Решение № 6326 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13519/2008 г.

Решение № 6326 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13519/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на лариса Иванова Демирева и Мирчо Митев Демирев (съпрузи), против решение по адм. д. № 04419/2006 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение. Искат отмяна с доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърдят, че съдът е следвало да съобрази причините за отсъствието от страната на Демирева и, че същите са обективни, свързани със семейството й. Изводът за наличието на обвързана компетентност за административния орган в този случай е неправилен. Ответната страна Директорът на дирекция "Миграция" - МВР - не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора Лариса Иванова Демирева против заповед № ЗДМ-691/04.09.2006 г. на Директора на Дирекция "Миграция", издадена на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ за "отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България", защото чужденецът не е пребивавал на територията на страната през календарната 2005 г. най-малко 6 месеца и един ден. Съдът се е мотивирал със спазени от административния орган административнопроизводствените правила за участие на жалбоподателя в административното производство, изясняване на всички относими за принудителната административна мярка обстоятелства и законосъобразно прилагане на нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Спорът по делото - е дали при наличието на уважителни причини, заради които чужденецът не е могъл да пребивава в страната 6 месеца и един ден през календарната 2005 г. - е обстоятелство, заради което административният орган не е следвало да налага принудителната административна мярка "отнемане на право на постоянно пребиваване". Касаторът не е пребивавал и един ден в страната ни през 2003, 2004 и 2005 година, мотивирайки се, че през тези години е живяла в Русия, с цел да участва в издръжката на дъщеря й- студент в тази държава. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ издаденото разрешение за дългосрочно пребиваване се отнема, когато е установено, че чужденецът не е пребивавал на територията на Република България през предходната календарна година най-малко 6 месеца и един ден. За налагането на тази принудителна административна мярка е необходимо и достатъчно обективно да са налице данни лицето да не е пребивавало в страната за срок, конкретно посочен в закона. За законодателя не е имало никакво значение какви са намеренията на чужденеца и дали са съществували или не уважителни причини за отсъствието му за период по-голям от предвидения в този специален закон. Поради това като е приел, че административният орган е действал при обвързана компетентност и е бил длъжен да издаде административен акт с това съдържание, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение