Решение № 7020 от 7.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2424/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния представител Д. Б., срещу Решение 1257 от 11.12.2023 г., постановено по административно дело 1972/2022 г. по описа на Административен съд/АС/ Бургас, с което по жалба на КСК-1ЕООД, чрез управителя Ж. Ж., [населено място], община Средец, област Бургас, е отменено негово Уведомително писмо /УП/ с Изх. 01-2600/6139 от 24.10.2022 г. по мярка 11 Биологично земеделие от Програма за развитие на селските райони/ПРСР/ 2014 - 2020 г. за кампания 2021 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона, като е определен 14-дневен срок за произнасяне. Със съдебното решение ДФЗ е осъден да заплати разноски на жалбоподателя. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че УП не е мотивирано и че при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и излага подробни съображения относно представения по делото сертификат за биологично производство. Земеделският производител не е изпълнил изискванията на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие, като не е удостоверил произведена биологична продукция от всички заявени и одобрени за подпомагане парцели и по-конкретно от парцел 29221-566-13-1 с площ от 1,9 ха със заявена култура постоянни или временни пасища за паша на животни/пасища и мери за паша/. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не е представлява. Ответникът по касация КСК-1ЕООД, представлявано от управителя Ж. Ж., не депозира отговор по касационната жалба. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при липса на изложени фактически и правни основания за постановяване. От фактическа страна е установено следното: Дружеството е регистриран земеделски производител/ЗП/ с уникален регистрационен номер/УРН/183033. Земеделският производител е подал заявление за подпомагане на парцели с обща площ от 68.95/4.88 ха с код на дейност БР 10- За биологично растениевъдство- за полски култури, включително фуражни и 64.07 ха с код на дейност БР 11 - За биологично растениевъдство - постоянно затревени площи/ливади и пасища/, съгласно Приложение 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /Наредба 4 от 24.02.2015 г./Наредбата/. Не се спори по делото, че всички заявени от кандидата площи с посочените от него кодове и дейности са одобрени. От страна на земеделския производител е представено писмено доказателство на оператора в съответствие с чл.29,§1 от Регламент/ЕО/ 834/2007 и чл.68,§1 от Регламент /ЕО/ 889/2008, издадено от Космосерт услуги за ратифициране - клон България на 26.07.2021 г./Вх. 02 -020-2600/14831 от 29.11.2021 г. по описа на ДФЗ/ и анекс към него, удостоверяващ количеството първично произведена продукция през 2021 г. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Бургас е издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Уведомително писмо/УП|/ с Изх. 01-2600/6139 от 24.10.2022 г. по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ 2014-2020 за кампания 2021 г., по подадено от дружеството на 31.05.2021 г. заявление за подпомагане с УИН 02/160621/55549, с което последния е уведомен, че му се отказва финансово подпомагане за кампания 2021 г. по направление "Биологично растениевъдство". В УП като правно основание за постановения отказ е посочена разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., тъй като земеделският производител не е представил копие на документ съгласно чл.33, ал.1, т.2 и 5 за парцели, за които е поел ангажимент. В хода на съдебното производство е представено Становище с Изх. 020020-2600/5148 от 16.12.2022 г. от процесуалния представител на ДФЗ, в което се сочи, че представеният сертификат не отговаря на изискванията на чл.33,ал.1, т.2,3 и 5-документът да удостоверява състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването му, тъй като парцел с 29221-566-13-1 с площ от 1.9 ха е в преход и за него няма произведена биологична продукция. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, която не се оспорва от страните и не следва да се преповтаря от касационната инстанция. Съдът е приел, че оспореното УП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона. В процесното УП е посочено, че отказът е направен заради непредставен от заявителя в срок документ, изискуем по чл.33, ал.1, т.2 и 5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., но касационната инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд съображения, че е налице нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като административният орган не е обсъдил, нито в оспорения акт, нито в административна преписка, своевременно депозирания от заявителя Сертификат за биологично производство 02-020266/14831 от 28.11.2021 г., издаден от Космосерт услуги за ратифициране - клон България Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Оплакванията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението са бланкетни и неконкретизирани. Правото на участие на страните в процеса не е препятствано, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и задълбочено е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е надлежно мотивирано. Неоснователни са и твърденията за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Безспорно се установява, че дружеството на основание Наредба 4 от 24.02.2015 г. е поело едногодишен ангажимент по направление Биологично растениевъдство, като с УП изх. 02-020-2600/5148 от 15.06.2022 г. е било одобрено за подпомагане със заявените парцели с обща площ от 68.95 ха. Не се оспорва и обстоятелството, че в определения от закона срок земеделският стопанин е представил Сертификат за биологично производство 02-020266/14831 от 28.11.2021 г., издаден от Космосерт услуги за ратифициране - клон България, представляващ документ по чл.33, ал.1, т.2 от Наредба 4/24.02.2015 г. който не е посочен и не е обсъден в оспореното УП, като по този начин е изпълнил изискванията на чл.39, ал.1, б. в от Наредба 4 от 24.02.2015 г. След като земеделският производител е представил в срок документ по чл.33, ал.1, т.2 от Наредба 4, не може да се приеме, че е допуснато нарушение на чл.14, ал.2, т.1 от Наредба 4 и да се откаже изцяло финансовото подпомагане. Наредба 4 от 24.02.2015 г. и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на Р България може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Административният орган е изложил допълнително мотиви в Становище изх. 02-020-2600/5148 от 16.12.2022 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, изготвено по повод подадената жалба, но тъй като същото е с дата, следваща датата на процесния административен акт, не може да се приеме като документ, представляващ част от административната преписка, с характер на мотиви относно причините за постановения отказ и за мотиви на постановения административен акт. По изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. От ответника по касация не се претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1-во, предл.1-во от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение