Решение № 203 от 28.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 575/2016 г.

Решение № 203 от 28.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 575/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда от 26.11.2015 г., постановена по внохд № 3910/2015 г. по описа на Софийски градски съд, НО, на основание чл. 346, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В протеста и допълнението към него се твърди, че при постановяване на въззивната оправдателна присъда, градският съд е допуснал съществени процесуални нарушения, намерили израз в неправилна оценка на доказателствата, която пък от своя страна е довела до неправилно приложение на материалния закон. Акцентира се на това, че неправилно са били отхвърлени като недостоверни показанията на св. Г., които са с най-голям принос за разкриване на обективната истина по делото досежно авторството на подсъдимия в инкриминираното му деяние. Моли се да бъде отменена протестираната присъда и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд . В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, като посочва, че събраните по делото доказателства са били превратно интерпретирани и игнорирани от въззивната инстанция. Моли да бъде уважен протеста. Защитникът на подсъдимия А. А., адв. З. моли протеста да бъде оставен без уважение, а постановената оправдателна присъда - в сила. Подсъдимият А. М. А. моли съда да потвърди оправдателната присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 01.12.2014 г., постановена по нохд № 13199/2013 г., Софийски районен съд, НО е признал подсъдимия А. М. А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. "б" от НК и чл. 54 от НК, за което му е наложил наказание четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим, в затвор. На основание чл. 59 от НК е зачетено времето на предварителното задържане на подсъдимия А.. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия, пред Софийски градски съд е било образувано внохд № 3910/2015 г., приключило с нова въззивна присъда № 319 от 26.11.2015 г., с която първоинстанционната присъда е отменена изцяло и вместо нея подсъдимият А. М. А. е признат за невиновен в това, че за времето от 20.30 ч. на 24.10.2012 г. до 09.00 часа на 25.10.2012 г. в [населено място], [жк], от паркинг пред бл. /номер/ отнел чужда движима вещ, собственост на Д. Т. И. - л. а. "марка" с рег. [рег. номер на МПС], на стойност 2 140 лв. от владението на Д. Т. И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като отнетата вещ не е била под постоянен надзор и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. "б" от НК. Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН. Настоящият касационен състав констатира, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 13 и чл. 14 от НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Част от доказателствените източници не са били обсъдени изобщо, част -не са били съпоставени с необходимото внимание помежду си, доколкото са били носители на противоречива информация, а други- не са били интерпретирани съобразно действителното им съдържание. Нарушени са били предписанията на чл. 339, ал. 3 във вр. с чл. 305, ал. 3 от НПК. Действително, касационната инстанция не може да навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на съда по същество. Тя обаче може да контролира спазването на процесуалните правила и правилата на формалната логика при извършване оценката на доказателствения материал, въз основа на която се формира вътрешното убеждение, и тогава когато констатира порок -да се намеси чрез отмяна на съдебния акт, какъвто е настоящият случай. На първо място, вторинстанционният съд не е извършил пълноценно обсъждане на показанията на основния свидетел по делото Н. Г., нито пък съпоставянето им с останалия доказателствен материал, тъй като ако беше сторил това щеше да установи, че твърдените от него обстоятелства до голяма степен намират потвърждение в показанията на редица свидетели- Ц. Д., М. И. и Ц. М.. Прочитът на мотивите към въззивната присъда сочи, че съдът единствено е преразказал заявеното от св. Г., посочил е, че са налице противоречия между това, което той е съобщил на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса /обстоятелство, което е очевидно, при положение, че разпитът му от ДП е бил надлежно приобщен чрез прочитането му на това основание/, но не ги е анализирал и не е извършил проверка за достоверност чрез другите доказателствени източници. След като са били констатирани противоречия между показанията на отделните свидетели, депозирани на досъдебното производство и тези от съдебната фаза, въззивният съд е бил длъжен ясно да посочи кои от тях кредитира и защо и на кои не дава вяра и по какви причини. В конкретния случай не може да се приеме /така както е сторил СГС/, че заинтересоваността на св. Г. се извежда от това, че същият е възможен съучастник в извършване на деянието, тъй като още в разпита си на досъдебното производство /приобщен по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК/, този свидетел не е отрекъл, че към момента на отнемане на процесното МПС е бил заедно с подсъдимия, но е заявил незнание, за това, че се извършва кражба. Действително, право на решаващия съд е да не кредитира определени показания, но същият е длъжен да изложи причините, поради които ги намира за недостоверни. В настоящият случай съдът е отхвърлил цитираните по-горе гласни доказателствени източници, /показанията на свидетелите Г., И., Д., М./ приемайки, че всички те са заинтересовани от изхода на делото. Изобщо не става ясно на базата на какво се извежда заинтересованост, поради която се дискридитират показанията на св. Д. и св. И., като в мотивите към въззивната присъда е посочено само, че показанията им "очевидно не са нито обективни, нито незаинтересовани източници". Не следва да се забравя, че независимо, че посочените свидетелки са жена и майка на св. Г., тази родствена връзка не мотивира заинтересованост, доколкото Н. Г. не е подсъдим, нито пък страна по делото, а свидетел . Ако въззивният съд беше обсъдил в детайли показанията на тези три лица и внимателно съпоставил фактите, за които те са дали сведения, като едновременно с това беше анализирал и данните, съдържащи се в показанията на св. М. -майка на подсъдимия /като изрично посочи на кои нейни показания дава вяра-от досъдебното или съдебното производство, и ако не кредитира тези от досъдебното производство-защо/, ако беше отнесъл информацията, добита от гласните доказателствени източници към тази, съдържаща се в писмените доказателствени средства-протоколите за доброволно предаване, би могъл да достигне и до различни фактически, респективно правни изводи. Следва да се подчертае, че вместо да анализира критично доказателствените източници според действителното им съдържание и да им даде вярна оценка по отношение подсъдимият по делото, въззивният съд се е занимавал с това, че са "налице много повече улики за участието на св. Г. в извършването на престъплението, отколкото улики срещу подсъдимия", като на стр. 5 от мотивите ги е обследвал подробно. Наказателното производство се води срещу подсъдимия А. А., а не срещу св. Г., поради което съдът е длъжен да изясни дали привлеченото към наказателна отговорност лице е автор на инкриминираното му престъпление, дали го е извършило виновно, съставлява ли деянието престъпление и т. н. Липсва всякаква логика и в приетото от градския съд, че "тезата на подсъдимия също не е изолирана, а е подкрепена от своя страна от други доказателства -показанията на майка му св. Ц. М., която също е заинтересован свидетел", след което съдът се е занимал, както беше посочено и по-горе, с евентуалното участие на св. Г. в престъпното деяние. Щом като св. М. по мнението на въззивния съд, е заинтересована от изхода на делото, напълно неприемливо е твърдението, че тезата на подсъдимия не е изолирана. Констатираните съществени процесуални нарушения представляват касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като са довели до ограничаване процесуалните права на прокуратурата. Това налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от Софийски градски съд, друг съдебен състав. Посочените съществени процесуални нарушения са рефлектирали и върху правилното приложение на материалния закон. В хода на новото разглеждане следва да се отстранят констатираните нарушения, да се проведе пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, като се извърши прецизен анализ на всички доказателства и доказателствени средства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина . По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение