Решение № 6476 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11435/2013 г.

Решение № 6476 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11435/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Фатме Ибрям Хюсню, от гр. Разград, срещу решение № 41 от 22.07.2013 г., постановено по адм. дело № 81/2013 г. от Административен съд - Разград. С касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради което се иска отмяната му. Ответникът - кметът на община Разград, в представената по делото писмена защита, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Разградският административен съд е отхвърлил като неоснователна и недоказана жалбата на Фатме Ибрям Хюсню против заповед № 359/16.04.2013 г. на кмета на община Разград, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е прекратено наемното правоотношение по сключен договор за наем на жилище - частна общинска собственост, находящо се в гр. Разград, ул. "Св. Климент" № 46, ет. 7, ап. 34 и на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОС е разпоредено да се опразни имота. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, като постановена от компетентен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност. При издаването й били спазени изискванията за форма и съдържание на индивидуалния административен акт, както и процесуалните правила и норми. Налице били визираните в нея фактически предпоставки и правни основания за прекратяване на наемното отношение. По делото било безспорно установено, че към датата на издаване на процесната заповед уговореният срок за настаняване в общинското жилище бил изтекъл, поради което били настъпили визираните в чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС предпоставки. По силата на чл. 46, ал. 2 от ЗОС наемното правоотношение се прекратявало едностранно със заповед на органа, издал настанителната заповед и в нея се посочвало основанието и срока за опразване на жилището, който не можел да бъде по-дълъг от един месец. Тези разпоредби били инкорпорирани и в текста на чл. 20 от Наредба № 17 на Общински съвет - Разград, цитиран и в издадената заповед. В нормата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС била предвидена възможност след изтичане на срока за настаняване наемното отношение да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, но тази норма била диспозитивна, а не съдържала безусловно задължение за административния орган да продължи наемното правоотношение. Предвид това тези обстоятелства били неотносими и не следвало да се проверяват при преценка за законосъобразност на издадената на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС заповед. Още повече, че в случая било проведено производство от административния орган, за да се установи дали лицето отговаря на изискванията да бъде удължен срокът за настаняване. В това производство компетентният орган - Комисията по чл. 3 от Наредба № 17 на Общински съвет - Разград бил постановил неблагоприятно за лицето решение със съображения, че не е изпълнено изискването да се представят доказателства за липсата на задължения за ползвана електрическа енергия за наетия имот. Твърденията за тежко материално положение и здравословно състояние на наемателката били неотносими към настоящия правен спор. В това производство съдът преценявал само законосъобразността на оспорения акт, като в случая не се установили нарушения, които да съставляват отменителни основания по смисъла на закона. Решението е правилно. От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че Фатме Ибрям Хюсню е била настанена в процесното жилище по силата на заповед № 1302 от 29.06.2006 г., въз основа на която е бил сключен и договор за отдаване под наем на жилищен имот - частна общинска собственост от същата дата за срок от три години. С анекс към този договор от 17.06.2009 г. срокът на договора се продължава с още три години, считано до 29.06.2012 г. Следователно срокът на договора е изтекъл на тази дата. След като този срок е изтекъл, ответникът е издал оспорената заповед, с която е прекратил наемните правоотношения. Изтичането на срока на договора, както правилно е отбелязал административният съд, е самостоятелно основание за прекратяването му, без да е необходимо да бъдат обсъждани други основания. В тази насока неоснователно е възражението на касаторката, че след плащане на вноска по договора след изтичане на срока му, този договор следва да се счита за безсрочен. Такава възможност е предвидена само в общия Закон за задълженията и договорите, но не и в ЗОС, който се явява специален спрямо него. Действително в ал. 4 на чл. 46 от ЗОС е уредено правото на кмета при положение, че лицето отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище да продължи наемното правоотношение, но това е само една правна възможност, а не задължение на кмета и то само ако наемателят продължава да отговаря на определените с общинската наредба изисквания. Правилно съдът е приел също, че представените доказателства, касаещи здравословното състояние на жалбоподателката, са неотносими към настоящия правен спор. Същите могат да послужат пред социалните служби, които да предприемат мерки за социалното подпомагане на лицето. Като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата против нея, съдът е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,