Решение № 3086 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5556/2019 г.

Решение № 3086 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5556/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "П. И. груп" АД, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез адв. Бойчев срещу решение № 401/07.03.2019 г., постановено по адм. дело № 2729/2018 г. на Административен съд – Б.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на О. Н., в писмено становище, чрез адв. Ишкиева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 1356/17.08.2018 г. на кмета на О. Н., с която на основание чл. 225 а, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 6 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "ограда с портал" на УПИ III, кв. 36 по плана на к. к. "Слънчев бряг-изток" с идентификатор по КК 51500.505.165, попадащ частично в улици по РП от 2000 г., изградена от метални елементи /пана/ с приблизителни размери: дължина 200 м и височина 1, 40 м, върху бетонов бордюр с размери 0, 30/0, 30 м, с изпълнен портал в североизточната част от метални елементи с дължина 7, 00 м и височина 6, 00 м. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на визираните в заповедта основания по т. 1 и т. 6, ал. 2, чл. 225 ЗУТ за изграждане на процесната ограда в противоречие с действащия ПУП /излиза извън очертанията на УПИ III и засяга уличната регулация - тротоари/ и при съществени отклонения по смисъла на т. 6, ал. 2, чл. 225 ЗУТ във връзка с чл. 21 от Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на к. к. "Слънчев бряг-изток", одобрени със заповед на МРРБ №РД-02-14-698/04.05.2001 г. Обсъдени са приложимите правни норми и спазване на процедурата по установяване на незаконния строеж с изготвянето на Констативен акт № 39/31.07.2018 г., като местонахождението на оградата е потвърдено от заключението на вещото лице. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 39/31.07.2018 г., не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетото заключение на СТЕ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ ограда с портал, от описания в заповедта вид и размери, изграден преимуществено извън границите на УПИ III, в уличната регулация, върху тротоарите. Следователно е налице визираното в заповедта първо основание по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ- несъответствие с предвижданията на действащия ПУП. Налице е и второто основание, посочено в процесната заповед по т. 6, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, поради неспазване на спец. изисквания по чл. 21 от Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на к. к. "Слънчев бряг-изток", одобрени със заповед на МРРБ №РД-02-14-698/04.05.2001 г. Изложеното сочи на безспорно наличие на незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, тъй като противоречието с ПУП игнорира приложимостта на хипотезите за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г. /. Освен това по данните от административната преписка процесния незаконен строеж е изграден след 2001 г., което е друго основание за непопадането му под режим на търпимост по цитираните по-горе разпоредби, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г. " Неоснователни са доводите по касационната жалба за неизискуемост по реда на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ на разрешение за строеж за оградата и портала, предмет на премахване с процесната заповед, тъй като тази заповед не се базира на липсата на строителни книжа по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, нито от правна, нито от фактическа страна. Неоснователни са и възраженията срещу Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на к. к. "Слънчев бряг-изток", тъй като касаят житейски доводи за несъответствие към настоящето фактическо състояние на к. к. "Слънчев бряг-изток". Освен това, дори и да се игнорира посоченото в заповедта правно основание по т. 6, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, то това не води до нейната незаконосъобразност при надлежно установено от фактическа страна несъответствие на оградата и портала с действащия ПУП. Посоченото правно основание в заповедта по т. 1, ал. 2, чл. 225 ЗУТ е достатъчно за да обоснове наличието на незаконен строеж. Неоснователен е и доводът, че не е установено точното "навлизане" на оградата в тротоарната част около имота на оспорващото дружество, тъй като е разпоредена за премахване оградата в цялост, ведно с портала, поради несъответствието й с рег. граници, което обстоятелство е не само потвърдено от СТЕ, а е и онагледено в приложение № 1 към експертизата. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Разноски не следва да се присъждат, тъй като не са направени такива от ответника пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,