Решение № 11918 от 21.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Електроразрпределение Юг ЕАД срещу решение 7069/29.11.2021 г. по адм. д. 5737/2021 г. на АССГ. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Твърди, че ако се възприемат указанията на КЕВР, това няма да доведе до начисляване на цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво средно напрежение, тъй като меренето се извършва на ниво ниско напрежение, съгласно сключен договор с дружеството, а ще се преустанови начисляването на каквато и да е такса за преноса. Претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Бельова. Счита постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен. Твърди, че не са налице сочените от касационния жалбоподател пороци. Моли да бъде присъдено възнаграждение в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Свик" ООД, редовно призован, се представлява от адвокат Чушков. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и определението в частта на разноските. Счита, че делото не се отличава с ниска правна и фактическа сложност и тематиката на енергетиката е сложна и всеобхватна некодифицирана материя. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационните основания на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна решението на първоинстанционния съд. Решението на съда е постановено при съобразяване с приложимия материален и процесуален закон. Частната жалба срещу определението на АССГ е неоснователна и необоснована и следва да бъде оставена без уважение. Определението на съда е правилно и законосъобразно. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Електроразпределие Юг ЕАД срещу Решение Ж-357/10.05.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката е приета за основателна подадената от Свик ООД жалба и са дадени указания на Електроразпределие Юг ЕАД в 30-дневен срок от получаване на решението да преустанови начисляването на цена за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение на Свик ООД за обект с клиентски номер 1000356064, както и да предостави на КЕВР доказателства за изпълнение на указанията. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Електроразпределие Юг ЕАД и е осъдил дружеството да заплати на Свик ООД сумата от 2050 лв. разноски в производството. Приел е, че съгласно подписания от страните Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа 2418/24.02.2015 г. и Приложение 1 към него, мястото, в което се измерва доставената енергия за обекта на жалбоподателя, е на страна ниско напрежение в главно разпределително табло на трафопоста. Средството за търговско измерване отчита и регистрира електрическата енергия, преминала през него и консумирана от обекта. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ клиентите заплащат мрежовите услуги върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със СТИ и/или предоставената мощност в местата на измерване...." По този начин енергията, която се губи при трансформацията от средно на ниско напрежение в трансформатора, който е собственост на клиента, остава неизмерена от електромера и е за сметка на технологичния разход на мрежата. Съдът е посочил, че съгласно чл. 16, ал. 1 от действащите тогава Правила за измерване на количеството ел. енергия (ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 67 от 2.08.2004 г.; отм., бр. 38 от 11.05.2007 г.), при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към присъединен потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Този подход на законодателя за императивното определяне на местата на монтирането на средство за техническо измерване /СТИ/ е последователен и се запазва и в следващите ПИКЕЕ от 2007 г. (отм.) - чл. 14, ал. 1 и отново в чл. 14, ал. 1 от последно действащите ПИКЕЕ от 2013 г. (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., отм.), както и чл. 14, ал. 1 от сега действащите ПИКЕЕ от 2019 г. В мотивите си съдът се е позовал на предходно постановено решение Решение 206/10.01.2020 г. по адм. дело 4796/2019 г. на АССГ, 54 с-в, потвърдено с Решение 2376 от 22.02.2021 г. по адм. д. 3036/2020 на ВАС. Производството пред административния орган е образувано по жалба на Свик ООД от 13.11.2018 г. за неправилно таксувана услуга от страна на Електроразпределение Юг ЕАД. Фактите по делото не са спорни. Свик ООД е присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво Средно напрежение /към въздушен електропровод Копривляка/, която мрежа се поддържа от Електроразпределение Юг ЕАД. Видно от приложените по делото проекти за изграждане на Комплектна трансформаторна подстанция, в изграденото Главно разпределително табло /ГРТ/ доставената енергия за обекта се измерва на страна ниско напрежение. Такова е Средството за търговско измерване /СТИ/, монтирано в трафопоста. Именно поради това, към момента на присъединяване на обекта на Свик ООД към електроразпредителната мрежа, е бил сключен Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа 2418/24.02.2015 г. и Приложение 1 към него, където е записано, че мястото на измерване на доставената енергия за този потребител е на страна ниско напрежение. Съобразно вписаното в Договора е била начислявана и таксата за достъп и пренос през мрежата. Т.е. независимо, че обектът на дружеството е присъединен към електроразпределителната мрежа средно напрежение, измервателната група е изградена на ниво ниско напрежение още от присъединяването на обекта. При това технологичните разходи за трансформиране на енергията от средно до ниво ниско напрежение, са оставали за сметка на Електроразпределение Юг ЕАД. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правила за търговия с електрическа енергия, действали към момента на подаване на жалбата от Свик ООД /ПТЕЕ/ ред. ДВ, бр. 72 от 31.08.2018 г. мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, ал. 1, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. От това следва, че дружеството-жалбоподател Свик ООД е изградило в обекта си търговска измервателна група на ниво ниско напрежение и така е бил присъединен неговия обект към разпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД. В потвърждение на това са подписаният договор за доставка и пренос на ел. енергия и приложението 1 към него. Към момента на присъединяването на обекта е действала Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните мрежи на производители и потребители /отм. бр. 34/19.04.2005 г./. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 4 от Наредбата, в договора за присъединяване се включват клаузи за ниво на напрежение и брой на фазите в мястото на присъединяване. Този договор не е прекратен, валиден е и към момента и като следствие от уговореното в него, е била начислявана по тарифата енергия на ниво ниско напрежение. Действително след сключване на договора е извършена промяна в нормативната уредба чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ, бр. 98/2013 г./ и впоследствие чл. 14, ал. 1 от Правилата, приети с ДВ, бр. 35/2019 г., съгласно които при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Но монтирането на измервателното устройство в обекта на Свик ООД и сключването на договора с Електроразпределение Юг ЕАД са преди промяната на нормативната уредба. За да се промени тарифирането на цена пренос от ниско на средно напрежение, е необходимо да се извърши промяна на одобрения проект и преустройство на трафопоста на Свик ООД. При сега постановеното решение от КЕВР, оставено в сила от администратвния съд, дружеството-потребител Свик ООД няма да заплаща никаква такса за пренос през разпределителната мрежа, което е в нарушение на чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ - клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. При изложените доводи, обжалваното решение следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на КЕВР за ново произнасяне по жалбата на Свик ООД от 13.11.2018 г. На касационния жалбоподател следва да се присъдят разноските по делото за двете инстанции-държавна такса в размер на 420 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение