Решение № 12170 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6204/2014 г.

Решение № 12170 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6204/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 1761 от 19.03.2014 г. по административно дело № 328/2014 г., Административен съд - София-град е отменил оспорената от Халида Халил Мохамед Зейдан заповед № К 3765/19.12.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Възраждане, с която е прекратена отпуснатата семейна помощ за дете под формата на социална инвестиция. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, както и с допълнително подадено становище от пълномощника юрк. Лазарова По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде постановено решение, с което да се потвърди законосъобразността на отменения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Халида Халил Мохамед Зейдан оспорва касационната жалба в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Андреева като неоснователна и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и навежда доводи за правилност на съдебното решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед е прекратена отпусната семейна помощ за дете под формата на социална инвестиция, считано от 01.12.2013 г. на основание чл. 3, т. 5 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и писмо № 9100-262/21.11.2013 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с мотив, че за лица или семейства чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, такива помощи се отпускат, при условие, че е предвидено в друг закон или международен договор, по който Република България е страна. В случая административният орган е приел, че между България и Йордания не е сключен такъв международен договор. За да уважи сезиралата го жалба, Софийският градски административен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в законоустановената форма, мотивирана е, но противоречи на материалния закон и на неговата цел. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Административен съд - София-град, с което жалбата до него е уважена, е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесната заповед) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, убедителните съображения в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения. Установено е, че Халида Халил Мохамед Зейдан и Исмаил Салим Шабан са лица без гражданство и са родители на Нада Исмаил Шабан, родена на територията на Република България, като детето има българско гражданство. Майката на детето е със статут на бежанец в България и с молба-декларация от 06.08.2013 г. е поискала от ДСП - Възраждане получаване на месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 - годишна възраст. Със заповед № К 3765 от 02.09.2013 г. директора на ДСП - Възраждане на основание чл. 7, ал. 8 от ЗСПД и ППЗСПД е отпуснал месечна помощ за едно дете в размер на 70 лева под формата на социална инвестиция. Със заповед № К 3765 от 19.12.2013 г. директорът на ДСП - Възраждане е прекратил отпускането на помощта по чл. 7, ал. 8 от ЗСПД, считано от 01.12.2013 г., която е получавала Халида Халил Мохамед Зейдан на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД и писмо № 9100-262 от 21.11.2013 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане с мотив, че посочената помощ се предоставя при условие, че е предвидена в друг закон или в международен договор, сключен между Република България и страната, чиито граждани са чужденците, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната. Прието е, че между България и Йордания няма такъв договор. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. В случая майката на детето с българско гражданство е чужденка, без гражданство, със статут на бежанец в България. Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане. Детето на Халида Зейдан е българска гражданка, но тук възниква съществения въпрос, как следва да се третира след като родителите му са лица без гражданство и следва ли да бъде подпомогнато това семейство. Разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД предвижда, че право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. В случая родителите на Нада Исмаил Шабан нямат гражданство, а майка е бежанец и детето се отглежда на територията на България. В действителност няма уредена хипотеза в българското законодателство, която да урежда предвижда отпускането на семейни помощи за деца, на които родителите са лица без гражданство, а детето е български гражданин. При липсата на гражданство на родителите, няма как да има и сключен международен договор с тяхната държава, който да урежда на реципрочна основа отпускането на семейни помощи за такива семейства, от което следва, че изводът, с който е мотивирана процесната заповед, за липса на международен договор с Йордания е неправилен. С чл. 23 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г., ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 25.01.2012 г., с резерви по чл. 7, § 2, чл. 21, 23, чл. 24, § 1, буква "б", § 2 и § 3, чл. 27, 28 и 31 - ДВ, бр. 11 от 7.02.2012 г. Издадена от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 60 от 7.08.2012 г., в сила от 20.06.2012 г., е предвидено, че договарящите се държави предоставят на лицата без гражданство, живеещи на законно основание на тяхна територия, същото правно положение във връзка с държавната помощ, както на своите граждани. От изложеното може да се направи извод, че при условие, че майката на Нада Исмаил Шабан е лице, пребиваващо на законно основание със статут на бежанец на територията на България и детето й е българска гражданка, то може да бъде отпусната семейна помощ за детето й. Българските граждани трябва да се третират еднакво и не може едно дете, което е гражданин на България да бъде третирано по-неблагоприятно от други деца български граждани, обратното би обусловило наличието на дискриминационно отношение, основано на произход, което от своя страна е в противоречие с чл. 10, ал. 3 от Закона за закрила на детето, както и в противоречие с КРБ, които прокламират, че всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. В случая прекратената социална помощ е месечна помощ за дете с трайни увреждания, установено от здравните органи. Празнината в българското законодателство не е основание за прекратяване на подобна семейна помощ и по-неравноправното третиране само на това основание и то в случай, в който детето, за което е предназначена семейната помощ е лице - български гражданин. Обратно на касаторовото твърдение, именно в чл. 26, ал. 2 от КРБ е уредена хипотезата, в която чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по Конституцията с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. Детето, за което се искат семейните помощи по чл. 7, ал. 8 от ЗСПД, има българско гражданство, поради което следва да се третира и като останалите деца с българско гражданство. Като е достигнал до същите изводи, Софийският градски административен съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата до него за основателна. От изложеното явства, че първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,