Решение № 9503 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5668/2013 г.

Решение № 9503 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5668/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от "Велшен - 72" ЕООД, с. Фотиново, общ. Батак, срещу решение № 139 от 18.03.2013 г. по адм. д. № 6/2013 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 247/18.12.2012 г. на директора на Териториално поделение Държавно ловно стопанство (ТД ДЛС) "Борово", м. "Вълча поляна", община Батак. Подробни съображения се излагат в жалбата. Процесуалният представител на жалбоподателя представя писмени бележки. Претендират се разноски. Ответникът - директора на ТД ДЛС "Борово", чрез процесуалният си представител, взима становище за неоснователност на жалбата. Ответникът - "Баташки Карлък" ООД, гр. Батак, представя писмена защита, в която поддържа, че жалбата е неоснователна. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед на заявеното касационно оплакване, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение Административен съд - гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата на "Велшен - 72" ЕООД срещу Заповед № 247/18.12.2012 г. на директора на ТП ДЛС "Борово", с която на основание чл. 23 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горски територии - държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (приета с ПМС № 316 от 24.11.2011 г., обн., ДВ, бр. 96 от 6.12.2011 г., в сила от 6.12.2011 г., наричана за краткост Наредбата) е определен за спечелил открития конкурс за предоставяне на услуги сеч, извоз, сортиране, рампиране на маркирана дървесина до временен склад в обект на горски територии - държавна собственост (обект № 1303, отд. 6"д") фирма "Баташки Карлък" ООД, гр. Батак. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен едноличен орган и при спазване разпоредбите на материалния закон и процедурата по издаване на оспорения акт. Установил е, че в т. 8 от заповедта на възложителя, с която е открита процедурата, е разписано условието кандидатите да отговарят на условията на чл. 115, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), вр. чл. 38, ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от Наредбата, а конкурсната комисия, назначена със заповед № 243/17.12.2012 г. на директора на ТД ДЛС "Борово", е допуснала до участие и петте фирми - "Велшен - 72" ЕООД, с. Фотиново, общ. Батак, "Зейто" ООД, гр. Батак, "Амет 2010" ЕООД, гр. Батак, ЕТ "Веди - Ведат Шериф", гр. Батак и "Баташки Карлък" ООД, гр. Батак. След оценка на подадените от кандидатите ценови предложения за обект № 1303, отд. 6"д", комисията е посочила кандидатът, предложил най-ниска цена за извършване на услугата - "Баташки Карлък" ООД, гр. Батак, с предложена от него цена в размер на 19 077,00 лв. без ДДС. Първоинстанционния съд е приел, че правилно административният орган е допуснал до участие всички кандидати, подали оферти за процесния обект, тъй като притежават качеството "местен търговец" по смисъла на чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗГ, вр. чл. 38, ал. 1, ал. 7 и ал. 8 от Наредбата. Административен съд - гр. Пазарджик е изложил доводи, че следва да се тълкуват разширително приложимите правни норми, а именно - за "местен търговец" да се счита всеки търговец, който има седалище и адрес на управление в населено място, намиращо се в административно-териториалната единица - община, на чиято територия е разположено горското или ловното стопанство. С оглед на това и предвид обстоятелството (вкл. възприетото заключение на назначената техническа експертиза), че в границите на община Батак се намират четири горски поделения - ТП ДЛС "Борово", ТП ДЛС "Широка поляна", ТП ДГС "Батак" и ТП ДГС "Родопа", съдът е извел крайния извод, че в конкретния случай участващи субекти в открития конкурс по критерия на чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗГ, вр. чл. 38, ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от Наредбата могат да бъдат търговци със седалище и адрес на управление, попадащи в границите на ТП ДЛС "Борово" или в границите на община Батак, в която се намира горското поделение. Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от съда, а направените въз основа на нея правни изводи - правилни и обосновани. Съществото на спора се съсредоточава около тълкуването на чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗГ и чл. 38, ал. 1 и ал. 7 от Наредбата. Съгласно чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗГ държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, както и общините - собственици на гори, могат да предоставят до една трета от годишното си ползване на дървесина за добив или за преработване на търговци, които са със седалище и адрес на управление на територията на съответното стопанство или община и осъществяват дейността си на същата територия. От друга страна, разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Наредбата препраща към чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗГ, а доколкото административният акт се отнася за изпълнение на дейности в горски територии - държавна собственост, приложима е разпоредбата на чл. 38, ал. 7 от Наредбата, според която, когато дървесината се предоставя от ДГС или ДЛС, до участие се допускат търговци със седалище и адрес на управление на територията на съответното ДГС или ДЛС. От систематичното и логическо тълкуване на приложимите разпоредби следва, че за местни търговци се считат както търговци, регистрирали седалище и адрес на управление в населено място, находящо се на територията на ДГС или ДЛС, както и тези, регистрирали седалище и адрес на управление в населено място, намиращо се в рамките на общината, на чиято територия е разположено ДГС или ДЛС. Това е така, тъй като, на първо място, разпоредбата на чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗГ се съдържа в нормативен акт от по-висок ранг, който има приоритет пред нормите, съдържащи се в Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горски територии - държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти. На второ място, по арг. на чл. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) според основното им предназначение териториите в страната се делят на урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта. Според чл. 173, ал. 1 ЗГ държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163 от с. з., които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност. Очевидно в териториалният обхват на ДГС или ДЛС ще се включват само горски територии (при това без горски територии, които са общинска собственост или частна собственост - на физически и юридически лица и техните сдружения), но не и урбанизирани такива. Същевременно съгласно чл. 12 от Търговски закон седалището на търговецът е населеното място, където се намира управлението на дейността му, а адресът на търговеца е адресът на управление на дейността му. Оттук следва, че седалището на търговеца може да се намира само в населено място (град или село), което според цитираната норма на чл. 7 ЗУТ представлява урбанизирана територия, която пък от своя страна няма как да бъде включена в горската територия на ДГС или ДЛС. Именно това налага възприемането на даденото от първоинстанционния съд разширително тълкуване на съдържанието на понятието "местен търговец". Обстоятелството, че "Баташки Карлък" ООД е със седалище и адрес на управление в гр. Батак, а не в с. Фотиново, не води до извод, че по отношение на ТП ДЛС "Борово" дружеството не се явява "местен търговец" по смисъла на чл. 38, ал. 7, вр. ал. 1 от Наредбата, вр. чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗГ. Най-сетне, противно на доводите на касатора, прилагането на стеснително тълкуване на цитираните разпоредби ще доведе до невъзможност на някои ДГС и ДЛС (напр. ТП ДГС "Родопа" и ТП ДЛС "Широка поляна") да реализират възможността за възлагане на дърводобив на местни лица по чл. 115 ЗГ, тъй като в териториалния им обхват няма населени места. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че целта на релевантните норми е да се създаде приоритет на местните търговци при участието им в процедурите по възлагане на дейностите по чл. 10 от Наредбата в горските територии, но без това обективно да повлияе на пазарната и конкурентна среда в страната. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата на "Велшен - 72" ЕООД, с. Фотиново, общ. Батак, срещу решение № 139 от 18.03.2013 г. по адм. д. № 6/2013 г., Административен съд - гр. Пазарджик е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал, поради което при липса на отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. В кориците на делото няма доказателства за направени разноски от ответника "Баташки Карлък" ООД, гр. Батак, поради което настоящият съдебен състав не присъди такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение