Решение № 9853 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10679/2013 г.

Решение № 9853 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10679/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 1511/11.06.2013 г., постановено по адм. д. 1599/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № 191104294/19.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, В ЧАСТТА, потвърден с Решение № 57/21.03.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" (понастоящем "ОДОП") - Варна, с която в тежест на "Саксфураж" ООД, ЕИК 118034107, с адрес за кореспонденция - гр. Тервел, ул. "Ген. Столетов" № 6, и адрес на управление гр. Дулово, ул. "Лозарска" № 2, представлявано от Айдън Али Гьочелди., са установени допълнителни задължения за данък по ЗДДС за м. 09.2010 г, м. 10.2010г, м. 12.2010 г, м. 01.2011г и м. 02.2011 г в общ размер на 87 727.48 лв. главница и 8 449.88 лв. лихви. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Саксфураж" ООД оспорва касационната жалба по съображения в отговор и писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1511/11.06.2013 г., постановено по адм. д. 1599/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № 191104294/19.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, В ЧАСТТА, потвърден с Решение № 57/21.03.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" (понастоящем "ОДОП") - Варна, с която в тежест на "Саксфураж" ООД, ЕИК 118034107, с адрес за кореспонденция - гр. Тервел, ул. "Ген. Столетов" № 6, и адрес на управление гр. Дулово, ул. "Лозарска" № 2, представлявано от Айдън Али Гьочелди., са установени допълнителни задължения за данък по ЗДДС за м. 09.2010 г, м. 10.2010г, м. 12.2010 г, м. 01.2011г и м. 02.2011 г в общ размер на 87 727.48 лв. главница и 8 449.88 лв. лихви. Административният съд е приел, че РА е нищожен, защото не е издаден от лице, определено със заповед, издадена от компетентно лице и в резултат на извършена ревизия, възложена от некомпетентно лице. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът е длъжен да извърши преценка дали РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма, независимо от наведените от страните доводи. Административният съд е обсъдил представените под опис към преписката заповеди, а именно Заповед № Д-9/03.01.20011 г. и № Д-10/03.01.2001 г. В конкретния случай обжалваното съдебно решение е правилно, защото оспореният пред АС-Варна РА е нищожен. Заповедите за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1101494/05.04.2011 г.; № 1103053/26.07.2011 г. са издадени от Богомил Симеонов Стойков като началник сектор "Ревизии" Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе и Милена Тончева Петрова, главен инспектор по приходите, отдел "Координация", ИРМ Русе. Заповедта за определяне на компетентен орган № К-1104294/14.11.2011 г. е издадена от Богомил Симеонов Стойков. Със Заповед № Д-9/03.01.2011 г. и Заповед № Д-10/03.01.2011 г., издадени от Директора на ТД на НАП Варна за ИРМ Русе е определен Богомил Симеонов Стойков като орган по приходите да издава заповеди за възлагане на ревизии и да определя компетентни органи за издаване на ревизионни актове, в негово отсъствие - Милена Тончева Петрова. Касационната инстанция намира, че от тези доказателства не се установява Богомил Симеонов Стойков и Милена Тончева Петрова да са компетентни да издават ЗВР и ЗОКО по отношение на данъчни субекти със седалище в гр. Дулово. ИРМ Добрич и ИРМ Силистра са включени в ТД на НАП Варна. От съдържанието на Заповеди № Д-9/03.01.2011 г., № Д-10/03.01.2011 г., издадени от Директора на ТД на НАП Варна може да бъде направен извод, че упълномощаването на Богомил Симеонов Стойков и Милена Тончева Петрова като началник сектор "Ревизии" Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе и главен инспектор по приходите, отдел "Координация", ИРМ Русе имат право да издават в различните периоди от време само заповеди за възлагане на ревизии при териториален обхват на компетентността им ограничен само до територията на ИРМ Русе. Съдържанието на тези заповеди е така формулирано, че се прави разграничение между различните органи по приходите, на които са възложени отделни правомощия на директора на ТД на НАП -Варна като правомощията на Богомил Симеонов Стойков и Милена Тончева Петрова са за издаване на ЗВР и ЗОКО, но при изричното отбелязване за ИРМ Русе. Правомощията за издаване на ЗВР и ЗОКО по закон се упражняват от директора на ТД на НАП, който може на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП да ги предостави за упражняване на друг орган по приходите, което означава, че тези правомощия могат да бъдат предоставяни както в пълен обем, така и частично - за ЗВР и ЗОКО, само за ЗВР или само за ЗОКО, за всички данъчни субекти, обхванати от териториалната компетентност на съответната ТД на НАП или за част от тях. Така редактираните заповеди определят компетентен да възлага ревизии орган по приходите само за част от територията на сегашната териториална дирекция, съвпадаща с територията на закритите бивши териториални дирекции, който орган няма правомощия за това по отношение на останалата територия на дирекцията. Според това разбиране, правомощието на териториалния директор на НАП да определи посочените компетентни органи включва възможността да определи такива органи както в пълен обем за цялата територия на дирекцията /за всички регистрирани на нея субекти/, така и частично за територията на някоя от закритите ТД, сега в рамките на съществуващите /съответно за регистрираните на тази територия ревизирани лица/. И в двата случая е изпълнено законовото изискване със заповедта на териториалния директор да е определен орган по приходите от съответната териториална дирекция. В случаите, в които териториалният директор е определил компетентен орган само за част от територията на териториалната дирекция става дума за ограничена териториална компетентност на възложителя на ревизията, чието надхвърляне опорочава възлагането й, съответно - прави нищожен впоследствие издадения ревизионен акт. В конкретния случай директорът на ТД на НАП е упълномощил различни органи по приходите с различни правомощия, включително като е ограничил и териториалната им компетентност, което е ясно видимо от всички представени заповеди за упълномощаване, които са обсъдени от АС-Варна. В този смисъл с оглед изричното съдържание на тези заповеди на директора на ТД на НАП-Варна не може да се приеме, че поради включването на ИРМ-Русе в териториалния обхват на ТД на НАП-Варна, началникът (респективно в. и. д.) на сектор"Ревизии" Дирекция "Контрол"с ИРМ Русе има правомощие да издава ЗВР и ЗОКО за всички данъчни субекти със седалище на територията на цялата ТД на НАП-Варна. Това би било така ако не съществуваше в заповедите за упълномощаване изрично ограничаване на предоставените им правомощия с описание на териториалния обхват - ИРМ Русе. Аналогично са предоставени правомощията и за ИРМ Силистра и ИРМ Добрич, за разлика от други ТД на НАП, чиито актове са били предмет на съдебен контрол и е констатирано оправомощаване на орган по приходите, чието работно място е в ИРМ, но са му предоставени за упражняване правомощия на директор на ТД на НАП общо за територията на цялата ТД на НАП. Ревизираното дружество съгласно данните от адреса за кореспонденция и адреса по чл. 8 от ДОПК е в гр. Дулово, поради което няма как да бъде прието, че се обхваща от територията, за която е структурирано ИРМ Русе. От изложеното следва, че ревизията е възложена от некомпетентен орган и ЗОКО е издадена от некомпетентен орган, поради което РА е нищожен. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е действително, правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение