Решение № 5913 от 6.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на ТД Митница Пловдив срещу решение 1786/18.10.2022 г., постановено по адм. д. 3043/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение РТД-3000-2225 от 15 октомври 2021 г./32-328093 към MRN 20BG003009059504R5, издадено от директора на ТД Митница Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна "Фитони 1" ООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че на 06.03.2020 г. "Фитони 1" ЕООД е декларирало на режим "допускане за свободно обращение" стоки, държава на износ Република Турция, деклариран произход Република Турция, (стока 1 домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от изкуствена кожа, мъжки 270 чифта, дамски 1440 чифта, код по ТАРИК 6402995000, държава на произход Република Турция, декларирана митническа стойност 3900, 47 лв., стока 2 чехли с горна част от пластмаса мъжки 2520 чифта, дамски 2740 чифта, с код по ТАРИК 6402993900, декларирана митническа стойност 8485, 74 лв. За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА, митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години т. нар. "справедливи цени". При извършен анализ е установено, че декларираните цени на стоките са по-ниски от посочените справедливи цени за тях в Европейския съюз. Това обстоятелство е прието за основателно съмнение, декларираната цена на стоките е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС. Съгласно данните, публикувани в THESEUS, справедливата цена при внос в Европейския съюз за стоки с код по КН 64029950 с държава на произход Република Турция възлиза на 15, 98 лв./кг., като декларираната митническа стойност на стока 1 е 4, 74 лв./кг. Справедливата цена при внос в Европейския съюз за стоки с код по КН 64029939 с държава на произход Република Турция възлиза на 16, 45 лв./кг., като декларираната митническа стойност за стока 2 е 6, 81 лв./кг. От "Фитони 1" ЕООД са изискани за нуждите на проверка по горецитираната декларация допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката. В отговор на писмото, дружеството е представило 1 брой търговско споразумение, сключено между "Фитони 1" ЕООД и турския доставчик "GEZER AYAKKABI DERI SANAYI VE TIKARET"; - проформа фактура 02032020/02.03.2020 г., ведно със SWIFT за заплащане на стоката- основание проформа фактура; 11 бр. фактури на подобни стоки на първо търговско ниво, правно становище от 09.04.2020 г., фактура за международен транспорт 0000012693/05.03.2020 г., ведно с платежно нареждане за извършено плащане. Митническите органи са приели, че представените документи от дружеството не могат да бъдат приети като доказателства за икономическата обосновка на декларираната митническа стойност, както и до отпадане на съмненията, относно декларираната на основание чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 925/2013 митническа стойност следва да се определи по метод, различен от този по реда на чл. 70, параграф 1 от посочения регламент. На 15.10.2021 г. от директора на ТД "Митница" Пловдив е издадено решение РТД-3000-2225/15.10.2021/32-328093, с което на основание чл. 29 във връзка с чл. 77, параграф 1, буква а) във връзка с чл. 85, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 във връзка с чл. 54, ал. 1 от ЗДДС и с 19, ал. 7 от Закона за митниците, за стоки 1 и 2 от МД с МРН 20BG003009059504R5 е определена митническа стойност на основание чл. 74, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013 както следва: за стока 1 в размер на 7592, 40 лв., за стока 2 в размер на 13465, 60 лв., променени са данните по МД с МРН 20BG003009059504R5, както следва: за стока 1: ЕД 4/16 "Метод на определяне на стойността" да се чете: "3", ЕД "Митническа стойност" да се чете: "7592, 40"; ЕД "Задължения" да се чете: Основа за изчисляване на вземането 7592, 40 лв.; Ставка 0. 0; Тип - А00 мита; Изчислен размер 0; Дължим размер 0; Основа за изчисляване на вземането 7592, 40 лв.; Ставка 0. 200; Тип - В00 ДДС; Изчислен размер 1518, 48 лв.; Дължим размер 1518, 48 лв.; За стока 2: ЕД 4/16 "Метод на определяне на стойността" да се чете: "3", ЕД "Митническа стойност" да се чете: "13465, 60"; ЕД "Задължения" да се чете: Основа за изчисляване на вземането 13465, 60 лв.; Ставка 0. 0; Тип - А00 мита; Изчислен размер 0; Дължим размер 0; Основа за изчисляване на вземането 13465, 60 лв.; Ставка 0. 200; Тип - В00 ДДС; Изчислен размер 2693, 13 лв.; Дължим размер 2693, 12 лв. На основание чл. 77 параграф 1 б.)а във връзка с чл. 85 параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 54 от ЗДДС е определена сумата от 1734, 36 лв. ДДС като задължение за доплащане от "Фитони 1 " ЕООД, ведно със законната лихва по чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, изчислена от датата на възникване на задължението до погасяването му. При направения анализ в митническата информационна система за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение с крайно потребление за сравнителни цени на сходни стоки по метода на чл. 74 пар. 2 б.) б от МКС са установени митнически декларации за допускане за свободно обращение на сходни стоки с произход Република Турция, както следва: за стока 1 домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от изкуствена кожа: - мъжки 270 чифта, дамски 1440 чифта с код по ТАРИК 6402995000: с МД 20BG003008012445R7 от 25.03.2020 г. са допуснати за свободно обращение домашни чехли тип сабо с ходило от каучук и горна част от пластмаси: мъжки - 660 чифта; дамски 660 чифта; домашни/градински чехли тип сабо с ходило от каучук и горна част от каучук: мъжки - 200 чифта; дамски 640 чифта, с митническа стойност, изчислена на 4, 44 лв./чифт, съответстваща на 10, 38 лв./кг., за стока 2 чeхли с горна част от пластмаса: мъжки 2520 чифта, дамски 2740 чифта с код по ТАРИК 6402993900: с МД 20BG003012005665R0 от 13.03.2020 г. са допуснати за свободно обращение чехли с ходила от полиуретан и горна част от пластмаса или изкуствена кожа: 4536 чифта, с митническа стойност, изчислена на 2, 56 лв. /чифт, съответстваща на 9, 41 лв./кг. Посочено е, че във връзка с изложеното, митническата стойност на стоките, декларирани с МД с МНР 20BG003009059504R5 следва да бъде определена на основание чл. 74 пар. 2 б.)б от Регламент (ЕС) 952/2013 г., по следния начин: за стока 1 4, 44 лв./чифт на база МД 20BG003008012445R7, съответстваща на 10, 05 лв. /кг. при рисков праг 8, 11 лв./кг; за стока 2 2, 56 лв./чифт на база МД 20BG003012005665R0, съответстваща на 10, 06 лв. /кг. при рисков праг 8, 95 лв./кг. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на решението, с решение 1786/18.10.2022 г., постановено по адм. д. 3043/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, е отменено решение РТД-3000-2225/15.10.2021 г./32-328093, издадено от директора на ТД Митница Пловдив. Съдът е приел, че спорният въпрос по делото е налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74 § 2 б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74 § 2 б.)б от Регламент 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Съдът е приел, че прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод въз основа на договорната стойност, като в тежест на митническите органи е да обосноват определената по чл. 141 § 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки. Съгласно чл. 141 § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74 § 2 буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и, по същество, в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Приел е, че липсва надлежно обосноваване на причините за прилагане на метода по чл. 74 § 2 буква "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 за "сходни" стоки. Предвид изложеното, не може да се приеме, че законосъобразно е пристъпено към прилагане разпоредбата на чл. 74 § 2 б. "б" от МК. Възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си. Наред с изложеното, при прилагане на чл. 74 § 2 б. "б" от МКС, от административния орган, за всяка една от двата вида стока, е извършено позоваване на 1 брой ЕАД, съответно: МД: 20BG003008012445R7/25.03.2020 г. и МД 20BG003012005665R0/13.03.2020 г. за извършен внос на стоки, въз основа на което е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без да са посочени други данни за анализ и без да са изложени мотиви защо именно стойността по именно тези посочени ЕАД следва да бъде база за определяне. Приел е, че подходът на митническия орган по прилагане на цитираната норма е неправилен и предвид обстоятелството, че липсва анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция за "сходни стоки" в чл. 1 § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. В тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със "сходни стоки". Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките, дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което съдът приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки, противоречи на материалния закон. Решението е правилно. Установено е, че на 06.03.2020 г. "Фитони 1" ЕООД е декларирало на режим "допускане за свободно обращение" стоки, държава на износ Република Турция, деклариран произход Република Турция, (стока 1 домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от изкуствена кожа, мъжки 270 чифта, дамски 1440 чифта, код по ТАРИК 6402995000, държава на произход Република Турция, декларирана митническа стойност 3900, 47 лв., стока 2 чехли с горна част от пластмаса мъжки 2520 чифта, дамски 2740 чифта, с код по ТАРИК 6402993900, декларирана митническа стойност 8485, 74 лв. За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА, митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години т. нар. "справедливи цени". Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора, включително и относно обстоятелството дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза и спазена ли е процедурата по чл. 140 от същия регламент, във вр. чл. 74, § 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос. Основният метод за определяне на митническата стойност е този посочен в чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, съгласно който базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като съгласно параграф 2 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача на внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съдът съобразява обстоятелството, че според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09, т. 27, решение от 19 октомври 2000 г. по дело С-15/99, решение от 16 ноември 2006 г. по дело С-306/04). Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 декември 2017 г. по дело С-259/2016, H. P. D.). Преди всичко останало трябва да се припомни, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Riga, C-1/18, т. 22). По-специално съгласно член 29 от Митническия кодекс, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, евентуално коригирана в съответствие с член 32 от този кодекс (в този смисъл решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading, C-775/19. Макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност. За да се преодолее рискът от обявяване на по-ниска стойност Комисията е разработила методология за оценка на справедливи цени (известни още като средни цени без стойности, силно различаващи се от нормалните, като това са статистически прогнози, изчислени за цените на търговските продукти на базата на данни без стойности, силно различаващи се от нормалните), като към данните на Съюза (база данни за подробни статистически данни за международната търговия със стоки) се прилага статистическа процедура, за да се получат надеждни оценки за цените на внесените стоки. Тази информация относно справедливите цени е ефективен инструмент за целите на управление на риска при установяването на възможни случаи на обявена по-ниска стойност. По-специално, както следва от т. 38 от решение от 12 декември 2013 г. по дело С-116/2012, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. Съдът на Европейския съюз посочва също така, че макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност (в този смисъл решение от 12 декември 2013 г. по дело С-116/112). Всъщност договорната стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на стоката и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. Що се отнася до въпроса с какви правомощия разполагат митническите органи, когато подадена до тях декларация поражда съмнения, член 181а от Регламента за изпълнение предвижда, че когато има основание да се съмняват, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платима или платена за тези стоки сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на метода на договорната стойност. Те могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Съгласно чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на сделката, когато съобразно определената в параграф 2 на същата разпоредба, ако не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. В решението си митическите органи са посочили, че при извършване на проверка на декларираната митническа стойност, същата следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от информационната система Theseus на Joint Research Centre към ЕК, като правилността на тази констатация не може да бъде потвърдена. Така направеният анализ, обаче не се установява да е бил съобщен на жалбоподателя в това съдебно производство. Всъщност изводите си за неприлагане на договорната стойност на стоката като митническа стойност по смисъла на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., митническите органи са обосновали с информация, и с анализ на същата, която е била известна само на тях (на митническите органи). Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството на немотивиране от страна на административния орган. Съобразно член 74, параграф 1 от Регламента, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това. Съобразно параграф 2, митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е: а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или г) изчислената стойност, която се състои от сбора на: i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д). Дял V от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; , изменен с Регламент (EO) 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 г. (ОВ L 346, 1994 г.) (наричан по-нататък "Регламентът за прилагане"), е озаглавен "Митническа облагаема стойност" и включва членове 141 - 181а. Съгласно член 142 от Регламента за прилагане, параграф 1, за целите на настоящия дял в) "идентични стоки" означава стоките, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качество и репутация. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в останало отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични; г) "сходни стоки" означава стоки, произведени в същата страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменими в търговско отношение; качеството на стоките, репутацията им и съществуването на запазена марка са измежду факторите, които определят дали стоките са подобни. Съобразно член 150 от този регламент, параграф 1, при прилагането на член 30, параграф 2, буква а) от Митническия кодекс (договорна стойност на идентични стоки), МОС трябва да се определя чрез стойността на сделката с идентични стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Съобразно параграф 3, ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една стойност на идентични стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. Съобразно параграф 4, при прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание договорна стойност на стоки, произведени от друго лице, само ако не може да се намери договорна стойност според параграф 1 за стоки, идентични на оценяваните, произведени от същото лице. Съобразно параграф 5, за целите на настоящия член, договорната стойност на идентични вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Митническия кодекс, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член". Съобразно член 151, параграф 1 от посочения регламент, при прилагането на член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, договорна стойност на сходни стоки, МОС трябва да се определя посредством договорната стойност на сходни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Съобразно параграф 3, ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност. Съобразно параграф, при прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание договорна стойност на стоки, произведени от друго лице само ако не може да се намери договорна стойност според параграф 1 за сходни на оценяваните стоки, произведени от същото лице. Съобразно параграф 5, за целите на настоящия член договорната стойност на сходни вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от Митническия кодекс, коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член. Митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74 § 2 б.)б от Регламент 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод въз основа на договорната стойност, като в тежест на митническите органи е да обосноват определената по чл. 141 § 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки. Съгласно чл. 141 § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74 § 2 буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и, по същество, в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1 § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение и според тях, в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им, като незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични; "сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В процесния случай административният орган е приел в оспорения акт, че разпоредбата на чл. 74 § 2 б. "а" от Регламент (ЕС) 952/2013 не може да се приложи, тъй като не е открита достатъчно изчерпателна информация за декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС за идентични стоки. Но този извод на административния орган не е подкрепен с доказателства по административната преписка, поради което липсва надлежно обосноваване на причините за прилагане на метода по чл. 74 § 2 буква "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 за "сходни" стоки. Предвид изложеното, не може да се приеме, че законосъобразно е пристъпено към прилагане разпоредбата на чл. 74 § 2 б. "б" от МК. Възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си. Правилно е съобразено и обстоятелството, че при прилагане на чл. 74 § 2 б. "б" от МКС, от административния орган, за всяка една от двата вида стока, е извършено позоваване на 1 брой ЕАД, съответно: МД: 20BG003008012445R7/25.03.2020 г. и МД 20BG003012005665R0/13.03.2020 г. за извършен внос на стоки, въз основа на което е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без да са посочени други данни за анализ и без да са изложени мотиви защо именно стойността по именно тези посочени ЕАД следва да бъде база за определяне. Подходът на митническия орган по прилагане на цитираната норма е неправилен и предвид обстоятелството, че липсва анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция за "сходни стоки" в чл. 1 § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. В тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със "сходни стоки". Необоснована е причината, поради която е приложен методът по чл. 74 § 2 б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 за "сходни стоки". В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 141 § 5 от РИ, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид, само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките, дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което съдът приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки, противоречи на материалния закон. В процесния случай, за да мотивира неприложимостта на б. "а" административният орган е посочил, че не е била открита изчерпателна информация относно показателите на стоката. Информация не е била открита и при допълнителното проучване и анализ, без обаче да се съдържат данни, от които да може да се установи какъв анализ е правен и къде е търсена необходимата информация. С оглед на задължението им за полагане на дължимата грижа при прилагането на тази разпоредба митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат. Освен това е уместно да се позволи на засегнатото лице да им предостави цялата информация, която би могло да получи и която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. В тази връзка, съдът съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/2016, съгласно които член 30, параграф 2, буква a) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че преди да реши да не приложи предвидения в тази разпоредба метод за определяне на митническата стойност, компетентният орган не е длъжен да поиска от производителя да му предостави необходимата за прилагането на този метод информация. Този орган обаче е длъжен да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага. Той трябва и да позволи на съответните икономически оператори да му предоставят цялата информация, която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. Ето защо задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва, първо, да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност, в случая метода по член 29 от Митническия кодекс (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C 46/16, т. 44). Това са обстоятелства, които пораждат основателно съмнение относно обстоятелството на мотивиране на обжалваното решение, като препятстват възможността на съда да упражни съдебен контрол по отношение на неговата законосъобразност. Мотивирането на решението на митническите органи е свързано с правото на добра администрация, а правото на добра администрация означава задължение за неговото зачитане. Задължението за мотивиране на решението е от особено значение, тъй като позволява на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, но като разполага с цялата информация, дали има смисъл да го обжалва. То е необходимо и за да позволи на съда да упражни контрол за законосъобразност на решението (в този смисъл решение от 15 октомври 1987, H. и др.). Що се отнася по-специално до приетите от митническите органи решения, член 6, параграф 3 от Митническия кодекс въвежда задължението на тези органи за мотивиране, когато приемат решения, издадени в писмена форма, които имат неблагоприятни последици за адресатите си. Освен това, съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс уведомяването за размера на сборовете трябва да гарантира на данъчно задълженото лице адекватна информация и да му позволи да осъществи защитата на правата си, разполагайки с цялата необходима информация (в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., M., C-201/04). Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи трябва от една страна, да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност. В процесния случай от страна на митническите органи не е извършено достатъчно ясно и недвусмислено мотивиране за неприлагане на метода по б. "a" (в решението единствено са отразени направен анализ, без посочване на конкретните данни, въз основа на които е направен същия, както и налични данни от Националната система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи, без да е посочена тази информация, или пък съобщена на засегнатото лице). Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 09 юни 2022 г., по дело С-187/21, съгласно които не съществува пречка митническият орган на държавата членка в зависимост от обстоятелствата по всеки конкретен случай и с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа да отправи до митническите органи на други държави членки или до институциите и службите на съюза целесъобразни искания, за да получи допълнителните сведения необходими за определянето на митническата стойност. Всъщност мотивирането на административния орган относно неприложимостта на метода по чл. 74, параграф 2, б. "a" е ограничено единствено цитиране на съдържанието на посочената правна норма. Задължението за мотивиране означава, че митническите органи са длъжни да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, в случая на основание член 30, параграф 2 от Митническия кодекс, както за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК