ДФЗ – РА писмена единична банкова гаранция в размер на 120 % от размера на сумата по § 1 със срок на валидност на гаранцията минимум три месеца след изтичане на срока за извършване на всички дейности по § 2 от споразумението. Търговското дружество е изпълнило това задължение.

На 17.11.2014 г. "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД е подало заявление за изплащане на парично обезщетение за загуба на доход по чл. 3а, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № 1 от 26.01.2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 - 2013/2014 година (наричана в това изложение Наредба № 1/2009 или наредбата) със съответните приложения.

С уведомително писмо изх. № 01-2600 от 16.01.2015 г., подписано от изпълнителния директор на ДФЗ – РА ищецът е бил уведомен от, че банковата гаранция е освободена "във връзка с изпълнение на задълженията" по договора от 26.09.2013 г. (л. 22 от АД № 1016/2016 г.).

На 25.03.2015 г. зам. изпълнителния директор на ДФЗ – РА Л. Василева е изготвила докладна записка, адресирана до изпълнителния директор относно заявления за изплащане на парични обезщетения за загуба на доход, към която са били приложени становища и уведомителни писма за одобрение на заявленията на 11 бр. бенефициенти, вкл. "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД, на което е определено обезщетение в размер на 2 038 420 лв. по подаденото на 17.11.2014 г. заявление (л. 50 от АД № 1916/2016 г.).

Въпреки наличното съгласуване с директор дирекция СПМ, началник и гл. експерт на отдел "Вино" и ст. експерт, уведомителното писмо, адресирано до ищеца, не е било подписано от изпълнителния директор на ДФЗ – РА, не е било заведено в деловодната система на фонда и не е било изпратено на адресата, т. е. административното производство не е било финализирано.

Със заповед № 03-РД/3855 от 21.12.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ – РА на осн. чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, е било спряно административното производство за разглеждане на заявлението за изплащане на парично обезщетение за загуба на доход от търговското дружество "... с цел получаването на информация относно осчетоводяването от страна на дружеството на количествата добито винено грозде (през 2010, 2011 и 2012 г.), което трябва да е декларирано пред органа по приходите... ", и от което количество зависи определянето на размера на предоставяното от ДФЗ – РА финансово подпомагане.

С Определение № 712 от 08.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1016/2016 г. от АССГ, влязло в сила на 02.03.2016 г., е отменена заповед № 03-РД/3855 от 21.12.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ- РА и делото е върнато, като преписка, на административния орган "... за продължаване на административнопроизводствените действия по заявлението за изплащане на парично обезщетение за загуба на доход, подадено на 17.11.2014 г. от "ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД... ". В мотивите на съда е прието, че оспорваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като не са били налице елементите от фактическия състав на нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК.

Със Заповед № 03-РД/3855 от 19.04.2016 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ – РА на осн. чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП и чл. 55, ал. 1 АПК спряното административно производство е било възобновено "... от онова действие, при което е било спряно". Заповедта е получена от адресата на 25.04.2016 г., съгласно изявлението му в писмена покана за изплащане на помощта от 31.05.2016 г. (л. 26 от АД № 12904/2017 г.).

С жалба от 03.06.2016 г. пред АССГ е обжалван мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ – РА да се произнесе по заявление от 17.11.2014 г. (АД № 7395/2016 г. по описа на АССГ), който отказ е отменен, като незаконосъобразен с Решение № 2987 от 28.04.2017 г., в сила от 24.05.2017 г.

Административното производство е било завършено с надлежния акт – уведомително писмо – на 20.06.2017 г., след което одобрената финансова помощ е била изплатена на два транша – на 26.06.2017 г. и на 04.10.2017 г., на които дати са преведени суми от по 1 019 210 лева.

От изслушаното експертно заключение е установено, че лихвата върху главницата от 1 019 210 лева за периода от 02.03.2016 г. до 26.06.2017 г. е 136 733. 82 лв. (л. 60, АД 12904/2017 г.), а лихвата върху главницата от 1 019 210 лева за периода от 02.03.2016 г. до 04.10.2017 г. – 165 101. 83 лв.

Въз основа на посочените доказателства първоинстанционният съд е приел, че между претендираните лихви и отменения, като незаконосъобразен, административен акт – Заповед № 03-РД/3855 от 21.12.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ – РА на осн. чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, от една страна. От друга, в периода от 21.12.2015 г., когато е издадена до 02.03.2016 г., когато е била отменена Заповед № 03-РД/3855 от 21.12.2015 г. за спиране на административното производство "... все още не е имало ликвидно и изискуемо задължение за заплащане на сумата, одобрена едва с уведомителното писмо от 20.06.2017 г.... ".

Този правен извод е необоснован и неправилен и не се споделя от настоящия съдебен състав.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая искът се явява доказан и по основание и по размер:

1. Безспорно е налице незаконосъобразен административен акт - Заповед № 03-РД/3855 от 21.12.2015 г., издаден от административен орган при изпълнението на предоставената му от закона административна дейност; отменен по законоустановения ред - по реда на АПК; с влязъл в сила на 02.03.2016 г. съдебен акт, с който е установен факта, че заповедта, издадена от изпълнителния директор на ДФЗ - РА за спиране на административното производство по подаденото заявление от 17.11.2014 г., е незаконосъобразна.

1. Налице е възобновено, със Заповед № 03-РД/3855 от 19.04.2016 г., издадена от същия административен орган, административно производство "... от онова действие, при което е било спряно". Фазата, на която е спряно производството, съгласно посочените по-горе писмени доказателства, е на ниво изготвено становище за одобрение на заявлението за подпомагане за сумата от 2 038 420 лева, изпратено до изпълнителния директор на ДФЗ, т. е. към тази дата всички изискуеми проверки са приключили и не е била налице пречка за издаване на крайния административен акт и извършване на плащането. По аргумент от нормата на чл. 13, ал. 6 от Наредба № 1/2009 г. изпълнителният директор на ДФЗ – РА е следвало в едномесечен срок, т. е. до 19.05.2016 г., да одобри или отхвърли плащането, като изложи мотиви, както и да уведоми за това заявителя като му изпрати уведомително писмо, което той не е направил.

1. Имуществената вреда, претърпяна в конкретния случай от ищеца, се изразява в неизплащане в срок на дължимата финансова помощ, одобрена и изплатена изцяло в значително по-късен момент, поради незаконосъобразното спиране на производството пред административния орган, въпреки че са били извършени всички необходими проверки и е изразено становище за одобряване на финансовата помощ. Като пряка последица от спирането на административното производство е забавянето на плащането. Размерът на вредата е установен от назначеното по делото вещо лице, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и вярно. Съгласно експертизата законната лихва върху сумата от 1 019 210 лв. в периода от 02.03.2016 до 26.06.2017 г. възлиза на 136 733. 82 лв., в който размер искът е основателен и доказан. За разликата до 136 886. 75 лв. искът следва да се отхвърли като недоказан. Законната лихва върху сумата от 1 019 210 лв. в периода от 02.03.2016 до 04.10.2017 г. възлиза на 165 101. 83 лв., като искът следва да бъде уважен за сумата от 164 937. 05, в който размер е бил предявен.

1. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между вредите, понесени от ищеца и отменената, като незаконосъобразна заповед за спиране на административното производство, в резултат на която плащане не е било извършено в срок. Тези вреди се основават на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Доколкото вредите – пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. от деня на увреждането (вж. мотиви по АД № 972/2017 г. по описа на ВАС, ІІІ отд.).

По изложените съображения касационната жалба е основателна. Обжалваното решение ще следва да се отмени и вместо него – да се постанови друго, по същество на правния спор, с което да се уважи предявения иск, който настоящата инстанция намира за основателен и доказан.

Основателна е и частната жалба. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка отпреди измененията на закона (обн. в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/ исковете му означава, че такова не се дължи.

При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на понесените по делото разноски е основателна. Съгласно приложените писмени доказателства (договор за правна помощ и съдействие, фактура, платежно нареждане, извлечение от банкова сметка) и списък на разноските, търговското дружество е заплатило държавна такса за завеждане на делото пред първата и пред настоящата инстанция в размер на 50 лв., допълнително 150 лв. за назначената по делото пред първата инстанция експертиза и възнаграждение за адвокатска защита в размер на 30 000 лв., в който размер следва да бъдат признати разноски.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение