Решение № 2725 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4801/2011 г.

Решение № 2725 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4801/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) против решение № 547 от 09.02.2011 г. по адм. дело № 9050/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № 385/11.11.2010 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Николай Бориславов Брънчев на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на съдопроизвоствените правила, тъй като са изпълнени всички условия за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта основание. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта на директора на изпълнителната агенция да бъде отхвърлена. Претендира и заплащане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град, предмет на касационно обжалване, е законосъобразно. Правилно съдът приема, че заповед № 385 от 11.11.2010 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите е издадена от компетентния административен орган (съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор е орган по назначаването), в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че независимо от горните констатации, заповедта на административния орган следва да бъде отменена, тъй като служебното правоотношение на служителя е прекратено при отсъствие на предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. В случая мотивирано и при правилно тълкуване на закона административният съд приема, че изброените условия не са изпълнени. Жалбоподателят в първоинстанционното производство и ответник по касационната жалба Николай Брънчев е възстановен на длъжност "директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП)" - Пловдив, на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, съгласно решение на Върховния административен съд по адм. дело № 862/2010 г. (заповед № 383/10.11.2010 г.). Един ден по-късно е издадена процесната заповед № 385/11.11.2010 г., с която служебното правоотношение на Брънчев е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - поради обективна невъзможност за изпълнение на длъжността. Заповедта е мотивирана с промяната на организационно - управленската структура на НАП, одобрена с решение № РМФ - 286/19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, с което броят на териториалните дирекции е намален на пет, ТД на НАП - Пловдив е с по-широк териториален обхват и включва дейностите на досегашните ТД на НАП - Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково, Кърджали и Стара Загора, както и с увеличение на числеността на служителите в дирекцията и с разширяване дейностите, извършвани в териториалните дирекции с оглед обстоятелството, че НАП е правоприемник на Агенцията за държавни вземания (§ 36 от ПЗР на ЗИДДОПК). При тези данни законосъобразно съдът приема, че не са налице предпоставки за издаване на заповедта на посоченото основание. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая не може да се приеме, че решението на Управителния съвет на НАП, орган на управление на агенцията съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗНАП, за промяна на структурата и териториалния обхват на териториалните дирекции на НАП, е обстоятелството извън волята на органа по назначаването. Промените са извършени в администрация, която се управлява, ръководи и представлява от изпълнителния директор на НАП (чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗНАП) и са направени по предложение на този орган съгласно нормата на чл. 5, ал. 5, т. 5 и т. 6 от ЗНАП. Следователно промяната във фактическото положение не се дължи на обективна причина, а е изцяло в компетентността на органа по назначаването. Последният е овластен също да определи и числеността на териториалните дирекции в рамките на общата численост на агенцията (чл. 10, ал. 1, т. 8 от ЗНАП), което налага извода, че промяната в числеността в ТД на НАП - Пловдив не е свързана с обективен фактор, а е по разпореждане на органа по назначаването, поради което не може да обоснове обективна невъзможност на служителя да изпълнява задълженията си. Горното заключение се обосновава и от обстоятелството, че правомощията на директора на териториална дирекция на НАП, регламентирани в чл. 11, ал. 1 от ЗНАП, не са променени (изключение е т. 5 на цитирания текст, където измененията са по- скоро терминологични), а измененията в длъжностната характеристика, настъпили по разпореждане на органа по назначаването или на подчинен нему орган в администрацията, също не биха могли да обосноват обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Поради всичко изложено следва да се приеме, че в случая не е налице промяна на фактическото положение, дължащо се на обективна причина, обуславяща невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. Ето защо като достига до извод в този смисъл и по тези съображения отменя оспорения административен акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. При липсата на доказателства, установяващи настъпила извън волята на страните по правоотношението промяна на обстоятелствата, водещо до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си и представените решение на УС на НАП, длъжностни характеристики и др., които сочат, че всички промени, визирани като основание за постановяване на заповедта в броя, обхвата на дейност и числеността на териториалните дирекции на НАП са изцяло свързани с дейността на органа по назначаването (промените са по предложение на органа или утвърдени от него), съответен на събраните доказателства е изводът на съдебния състав, че изискванията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение със служителя не са осъществени. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Постановеното решение съдържа мотиви, в които са посочени доводите на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Съображенията на съдебния състав са подробни и последователно водят към направения краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. С това изискванията на чл. 236, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК са изпълнени (аналогична е нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, ДВ бр. 39/2011 г.), поради което настоящата инстанция приема, че не са допуснати сочените от касатора процесуални нарушения. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Национална агенция за приходите следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 500.00 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во Върховният административен съд, пето отделение